Dark Mode On / Off

Jack Daniel`s Sinatra Select tennessee whiskey

“ Fly me to the moon
Let me play among the stars
Let me see what spring is like on
A-Jupiter and Mars
In other words, hold my hand
In other words, baby, kiss me …“

 Нестандартно начало на статия, посветена на уиски. Този започва с откъс от песен, но не коя да е, а „Fly me to the moon“ на покойния вече Франк Синатра – „певецът на мафията“ или просто човекът с дяволски добрия глас. Аз не съм от най-големите негови почитатели, но тази му песен много ме радва, може би колкото и Синатра се е радвал на любимия си Джак, помагащ му да влезе в правилната тоналност. Навярно знаете за пословичната любов и връзка между Синатра и тенеси уискито Джак Даниелс, на което той е бил страстен фен. Ако ли не – вече знаете. Именно в знак на почит към чудесния му глас, хората от Браун-Форман, компанията собственик на най-прославеното тенеси уиски, са кръстили тази специална своя вариация „Sinatra Select“, предлагана в еднолитрова разфасовка в магазините по летищата. През изминалата година дори представиха още по-скъпа и лимитирана серия от своето уиски, посветена на стогодишнината от рождението на певеца. Цената обаче е нечовешки висока и недостъпна, почти колкото е и лунната повърхност от началните строфи на песента.

 Истинското име на човека-символ на производството на уиски в САЩ е Джаспър Нютън Даниел, чието прозвище било Джак. Родил се в голямо семейство през 1850г., като имал още 11 братя и сестри. Майка му починала рано и след десетата си година започнал да се подготвя да усвои търговския занаят. Бил ангажиран с помощ в бакалията на лутерански проповедник в Линчбърг, Тенеси. Отецът се занимавал уи с дестилилирането на алкохол. В тази област щял да се развие и Джаспър, който бил ангажиран с помощна дейност. Проповедникът ползвал две технологии, които щели да бъдат възприети и от Джак – първата, обозначавана като sour mash, се изразява в това, че при дестилация на алкохол се запазва част от старата ферментирала каша, която да бъде добавена към новата, за да подсили ферментацията. Втората технологична заемка се нарича „Lincoln County process“, отличаващ днес бърбъните от тенеси уискито. Това е допълнителното филтриране на дестилиранивя спирт в Тенеси през слой от въглища от кленово дърво, действащи като естествен филтър.  През 60-те години на 19-ти век, на около 13 години, Джак закупил дестилерията от отчето, което било принудено да преустанови дейността си. Джак открил добра земя в Линчбърг, както и чист воден извор, които също закупил. На около 16 години вече бил работодател на няколко лица, а дестилерията му била законно регистрирана. На 21 години вече бил утвърден бизнесмен, който ползвал всякакви иновативни трикове за популяризиране на стоката си, включ. и рекламни балони.  В края на века Даниелс взел участие и в политическите борби, помагайки на тези, от които бизнесът му би имал полза. Дори спонсорирал и създаването на първата музикална група в Линчбърг.  Началото на 20-ти век донесло утвърждаване на марката на американския пазар. Джак въвел племеника си, Лем Мотлоу, в производството на уиски. В идните години тенеси уискито на Даниелс спечелило и първите си международни призове, вдъхновили бъдещите лимитирани издания „Gold Medal“, част от които вече ви представих и подробните ми бележки може да откриете в категорията „Tennessee whiskey“ в дясно. За нещастие, при инцидент през 1906г. Даниелс си наранил пръста на крака /казват, че ритнал сейфа си, тъй като не се отварял/. Джак не обичал лекарите и пръстът му се инфектирал. Положението се усложнило и довело до загубата на крака. През 1911г. последиците от нелепата случка довели до смъртта на Даниелс. Контролът върху компанията поел Лем Мотлоу. Заради въведения Сух Режим, първоначално само в Тенеси, Мотлоу изместил дестилацията в Сейнт Луис, който период не е от най-добрите в историята на бранда. По-късно Сухият режим обхванал цялата територия на САЩ и дестилерията затворила.  С отмяната на забраната Мотлоу преместил дестилерията повторно в Линчбърг и започнал усърдна работа. Дошла Втората световна война и приготвеният алкохол бил използван като гориво в торпедата. За сметка на това, през 1944г. уискито на Джак Даниелс било признато за тенеси уиски, различно от бърбъна, благодарение на допълнителния процес по филтрация на дестилирания алкохол през въглъщи от клен, известен като „Lincoln County process“. През 1954г. компанията била продадена на Браун-Форман. И от тогава марката Jack Daniel`s бележи чутовен световен успех.


 Кое е специалното на Синатра селект, кое го отличава от морето от Джак на пазара? Първо, уискито носи висок алкохолен градус – 45%. По-особена е технологията му на стареене. След дестилиране на алкохола и филтрирането му през слоевете въглища от клен, играещи ролята на филтър /до тук нищо различно/, спиртът, чиято мисия е да се превърне в Sinatra Select, се полага в бъчви, допълнително набраздени от вътрешната страна, което да засили контакта между новото дърво и алкохола, респ. да принуди дъба да отдаде повече ванилия и карамел на напитката. След неизвестен период на отлежаване в тези бъчви /със сигурност не много дълъг – все пак говорим за американска напитка, а знаем, че при тях периодът на отлежаване почти винаги е значително по-кратък от европейските им роднини/, уискито се смесва с уиски от стандартните дъбови бъчви на Джак Даниелс /Old № 7/ за последващ процес на стареене, след което се преминава към бутилиране на благинката. В състава `и, освен задълчителната царевица, влизат още ръж и малциран ечемик. Цветът, по подобие на straight /стрейт бърбън е бърбън, който е минимум двегодишен, но ако е под 4-годишен възрастта му трябва да бъде посочена на етикета/ бърбъна, е натуралният и няма добавен оцветител карамел Е150а, като и тук бъчвите са от американски дъб, които са обгорени и са нови. След всичко изписано е време да дам отговора си дали уискито оправдава очакванията ми.

 Аромат – свежест, сладост, зрели плодове, мед, захарно петле или близалка, пикантност. Долових и спомен за сладкиш с праскови и череши, цитрус и портокалови корички, киснати в ром, както и нотка ром Демерара. Открих още асоциация с компот от праскови, ферментиращи зрели праскови и нектарини, кола, карамел и спомен за ацетон. Към тях добавям щрихи тъмни плодове /къпини/, сушени сливи, слаб спомен за кафе и още жълти плодове, доминирани от споменатите праскови, мед и ръж. Бих добавил още „нотка шкаф“, шоколадови бонбони с плодов пълнеж, като се засили и споменът за ром. По-късно разгадах и ванилия, ръжен хляб и банани. Вкус – пикантност, масленост, спомен за кола и тъмен ром /почти като коктейл Куба Либре/, отново портокали и портокалов ликьор /Коантро/. Отприщва слюнката, като се появява и сладост, свежест и отново праскови. След време се долавя и тревиста нотка, дървесност, а горчивината отсъства. Финал – траен, препечено, сгряваща пикантност, обилна сладост, мед и масленост, цитрус. След второто отпиване пикантността се засилва, като за пореден път изплува асоциация с праскови и сладко от тях. 
 Оценка: 88/100. Цена: от 260 до над 300 лв.


 В обобщение: вуксно уиски, което ми хареса. Вкусовият му профил се припокрива с този на повечето дестилати с марката Джак Даниелс, но ми се стори по-рафиниран и по-интересен. Струва ми се обаче, че цената би могла да бъде минус.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram