Годината започва силно, израз на което е третата статия за 2017-а година в Храма на уискито, в която отново ще си поговорим за шотландците с френски привкус от дестилерията на Аберлауър. Разположена е в района Спейсайд, но заради законодателната благословия и предоставена възможност на етикета уискито се означава като „Highland single malt whisky“, т.е. уиски от Висините. Френската връзка, която втъках в изложението си се дължи на факта, че дестилерията е собственост на френския алкохолен гигант Перно Рикар, а самото уиски е едно от най-продаванието малцови във Франция /може би заема и първото място/. Дестилерията, видно от красивия етикет, е основана през 1879г., когато никой от нас все още не е бил дори заплануван. Същият този лист хартия, облепящ прозрачното стъкло сочи, че уискито комбинира два вида малцов дестилат на Аберлауър – единият отлежавал в традиционните бърбън бъчви, а другият в такива от шери /sherry butts с вместимост от около 600 л./, смесени, за да се хармонизират за период от време преди бутилирането. Създателете са посочили и алкохолния градус, който в случая е на минимума от 40% и с това се изчерпва полезната информация. Аз ще си позволя да допълня, че уискито е студено филтрирано и е с подсилен цвят, което аз намирам за грехота. Такава хубава бутилка заслужава да съхранява течност с естествени краски, разкриващи ни историята на благинката. Вместо това, хората от компанията са добавяли карамел, за да придадат леко червенеещия се цвят, който е сходен с този при по-младия 12-годишен Аберлауър /вижте снимката долу/.
Случи се така, че в ръцете ми се озоваха три бутилки от уискито, което някои назовават и „Аберлор“, закупени от мен по различни поводи. Оказа се, че приятел /Здравко, наздраве и благодаря/ е получил в дар 16-годишния Аберлауър преди няколко дни и ми предложи да го опитам. Аз не се дърпах много /да не кажа хич/ и набързо подготвих семейната снимка, досущ като онези, които родовете си правят по празниците. Разбира се, на снимката по-горе липсват изкуствените усмивки на моделите, като единственият засмян бях аз /ако не броим моментите, в които се опитвах да „жонглирам“ със стъклата, нареждайки ги на бъчонката, когато ме изби студена пот/.
От срещите ми до момента с представители на гамата на Aberlour съм останал с приятни впечатления. Безспорно, най-добрият представител на бранда, който съм опитвал бе 16-годишен ботлинг, пълнен в самата дестилерия от Ели и Георги от Мастърпийс и то с алкохолния градус на бъчвата. 18-годишната течност, която също съм ви представял тук, ми хареса доста, но след нея другите по-млади роднини ми се сториха някак не до там интригуващи. Несъмнено са лесни за консумиране, съчетавайки приятни аромати и вкусови качества, но не съумяха да ме впечатлят до степен „Уау“. Връзката ми с дестелерията бих описал като хедонистично танго – след като си харесам ботлинг, другият след него като че ли малко ме разочарова. Пресният пример бе 18-ката и чудесните впечатления, които породи и не до там забележимите от Aberlour 15 y.o. Select Cask reserve. По пътя на тази „логика“ и следвайки пътя на махалото, уискито от снимката би трябвало да ми хареса. Така и се получи, независимо от подсиления му цвят /не спирам да я дъвча тази тема и нямам намерение да спра/ и ниския си градус.
Аромат – нежен, дори плах. Бонбони виолетки, боровинки, приятна плодова сладост, напомняща на малини, роза, локум, нотки порто руби, които асоциирах с Tomatin 14, канела, зряло тъмно грозде, сушен тъмен плод, стафиди, мирис като от тъмноплодово безалкохолно /вишна/, бонбони „пияни вишни“, форма на свежест, ябълки, яйчен крем, зрял портокал, като след минути споменът за шерито се засили. Долових още щрихи какао, карамфил, нотка млечен шоколад, лека спиртност, далечна асоциация с нектарини, сушени сини сливи и ванилия. С вода /капка-две/ – смлени и сушени подправки, плодова сладко от тъмен плод. Вкус – сладникав, слабо пикантен, не много плътен, носещ спомен за какао и ядки /бадеми, но не горчиви/. Отприщва слюноотделянето и предлага слаба дървесност, спомен за пръст /много слаб и далечен/, череши, локум, малц и нюанс на червен плод. С вода – още сладост, пикантността почти изчезна, появиха се и нежни свежи плодове, захарно петле и плодови бонбони. Финал – среден, какао, слаби винени заемки, сгряващо усещане, последвано от ментово тръпнене по езика, лека сухота, долових и цветна нотка, съчетана със спомен за малц, сладост, масленост, слаба дървесност, изразяваща се в намек за нагарчащ цитрус, мед и спомен за кайсии. С вода – някак по-рехав, с изявена сладост и асоциация с бърбън.
Оценка: 86-87/100. Цена: на запад е около 50 евро /бутилката е от Великобритания/.
В обобщение: лесно за консумиране уиски с приятен нос, доразвит от ползваните шери бъчви.