Dark Mode On / Off

Smokehead Islay single malt whisky, Rock edition 2


 Днешното уиски представяне ще бъде от онези кратки по моите разбирания повествования – не защото е неделя и се опитвам да се скатая от писане, а защото уискито, което описвам е „анонимно“ в някои отношения. То е независим ботлинг на компанията „Иън Маклауд“ /Ian Macleod/, която освен като собственик на няколко шотландски дестилерии /Tamdhu, Glengoyne и Rosebank/ се изявява и като независим бутилировач на уиски, което е придобила от други производители. Такова е Смоукхед /Smokehead/. Под това име компанията пълни уиски, родено на о-в Айла, но не указва от коя дестилерия там то е добито. Може би това се дължи на поет ангажимент към съответната дестилерия и нейния собственик /клауза за конфиденциалност/. Под това име на пазара „Иън Маклауд“ предлага няколко разновидности, като идеята им е да удовлетворят търсещите усещанията от силно опушените уискита. Всички уискита от тази серия са без посочени години, с изключение на един 18-годишен ботлинг, за който слуховете сочат, че е произведен от дестилерия на острова, чието име започва с „A“ и завършва на „beg“. Имам своите съмнения, че и тази версия е закупена от нея, но това са единствено мои предположения и не мога да ги подкрепя с доказателства.


 Компанията „Иън Маклауд“ е фамилна собственост на фамилията Ръсел и възниква през 30-те години на 20-ти век. Понастоящем се управлява от Леонард Ръсел. Постепенно бизнесът се разширява и тя придобива няколко марки уиски – Isle of Skye blended whisky, King Robert II, дестилерията на Гленгойн /Glengoyne/, закупена през 2003г., дестилерията на Тамду /Tamdhu е придобита през 2011г./, а от октомври 2017г. и дестилерията Роузбанк /Rosebank/, която се ремонтира и скоро се очаква да отвори врати. През 2006г. е създадена и търговската серия „Smokehead“. „Иън Маклауд“ е собственик и на следните търговски линии, под които бутилира уиски, добито в други производители – „As we get it“, „Chieftain’s“, „Macleod’s„, „Sheep Dip„, „Shieldaig„, „Pig’s Nose“ и „The Six Isles„.  Освен тях се предлагат и няколко смесени уискита. Бизнесът обхваща и марки джин, водка и ром. Фирмата продава и уиски на тези, които биха желалили да го бутилират под собствена марка.


 Да се върнем отново към Смоукхед. Преди всичко, искам да благодаря на приятели, който сподели с мен бутилката си и ми я предостави за снимки /Здравко, наздраве!/. Това едномалцово уиски /такова е, защото произлиза от един производител на Айла/ е предназначено за летищните магазини и се предлага в литрова бутилка. Същата доста странна като визия – задният етикет съдържа надписи, които прозират през стъклото. Нито лицевият, нито задният етикет обаче, не съдържа полезна информация за отличителните белези на уискито. Вместо тях, етикетите изобилстват от рекламните послания на маркетинговия отдел. Бутилката пък идва в ярко червена метална кутия, от която ни гледа голям череп. Не ме питайте защо, не мога да ви отговоря. Може би, за да се забелязва по-лесно сред редиците младолики уискита, които пълнят почти изцяло летищните магазини. Каквото и да е обяснението, аз не съм му почитател.






 Нито дума за вида отлежаване, възрастта на уискито, характера на цвета и наличието на студена филтрация. Имам своите съмнения, че уискито може и да съдържа карамел е150 и да е студено филтрирано. Годините му не ги виждам да са кой знае колко и си мисля, че пред нас стои под 10-годишен опушен представител на Айла. Градусът е 46.6%.

 Аромат – сладникаво усещане, интензивна опушеност в стил млад Ардбег, ацетон, спомен за мириса на лепило, боя, сажди, дим. Появи се и плодово усещане като от банани /естери, които също подсказват младостта на уискито/, канела, евкалипт, далечно усещане за сладникав жълт плод, смлян пипер, карамел, свежест, ментов бонбон със сладка глазура, прегоряло дърво. С вода – свежест, по-лека спиртност, ванилия, лакта. Вкус – сладост, прах, пръст, сладък жълт плод, ментово усещане. Опушеността и пикантността са по-леки от очакванията, които оставя аромата. Нотки прегорял крем карамел, джинджифил. С вода – сладост, джинджифил, фъдж. Финал – къс до среден, слаб спомен за зелени нагарчащи ядки, мента, свежо тревисто усещане, слаба сладост, зелено грозде и опушеност. С вода – сладникав цитрус, прегоряло дърво и пикантност.

 Оценка: 82-83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 60 евро.

 В обобщение: младолика опушена бомба. Приятно уиски за хладно време, което не може да се похвали с богатство на профила си.  



Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вижте тази публикация в Instagram.

I know it’s Valentine’s day, but I’m not fond of its commercial modern interpretation. My girlfriend and I prefer the Malt day, if you know what I mean. But just to be in that red vibe, I tried a whisky with red label. I mean I tasted Smokehead Rock Edition II. . . It’s an Islay malt from undisclosed distillery. I know that the 18 y.o. version is an Ardbeg undercover. I’d assume this NAS version is a young Caol Ila or Ardbeg. It’s bottled at 46% ABV by Ian MacLeod – the owners of Tamdhu, Glengoyne and Rosebank. I guess it’s not colored, nor chill filtered, but I couldn’t find any info on the label or on the tube. . . So, it’s ferocious peat bomb, which delivers quite punch on your nose, but it’s more welcoming on the palate and on the finish. It’s sweet and fruity. At first I wasn’t sure if I`d like that intense profile or not, but after we spent some time together, I admit it feels very nice, if you’re in a mood for a peat blast. . . Cheers all! 😋
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram