Whiskeytemple_Vladimir 
Чуя ли името Macallan /Макалън/ и веднага се сещам за две неща: първо за филма Инфдиана Джоунс: Храмът на обречените и за потребителски кредит. Предполагам звуча някак абстрактно, да не кажа ненормално. Не ме разбирайте погрешно – ще ви обясня асоциациите си. Защо си спомних за забавния филм на Лукас? Истината е, че в последните години си е почти невъзможна задача, обречена мисия да откриеш уиски на Макалън с означение на възраст – цялата гама е заменена от серията „1824“, състояща се от дестилати с имена на цветове. Да, може би най-старите дестилати от линията Fine Oak и Sherry Oak все още се произвеждат в ограничени количества, но цената им е безумно висока и за да си позволя някои от тях ще ми се наложи да ползвам банков кредит. Но ето че все още някъде в България се крият по-стари дестилати с посочване на възраст. Именно такъв реших да представя по случай статия N 240 в блога, а вдъхновение открих в Martini bar във Варна.
Много се говори за уискитата от линията Fine Oak на Макалън. В повечето случаи с не добър тон, тъй като мнозина смятат, че с тях компанията допуска отстъпление от политиката си да предлага уиски, отлежало в шери бъчви. Дори използването им е превърнат в идеен стожер на бранда, повод за гордост от тяхна страна, който може да срещнете като един от 6-те стълба на компанията. Но, така се получава, че шери отлежалото им уиски намалява и преди десетина години се принудили да коюбинират това уиски, с дестилат отлежавал в бърбън бъчви. И така се появила серията Fine Oak. За сметка на това цените продължили да бъдат високи и това отказало мнозина почитатели на творчеството на Макалън от бъдещата им продукция, която в момента изцяло е изоставила посочването на възраст на етикетите на бутилките. Причината – явен недостиг в по-старо уиски и наложената нужда от смесването му с по-младо /на етикета се изписва възрастта на най-младото уиски, ако има посочване на години/.
За щастие, не страдам от излишни предразсъдъци и не бих се изказал негативно за уиски, без да съм го пробвал. Да, шери отлежалото уиски в повечето случаи е чудесно и може тотално да преобърне представата ви за уискито, особено ако до момента не сте го опитвали. Истината е обаче, че потреблението на уиски в момента е прекомерно и производителите се стремят по всякакъв начин да го удовлетворят. Някак си не звучи житейски оправдано марка-символ като Макалън да отстъпи сегмента и да чака уискито `и да остарее след 10-15 години, а дотогава да гледа как други заемат нишата. Затова се появяват подобни продукти, докато други бъчви стареят за идните години.
И след толкова много писания да споделя нещичко за благинката в чашата. Това е 18-годишният Macallan от противоречивата серия Fine Oak, за направата на която се ползва уиски, отлежавало в бъчви от бърбън /основно/, бъчви от шери от американски дъб и в бъчви от шери от испански дъб. 43-градусово е и навярно е филтрирано. Цветът му бе златист, от което съдя, че дори и да има добавен натурален оцветител карамел Е150а е в минимални дози.
Аромат – силно плодов и приятен, спомен за готварска сметана с ванилия в началото, цитруси /портокали, мандарини и грейпфрут, ананас/, дървесност, плодова дъвка, мед, тревист в някаква степен, нищожно спиртен, сладникав, пиперлив, спомен за канела и настъргано индийско орехче. Постепенно се появи спомен за сушени плодове /тъмни/, като в началото уискито бе обзето от споменатия цитрусов профил. Долових още зелени ябълки, карамел. Постепенно тъмните нотки се засилиха, припомняйки, че в дестилата има следи от шери бъчви. По-късно открих и спомен за млечен шоколад, нотка кафе, която с времето се открои. Дървесността и зелените ябълки останаха до края, до които бих прибавиш и нотка сладко от кайсии. Казано накратко – комплексен мирис. Вкус – суховат, по-пиперлив от очакваното, сладък, но с много слаб горчив привкус, портокали, стафиди, дървесност, спомен за билки. Отприщва слюноотделянето. Финал – траен, сушени плодове, сладост, сгряващ, пиперлив, плътен, оставящ приятен плодово-сладникав спомен. Нищожна горчивина и бадеми.
Оценка: 88/100.
Оценка: 88/100.
Цена: ако го срещнете някъде навярно ще бъде абсурдно висока. Беше ми попаднала информация, че някъде му искат 450-500 лв, което е БЕЗУМИЕ.
