Whiskeytemple_Vladimir 
В настроение за бърбън съм и съм решил да опиша течното дело на американската дестилерия Хевън Хил /Heaven Hill/, основана в Бардстаун, Кентъки през 1935 г., малко след отмяната на “ Сухия режим“. Историята ѝ обаче е далеч по-интересна и заслужава няколко реда, преди да насоча вниманието ви към нейното 10-годишно, 50-градусово уиски, носещо името „Хенри Макена“. Добре, кое отличава Хевън Хил от останалите американски производители?
Хевън Хил има руски корени или поне с такъв произход е бил представител на рода Шапира, който в края на 19-ти век се преселва в Кентъки, след като напуска родната царска Русия. На неговите пет сина се пада трудната задача, заедно с представител на рода Бийм, непосредствено след отмяната на „Сухия режим“ в САЩ да основат дестилерията в градчето Бардстаун.
Предстоящите години донесли успехи за младия производител, дължащи се и на съвместната работа на управленците от рода Шапира, които притежават дестилерията и до днес, и на ангажираните в самото производство наследници на Джим Бийм. Повратен момент за дестилерията обаче настъпил през 1996г., когато при пожар били унищожени солидно количество бурета с бърбън /сочат се около 90 000 погубени бъчви/ и това изправило Хил пред сериозно затруднение. На помощ в този кризисен момент обаче се притекли съседните конкурентни дестилерии на Джим Бийм и Браун-Форман, които осигурили бъчви, с които Хевън Хил да продължи търговската си дейност.
Междувременно Шапира придобили дестилерията Бърнхайм, намираща се в Луисвил и разпределили дейностите по дестилирането и отлежаването на добиваното уиски между нея и обекта в Бардстаун. Съвместните усилия успели да спомогнат не само за оцеляването на дестилерията, но и за разширяване на гамата ѝ, която днес включва не само бърбън, но и царевично и ръжено уиски. Един от популярните бърбъни на Хевън Хил е и Henry McKenna. Това повдига въпросът кой Хенри Макена?
Може би ви прави впечатление, че американската дестилационна история е богата на исторически личности, усилията на които са били насочени към утвърждаването на тази напитка и днес те фигурират като имена на уискита. Примерите са много – Бъфало Трейс е посветила на значими за развитието си имена серия от свои бърбъни, а по подобен начин е подходила и Heaven Hill, спирайки се на Макена за име на своя 10-годишен бърбън. Хенри е ирландец, родом от област Дери. Досещате се, че в ранна възраст напуска Ирландия и се настанява в Нелсън Каунти, Кентъки в края на 30-те години на 19-ти век.
През 50-те години Макена се преместил в градче, намиращо се в близост до Бардстаун и подхванал бизнес с мелене на брашно. От пшеницата обаче му оставало предостатъчно ненужно количество, което той решил да превърне в пшенично уиски. В имота си разположил дървен казан и започнал да произвежда пшенично уиски, като постепенно започнал добива и на царевичен алкохол.
Бизнесът му потръгнъл и освен със синовете си, уиски производството било подпомогнато и от съответния персонал. През 80-те години основал и търговски обекти в Луисвил. Изградил и по-голяма дестилерия. Самият Макена се прочул като професионалист в сферата и това му спечелило уважението на купувачите.
В началото на 90-те години Макена починал и делото му било продължено от двамата му сина. В настоящето дестилерията Хевън Хил решава да му отдаде чест, кръщавайки 10-годишния си бърбън на Хенри Макена.
Хенри Макена е бърбън от особен вид. Заради извършваните манипулации и липсата на сериозна нормативна база и контрол в първите години след Гражданската война, американският конгрес решил да въведе ред за уреждане на производството на бърбън, като през 1897г. с нарочен закон, наречен „Bottled-in-Bond Act“, били създадени правила, целящи гарантирането на правата на купувачите. Законът създал предвидил завишени изисквания към т.нар. „bottled in bond“ бърбън. Бърбъните от тази категория следвало да бъдат минимум 4-годишни, ако етикетът не сочи по-зряла възраст, да се пълнят при 50% алкохол, да бъдат дестилирани от един производител в един сезон /януари-юни или юли-декември/ да отлежават в склад, под контрола на американското правителство, както и да не съдържат никакви добавки, освен допустимото разрежднане на алкохола с вода. Бърбъните от тази група били облепвани и със зелен бандерол. Такъв носеше и Henry McKenna 10 y.o. Kentucky straight bourbon, който спада към тази категория.
Освен това, 10-годишният Хенри Макена се пълни винаги от само една бъчва. Тъй като става дума за бърбън, то тя винаги е правена от нов американски дъб. Номерът ѝ е посочен на етикета – 5983, ако го разчитам правилно. И при „BiB“ бърбъна, и при обикновения „straight“ /стрейт/ бърбън добавянето на оцветители е забранен. Благинката е толкова тъмна, тъй като новото дърво е било обгорено до определена степен и това е позволило царевичният спирт да приеме тъмния си нюанс. Кашата, от която е дестилиран, включва още ръж и покълнал ечемик. И преди да ви разкажа за впечатленията си от напитката, искам да благодаря на приятел, който сподели бутилката си с мен /Младене, наздраве!/.
Аромат – спомен за ръж, накиселяваща зряла праскова, пикантност, карамфил, карамел, бонбони виолеткти, дърведисина. Напомни ми на мириса на коледен сладкиш с маслен блат, портокали/ стафиди и карамфил. Остави и усещане като от тъмен сушен плод, смялно кафе, влажен шкаф. Създаде и асоциация с мириса на маринатата на кисели краставички. По нещо ми напомни и на мириса на лепило, ползвано в дърводелски цех. Долових още нотки крем карамел, прегорял крем брюле, канела, спомен за бонбони или дъвка с мирис на канела, капини, течен шоколад и ванилов сладолед. С вода – водещо остава усещането за ръж. Появи се асоциация с анасон. Вкус – сладост, слаба в началото пикантност, ръж, дървесност, малини. Отприщва слюноотделянето. След второто отпиване дървесността се засили и пикантните нотки станаха по-ясно доловими. Появи се и далечна прилика с чипс с гъби и сметана. С вода – сухота, танини, слаба сладост, ръж, чили. Финал – среден, дървесен, суховат, носи прилика с тъмен шоколад, свежо плодово усещане и слаба сладост. С вода – плодов бонбон, тъмна бира, кафе и слаба сладост.
Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: в Европа се открива трудно и по-висока от тази в САЩ.
В обобщение: солиден бърбън, който не ме порази със силно богатство. Пред него бих предпочел друг продукт на Heaven Hill, а именно Elijah Craig 12 y.o.
