Dark Mode On / Off

Highland park 12 y.o. single malt whisky

 Ако трябва да посоча марката/ уискито/, която ме изненада приятно на уиски феста това несъмнено би била Highland park. Преди феста бях чувал и чел единствено чужди мнения, които в по-голямата си част бях позитивни. От своя страна знаех, че уискито произхожда от северния остров Оркни и че малцът се суши с торф. Признавам, че опушените уискита не са ми сред най-любимите, т.е. дегустирам ги, но не бих ги пил за удоволствие. Именно поради това данните за опушване с торф при Highland park внасяха съмнение в мен относно качествата му. Но! Дяволът се оказа не до там торфен.

 Преди да стигна до частта, в която излагам бележките си ви представям малко факти за дестилерията. Намира се на северния остров Оркни и според мнозина е основана в края на 18-ти век от Дейвид Робъртсън. Дестилерията получава законен лиценз малко по-късно – през 1826г., когато ръководната роля е отредена на Робърт Боруик, като това е и годината на изграждане на сградата на съвременната дестилерия. След смъртта му, Боруик бил наследен от сина си Джордж Боруик, под чието управление дестилерията започнала да запада. Джордж бил заменен от брат си – Джеймс, който бил свещеник и това до голяма степен влияело на поведението и отношението му към семейния бизнес. След него дестилерията престанала да бъде семнейна собственост и преминала в ръцете на Джеймс Грант, който вече имал опит в бизнеса с дестилерията на Glen Grant. Грант изградил два допълнителни казана за дестилиране. В началотона 20-ти век, през 1937г. Highland park станала част от Highland distillers, които били собственост на Edrington group и Grant & Sons. Това управление положило усилия за осъвременяването на продуктовата линия и за поддържането на стандарт на качеството. През новия век едно събитие бележи стремежа за налагане на бранда – през 2008г. е представен 40-год дестилат, позициониран заедно с 30-год Highland park във високия ценови сегмент. На изминалия уиски фест имах щастието да пробвам именно 30-год. Highland park, бележките за който ще представя в оделна статия.
 Серията от ревюта започвам с анотациите си за Highland park 12 y.o. single malt whisky.

 

 Тук ще вметна, че 12-год. красота дегустирах по време на мастъркласа на Highland park. Затова и бележките ми не са много пространни. След като се насладя и на малката бутилка ще допълня изложеното. 

 Аромат – приятен, сушени плодове, карамел, лек торф, мед, сладост, ванилия, шери. Вкус– нежен, леко „торфен“ /опушен/,опушен и меден, с нотки ядки. Финал – средна продължителност, опушена сладост и сушени плодове. 
 Оценката, която съм поставил по време на дегустацията е 87/100. След като опитам и мостричката ще посоча крайната си оценка. 

 И като споменах отминалия фест и невероятният клас на Highland park трябва да кажа, че изпитвам и леко разочарование от себе си, граничещо с яд. Бях забелязал, че на феста са налични мостри и от 18, 25 и 30- год. дестилат, но след класа не навестих щанда на Highland park, за да проверя дали се продават. Тези благинки оставиха много приятно впечатление в мен и ми се ще да ги отпия отново. Но бъдещето е пред мен. 🙂






Highland park 12 y.o. single malt whisky

 
 

 If I have to point out the brand /the whisky/ that pleasantly surprised me on the Whiskey fest, this undoubtedly would be Highland park. Before the fest I was only heard and read others’ opinions, which were mostly positive. In turn I knew that the whisky comes from the northern island of Orkney and that the malt is dried with peat. I admit that the smoky whiskeys are not among my favourites, i.e. I taste them, but I wouldn’t drink them for pleasure. That’s why the data for smoking with peat at Highland park brought me in doubt about its qualities. But! The devil turned out to be not so peated.
Before to get to the part where I share my notes, I present you some facts about the distillery. It is located on the northern island of Orkney and many say, it was founded in the late 18th century by David Robertson. Тhе distillery receives its legal license to distill whisky a little later – in 1826, when the leadership is assigned to Robert Borwick, as this is also and the year of construction of the current distillery building. After his death, Borwick was succeeded by his son George Borwick, under whose management the distillery began to decline.George was replaced by his brother – James, who was a priest and this largely has an effect on its behavior and attitude towards the family business. After him the distillery ceased to be family owned and passed in the hands of James Grant, who already had an experience in the business with the Glen Grant distillery. Grant built two additional distillation stills. In the early 20th century, in 1937 Highland Park became part of Highland Distillers, which were owned by Edrington Group and Grant & Sons. This management made efforts to update the product line and to maintain the quality standard. In the new century, the striving for establishment of the brand is marked by an event – in 2008 is presented 40 y.o. bottling, which together with the 30 y.o. bottling is positioned in the high price segment. On the last Whiskey Fest I was fortunate to taste exactly the 30 year old Highland Park, the notes about which I will present you in a separate article.
I begin the series of reviews with my annotations for Highland park 12 y.o. single malt whisky.
I’ll interject here that I tasted the 12 y.o. goody during the Masterclass of Highland park. Therefore, my notes are not very extensive. After enjoying and on the small bottle I will add to the current notes.
Aroma – pleasant, dried fruits, caramel, light peat, honey, sweetness, vanilla, sherry. Taste – delicate, slightly peaty, smoky and honeyed, with hints of nuts. Finish – medium length, smoky sweetness and dried fruits. The assessment that I gave it during the tasting was 87/100. After I taste and the sample I’ll set my final rating.
And as I mentioned the past Fest and the incredible class of Highland park, I must say that I feel slight disappointment with myself, verging on anger. I had noticed that on the Fest were also available and samples of 18, 25 and 30 year old distillates, but after the class I didn’t stop by to check if they are for sale. These goodies left me with  a very pleasant impression and I would like to take a sip of them again. But the future is in front of me. 🙂 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии