Dark Mode On / Off

Glentauchers 1997 cask strength single malt whisky, Whiskies of Scotland

 Отдавна се беше случвало да представям нова шотландска дестилерия за блога. Не малко „посетих“ в изминалите години, опитвайки и описвайки шарени дестилати с различен нрав и броят на производителите, от които не съм опитвал нищо до момента рязко намаля. Глентохърс /Glentauchers/ е една от тези дестилерии, с творчеството на които до момента не се бях срещал. И да, и не – макар и да не съм опитвал чисто нейно малцово уиски, със сигурност аз, а и вие, сме го направили несъзнателно, наслаждавайки се на някои от блендовете, на смесените уискита, предлагани от алкохолния гигант Перно Рикар, притежаващ и споменатия вече малцов производител. Истината е, че Глентохърс е от онези уискита, които идеално служат на блендърите, на хората, които подбират отделните марки с уиски, съчетавайки ги в конкретен смесен продукт /Chivas Regal, Ballantine`s, Teacher’s  и други/ – стилът на Тохърс /галено от Глентохърс/ е благодатен и плодовият му характер благоприятства ползването му като основа, върху която да се закрепи стила на смесеното уиски.
 Дестилерията е разположена в района Спейсайд в Шотландия, в близост до градчето Кийт, което посетихме с Яна преди няколко седмици – в него се намира друг шотландски малцов център, също притежаван от Перно Рикар, а именно дестилерията Стратайла /Strathisla/, чиято задача е аналогична като поставената пред Глентохърс – да захранва смесените уискита.
 Историята на уиски производството в Глентохърс се свързва с имената на Джеймс Бюкянън и У. Лоури, които през 1897г. основали компанията, управляваща в идните години младата дестилерия, разположена в рамките на фермата Глентохърс. По-късно Лоури се оттеглил поради финансови затруднения и Бюкянън поел цялата управленска отговорност.
 През 20-те години на 20-ти век компанията на Бюкянън се обединила с „Джон Дюар и Синове“, които били закупени от „Distiller`s Company Ltd.“, притежаващи вече и марката „Джони Уокър“.
 Следващите години довели до електрифицирането на дестилерията и до увеличаване на производствения `и обем. Както повечето производители от това време и Глентохърс сама подготвяла ечемика си в т.нар. „malting floor“, която практика била преустановена в края на 60-те години.
 През средата на 80-те години дестилерията прекратила производството на уиски заради настъпилата икономическа криза, но след няколко години била продадена на „Allied Distillers“. Производството било въззобновено в началото на 90-те години, но както и преди това, добитият спирт бил насочван към смесените уискита. Вместо официални едномалцови версии, предлагани от собственика на дестилерията, на пазара били налични бутилки на независими бутилировачи, на които били продавани бурета с Glentauchers.
 През 2005г. „Алайд Дистилърс“ били придобити от Перно Рикар, а заедно с тях френският алкохолен гигант установил контрол и върху Глентохърс. Едва в края на 2017г. Перно Рикар пуснаха на пазара трио от 15-годишни дестилати, презентиращи три от дестилериите – произвеждащи малц основно за смесените уискита. Освен Glentacuhers, това са Гленбърги /Glenburgie/, който скоро ще опиша в блога и Милтъндъф /Miltonduff/.
 Видно, че моята бутилка, която снимах онзи ден в шантави пози, не спада към наскоро пуснатите в продажба от господаря на Тохърс. Шишенцето донесох от Шотландия. Беше бутилирано специално за магазина „Whiskies of Scotland“ в Хънтли и цената му ми се стори привлекателна. Поради насочеността му стъклото може би изглеждало някак скучновато за някои любители, но тук е търсен ефекта „уау“ – хората са си бутилирали някакво количество от различни уискита, с които да рекламират начинанието си. За нещастие не се предлагаха 0,7 л. бутилки. Това, което крие мъникът също ме впечатли – уиски, дестилирано през 1997г. и бутилирано /поне по думите на представител на магазина/ през декември 2017г. Етикетът е доста постен откъм информация и не мога да потвърдя с категоричност или отрека момента на пълнененето в стъклото. Самото уиски е отлежавало в бъчви от бърбън, първо пълнене /отново по устни данни/, не е оцветено с карамел Е150, а навярно не е и студено филтрирано. Алкохолният му градус бе 52,2%, което си е чиста победа. Опитах да получа по-разбираема информация /не подробна, но разбираема/ относно общото количество, което магазинът е заявил, но продавачът имаше ужасен акцент и може би говорен дефект, което наложи да изоставя опитите. 
 За да съм честен ще споделя, че восъкът на бутилчицата се беше зачупил в куфара ми и коркът леко беше пропуснал на свобода няколко капки малц. Още тогава, макар и почти пребит от път, харесах уискито. Пирова победа, защото трябваше да улавям аромата му от останалия ми багаж, но загубата се равняваше на десетина милилитра. Мирисът бе толкова интензивен и вкусен, че реших да не си пера дрехите в идните 10-13 години … шегувам се, разбира се. Дали?
 А как ми се стори уискито, когато го опитах преди няколко дни?
  
 Аромат – очевидна пикантност, сладост, нотки стафиди, спомен за коледен сладкиш с портокали и стафиди, киснати в ром. Намек за сладко бяло вино, бял шоколад, печен блат от сладкиш, жълти зрели ябълки, печени ябълки, екзотичен плод, манго, папая, лимонени сладки, сладкиш с кайсии или праскови, тирамису, нотки кафе, зряло бяло грозде. В някаква степен ми напомни на Glenmorangie 12 Nectar d`Or. По-късно долових и спомен за смлян пипер и свежа зърнена нотка. С вода – дървесност, ванилия, свежи жълти плодове, кафе, хартия за печене и печени ябълки с ядки. Вкус – обилно сладък, пикантен, носещ усещане за джинджифил. Усеща се интензивно. Носи спомен за зърно, бадеми, намек за жълт плод, слаба асоциация с прах, карамелизиран цитрус. С вода – по-слаба пикантност, слаба сухота и лека дървесност, жълт плод, прах и усещане като от лимонена кора. Финал – среден до траен, пикантен и интензивен. Носи спомен за цитрус, лимонена кора, съчетана със сладост, бадеми и нагарчащи кайсиеви ядки, жълти ябълки, свежест като от магданоз. С вода – жълто зряло грозде и сгряваща пикантност. 
 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 35 паунда за 0,2 л.
 В обобщение: пикантно уиски с вкусен свеж плодов характер.
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии