Whiskeytemple 
Не помня точно годината, но някъде около 2017-та си закупих комплект с миниатюри от Master of malt, които към онзи момент с лекота доставяха до България. Една от тях бе и тази с малц на Glenrothes /тук са и останалите ревюта на марката в сайта/, която отворих преди няколко дни. По този ред се сдобих и с мострата от Glengoyne 30 y.o., за който може да прочетете повече тук.
Понастоящем и други търговци на запад предлагат подобна възможност за закупуване на части от отворени бутилки, но MoM с техния черен восък и солидни кутии водят с една обиколка. Липсата на цяло стъкло наложи да направя колаж с негова снимка от Whiskybase, но поне малката колбичка ми позволи да се докосна до едно доста зряло и недостъпно ценово уиски, което вече не се предлага онлайн.
Гленротъс е от дестилериите, които се чудя как успяват да се продават в България. Или поне как го правиха. Поне до момента не съм срещнал човек, който да ми каже „Много обичам Glenrothes“ – и не тук не е като във вица за адски редките и скъпи бутикови коли, които не ги карали много. Може би и затова в момента на нашия пазар няма нищо нейно. Сред независимите бутилировачи е възможно и да откриете нещичко, ако имате повече късмет – именно там са и моите фаворити. За разлика от официалните версии, които почти винаги са на нисък градус и са студено филтрирани, при компаниите – бутилировачи се прилага коренно различна практика и там получаваме повече за платената от нас цена.
Вина /от моя гледна точка/ за липсата на нейни разновидности носят господарите `и от компанията Едрингтън, които решиха да я третират по примера на Macallan и Highland Park. Двата производителя биват въздигани в символ на лукса, особено Макалън и този подход спрямо Гленротъс не върши особена работа. Дестилерията все още е затворена за посетители /за разлика от съседа Speyburn, който сътвори друга щуротия, намалявайки градуса на своите 15 и 18-годишни уискита, които навярно вече са и студено филтрирани/, а промяната на външния вид, съпроводен с повишение на цената на продукцията определено не тласна много хора към покупки. Дори ги отблъсна
Спиртоварната иначе е силна в друго направление – да бъде част от някои не лоши смесени уискитата като Cutty Sark и Famous Grouse, първото от които като че ли демонстрира признаци на развитие с новата своя 17-годишна експресия /стойността му обаче е неоправдано висока/, придружена от по-млад 12-годишен ботлинг и 50-градусовият Prohibition, докато при „Яребицата“ ситуацията е в застой.
Нека обаче се върна към Гленротъс и конкретно към описваното нейно уиски, което според мен, а и според други опитали го, е равносилно на „Уау“.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.
Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.
Неслучайно се сдобих с къс от конкретната благинка от Великобритания. Тази версия е била именно британски ексклузив, бутилиран през 2015г. Дестилатът вътре е от 1976г., което доближава напитката до достолепните 40 години.
Уискито произлиза от единична бъчва с номер 2677, от която са напълнени 238 бутилки, всяка с 47,4% алкохолно съдържание. Типът на бурето е второ пълнене американски дъб. Течността се замъти, след като добавих вода, по което съдя, че не е студено филтрирана. Предполагам, че е с натурален цвят.
Аромат на Glenrothes 1976 single cask #2677 – още с първия дихателен досег разбираш, че това е старо уиски. Липсват силни плодови мотиви и мирисът оставя спомен за восък, медена пита, за стара хартия, дървесина, кюспе, канела, капучино и ванилия. Има и плодови нотки като круши и дюля, но те не са водещи. Долових още асоциация с мириса на торта Гараш или Сахер, спомен за мириса на сладко от кайсии, сушени кайсии, както и прилика с десерт с орехов блат и яйчен крем /Агнес/. Щрихи фурми, мирис като от кутия с цигари, кокос и още сушени жълти плодове като сушено манго или ананас. Появи се и мирис като от старинна мебел или като от препарат за полиране на дърво. С вода /няколко капки/ – сходен стил. Лимони, восък, обгорено, канела, дюля, карамелизиран жълт плод.
Вкус – щедра ванилова сладост, восък, пикантност като от канела, чили, дървесност, мента, нотки прах, далечен спомен за опушеност, слаб плодов мотив, който отново напомня на жълт плод. С вода – восък, какао, сладост като от сушени жълт плод.
Финал – среден до траен. Сладка пикантност, сладко жълто грозде, орехи, сладки лимони, помело, дървесност, сухота, восъчна пита и мед, обгорено и лека киселинност. С вода – дъхаво грозде, етерично цитрусово масло, слаба киселинност, сладост.
Оценка: 90-91/100.
В обобщение: достолепно старо и зряло уиски, което някак е успяло да запази лек плодов мотив. Водещо е влиянието на дървото, но тук не е премината границата и дестилатът не е удавен в танини.
