Whiskeytemple_Vladimir 
В края на миналата година получих неочаквано обаждане. Беше адашът от Tobacco bar /Увеселителни напитки/. Тъкмо се канех да посрещна Новата година и рождения си ден, когато бях запитан: „Адаш, пил ли си Акаши?“ Бях го чувал, но не го бях вкусвал. След моя отрицателен отговор и след няколко дни получих този симпатичен подарък. Не крия, че жестът ми направи изключително приятно впечатление. Освен него приятно ме изненада малката бутилка, която прилича на аптекарско шише. До тук май свършват позитивните ми емоции.
Последното изречение прозвуча плашещо. Всъщност, уискито не е нещо неприятно. Но да не прескачам абзаци, за това по-късно. Сега малко история за бранда и за течността в красивата бутилчица.
Течността се ражда в далечна Япония. В дестилерията „White Oak distillery“, която не е много популярна дори и в родината си. Лиценз за производство на уиски е придобила през 1919г., което я прави пионер в тази сфера. Намира се в гр. Акаши, префектура Hyogo /ще си позволя да не я превеждам на български/. Основана е от Еигашима Шузо /ако не бъркам при превода/. Независимо от раннопридобития лиценз, предхождащ с няколко години този на Yamazaki, едва пред 1984 г. дестилерията започва производството на уиски. Производството е доста ограничено, тъй като уиски се дестилира само няколко месеца в годината и то в малко количество. Основно е концентрирано около блендираното уиски /смес между малцов дестилат на ечемик и друг зърнен дестилат/, но в някои пазари се предлага и едномалцова течност. Около бленда витае още една интересна подробност – за японския пазар течността е смес от зърнено уиски и спиртна течност от меласа, което автоматично го дисквалифицира от категорията „уиски“ в контекста на европейското законодателство. Затова от Акаши променят производството за износ и при нас то идва като обикновено бленд уиски. И като споменах обикновено се сетих, че е време да споделя мислите си.
Аромат – плодов, леко опушен, кожа, силно бърбън усещане, напомни ми на нещо средно между Dewar`s, Ballantine`s и Teacher`s. Сладост и карамел завършват първите впечатления от мириса. Позволих си да добавя вода. Да, знам, че е бленд, но въпреки това го направих. Резултатът – още плодове и много слабо шери присъствие. Вкус – мек, плодов /сливи, стафиди,/, лека сладост, слаба горчивина. Вкусът беше някак „прозрачен“ и нежен до степен на „бледост“. Слаб ликьор, като липсва пикантност. Веднага изплуваха в съзнанието ми представи за Dewar`s, разреден с доста вода. Финал – къс, леко опушен, бърбън, сладост /отчетлива/, ядки /слънчоглед/, като постепенно сладостта се засили и след минути се появи нещо, което аз оприличих на лимонов сладкиш и слаб цитрус. Оценка: 79/100. Цена: вече се внася официално в България /юли 2016/ и базовата му стойност е около 60 лв.
В обобщение: уискито е пивко и нежно. Има някои неща, които ми допаднаха, но в общи линии ми стои като бледо копие на шотландските блендирани „батковци“. Цена: между 50-60 лв за бутилка от 500 мл.
Течността се ражда в далечна Япония. В дестилерията „White Oak distillery“, която не е много популярна дори и в родината си. Лиценз за производство на уиски е придобила през 1919г., което я прави пионер в тази сфера. Намира се в гр. Акаши, префектура Hyogo /ще си позволя да не я превеждам на български/. Основана е от Еигашима Шузо /ако не бъркам при превода/. Независимо от раннопридобития лиценз, предхождащ с няколко години този на Yamazaki, едва пред 1984 г. дестилерията започва производството на уиски. Производството е доста ограничено, тъй като уиски се дестилира само няколко месеца в годината и то в малко количество. Основно е концентрирано около блендираното уиски /смес между малцов дестилат на ечемик и друг зърнен дестилат/, но в някои пазари се предлага и едномалцова течност. Около бленда витае още една интересна подробност – за японския пазар течността е смес от зърнено уиски и спиртна течност от меласа, което автоматично го дисквалифицира от категорията „уиски“ в контекста на европейското законодателство. Затова от Акаши променят производството за износ и при нас то идва като обикновено бленд уиски. И като споменах обикновено се сетих, че е време да споделя мислите си.
Аромат – плодов, леко опушен, кожа, силно бърбън усещане, напомни ми на нещо средно между Dewar`s, Ballantine`s и Teacher`s. Сладост и карамел завършват първите впечатления от мириса. Позволих си да добавя вода. Да, знам, че е бленд, но въпреки това го направих. Резултатът – още плодове и много слабо шери присъствие. Вкус – мек, плодов /сливи, стафиди,/, лека сладост, слаба горчивина. Вкусът беше някак „прозрачен“ и нежен до степен на „бледост“. Слаб ликьор, като липсва пикантност. Веднага изплуваха в съзнанието ми представи за Dewar`s, разреден с доста вода. Финал – къс, леко опушен, бърбън, сладост /отчетлива/, ядки /слънчоглед/, като постепенно сладостта се засили и след минути се появи нещо, което аз оприличих на лимонов сладкиш и слаб цитрус. Оценка: 79/100. Цена: вече се внася официално в България /юли 2016/ и базовата му стойност е около 60 лв.
В обобщение: уискито е пивко и нежно. Има някои неща, които ми допаднаха, но в общи линии ми стои като бледо копие на шотландските блендирани „батковци“. Цена: между 50-60 лв за бутилка от 500 мл.
Akashi blended Japanese whisky
At the end of last year I received an unexpected call. It was my namesake from Tobacco bar. I was about to welcome the New Year and my birthday, when I was asked: „Have you ever drunk Akashi?“ I had heard of it, but I hadn’t tried it. After my negative answer and a few days later, I received this nice gift. I do not hide, that the gesture made a very pleasant impression on me. In addition to that, I was pleasantly surprised by the small bottle that resembles a pharmacy bottle. Seems like my positive emotions end up here.
The last sentence sounded scary. Actually, the whisky is not something unpleasant. But let’s not skip paragraphs, we’ll get to this later. Now a brief look at the history of the brand and the liquid in the beautiful bottle. The liquid was born in distant Japan. In the White Oak Distillery, which is not very popular even in its homeland. It obtained a license to manufacture whisky in 1919, making it a pioneer in this field. The distillery is located in the city of Akashi in the Hyogo prefecture. Founded by Eigashima Shuzo. Regardless of the early acquired license, preceding that of Yamazaki with few years, the distillery started producing whisky in 1984. The production is quite limited, since whisky is being distilled only several months a year and in a small amount. It is mainly concentrated around the blended whisky /mixture between distillates of malted barley and other grain distillate/, but some markets offer and single malt liquid. There is another interesting detail hovering around the blend – the liquid for Japanese market is a mixture of grain whisky and spirituous liquid from molasses, which automatically disqualifies it from the category of whisky, according to the European legislation. Therefore, Akashi change the export production and it comes to us as an usual blended whisky. And as I mentioned usual, I remembered it’s time to share my thoughts.
Aroma – fruity, slightly smoky, leather, strong bourbon presence, reminded me of something between Dewar`s, Ballantine`s and Teacher`s. Sweetness and caramel complete the first impressions of the scent. I allowed myself to add water. Yes, I know it’s a blend, but still, I did it. The result – more fruits and very light sherry presence. Taste – soft, fruity /plums, raisins/, light sweetness, mild bitterness. The taste was somewhat „transparent“ and gentle to the point of „paleness“. Slight liqueur, as there was lack of piquancy. In my mind immediately emerged the thought of Dewar`s diluted with lots of water. Finish – short, slightly smoky, bourbon, sweetness /pronounced/, nuts /sunflower seeds/, as the sweetness gradually increased and a few minutes later appeared something I likened to lemon cake and light citrus.
Assessment: 79/100.
In summary – the whisky is mellow and tender. There are some things that I liked, but in general, it seems to me like a pale imitation of the Scottish blended „brothers“. Price: between 50-60 lv for a 500ml bottle.
The last sentence sounded scary. Actually, the whisky is not something unpleasant. But let’s not skip paragraphs, we’ll get to this later. Now a brief look at the history of the brand and the liquid in the beautiful bottle. The liquid was born in distant Japan. In the White Oak Distillery, which is not very popular even in its homeland. It obtained a license to manufacture whisky in 1919, making it a pioneer in this field. The distillery is located in the city of Akashi in the Hyogo prefecture. Founded by Eigashima Shuzo. Regardless of the early acquired license, preceding that of Yamazaki with few years, the distillery started producing whisky in 1984. The production is quite limited, since whisky is being distilled only several months a year and in a small amount. It is mainly concentrated around the blended whisky /mixture between distillates of malted barley and other grain distillate/, but some markets offer and single malt liquid. There is another interesting detail hovering around the blend – the liquid for Japanese market is a mixture of grain whisky and spirituous liquid from molasses, which automatically disqualifies it from the category of whisky, according to the European legislation. Therefore, Akashi change the export production and it comes to us as an usual blended whisky. And as I mentioned usual, I remembered it’s time to share my thoughts.
Aroma – fruity, slightly smoky, leather, strong bourbon presence, reminded me of something between Dewar`s, Ballantine`s and Teacher`s. Sweetness and caramel complete the first impressions of the scent. I allowed myself to add water. Yes, I know it’s a blend, but still, I did it. The result – more fruits and very light sherry presence. Taste – soft, fruity /plums, raisins/, light sweetness, mild bitterness. The taste was somewhat „transparent“ and gentle to the point of „paleness“. Slight liqueur, as there was lack of piquancy. In my mind immediately emerged the thought of Dewar`s diluted with lots of water. Finish – short, slightly smoky, bourbon, sweetness /pronounced/, nuts /sunflower seeds/, as the sweetness gradually increased and a few minutes later appeared something I likened to lemon cake and light citrus.
Assessment: 79/100.
In summary – the whisky is mellow and tender. There are some things that I liked, but in general, it seems to me like a pale imitation of the Scottish blended „brothers“. Price: between 50-60 lv for a 500ml bottle.
