Whiskeytemple_Vladimir 
Обикновено ви представям напитки с известен произход. Обикновено това се случва в затворена среда /домашна или в специално заведение/. Обикновено правя това сам. Това ревю обаче не е обикновено, защото всеки един от горните три постулата ще бъде „нарушен“. Как, защо и от кого ще разберем в редовете до края.
Да започнем със следното уточнение – това представяне на уиски е по-особено и по-приятно. Първо, защото го направих навън, второ, защото уискито се оказа добро попадение, имайки предвид цената, която платих за него и трето – защото това ми ревю е първото наше ревю. Ако не сте се досетили какво искам да кажа, няма проблем – и аз често не се разбирам. В случая обаче това, върху което искам да наблегна е фактът, че това е първото съвместно ревю между мен и приятелката ми Яна, която е красивата половина от Храма на уискито /Whiskeytemple/. До момента не съм ви представял нейни бележки /но пък вие може би сте попадали на нейните английски преводи под статиите ми/, било заради нейната свенливост, било заради мегаломанията ми /:D/, но преди няколко дни реших, че е време да заформим общ фронт „срещу“ чашите с малц. И какво по-удобно уиски от неизвестното нам Glendower 8 y.o. pure malt whisky 40%.
Признавам, Глендауър нищо не ми говори като марка /открих, че има градче със същото име в САЩ, където уискито е малко по-популярно/. И не само на мен. В интернет липсват данни за особеностите на малца, освен, че представлява смес от три малцови дестилата от непосочени шотландски дестилерии, отлежавали в бърбън бъчви, за което индикира и бледия, почти винен цвят /бяло вино/ на благинката.
Единствената информация за бленда, бе посочена на малкия преден етикет и се състоеше в обозначаване на компанията, която предлага марката – Джон Макларън и Синове от Глазгоу. Открих и сайт на продукта, който обаче за зла участ или просто, за да подсили мистерията около марката не иска да се отвори. Тази неизвестност около течността накара развеселените ни глави да кръстят уискито „Глен Фантом“. Добре, примирихме се, че произходът на малцовите дестилати вътре ще остане мистерия /аз имам своето предположение, но ще го споделя на финала/, което в някаква степен подсили и очакването ни. И за капак, решихме да тестваме сетивата си на открито – неограничавани от стени, тавани, на пук на установените привички. И така, докато едни пиеха бира или пушеха цигари /понякога с нещо зеленикаво в тях/, други „ненормалници“, визирам нас, разливаха малц в притихналия Шумен.
Да започнем с външния вид на бутилката. Тъмна на цвят, наситено зелена, през която едвам се процеждаше спомен за наличното уиски. По форма ми на помни на винена бутилка. Коркът бе синтетичен, но при отварянето на шишето пластмасовият му компонент или шапчица се отлепи от основното тяло. За щастие нямаше последващи проблеми с отварянето на стъклото и няколкото напъна с налични ключове доведоха мисията до успешен завършек. Последва пълненето на Гленкирна и редовете за нашите бележки. Ще започна с тези на Яна, тъй като се правя на кавалер и ще завърша с моите, след което ще споделя нещичко в заключение.
Аромат – мед, сладост, метална нотка, слаба пикантност, сушени кайсии, дървесност, парфюмост, тревист, свежест, нотка карамел, плодови дъвчащи бонбони, лимонена есенция. Позволихме си да добавим вода – след нея Яна откри по-силна тревиста нотка и спомен за жълти сливи. Вкус – слаба горчивина, сладост и пикантност, дървесност, ядки /бадеми/, сушени плодове – сливи, както и изтръпване на езика. С вода – повече горчивина и дървесност. Финал – къс, сладникав, леко горчив /танини/, като при добавянето на вода се появи първоначално повече горчивина, заменена от сладост.
Оценка: 82/100
Оценка: 82/100
Моите бележки:
Аромат – мед, сладост, спомен за плодово и печено, слаба пикантност, кожа, лека спиртност, слаба дървесност, слаб ананас, кайсиево-сливово сладко, ядки /лешници/, парфюмност, ванилово-карамелен мирис, спомен за бяло порто /на Graham`s/, слаба винена нотка и лека киселинност. С вода – повече карамел, грозде и билки. Вкус – пикантност, слаба горчивина, последвана от сладост, тръпнене по езика, дървесност, ядки, по-късно повече сладост и спомен за неопределени плодове. С вода – повече сладост. Финал – къс до среден, мед, горчивина, дървесност, а с вода се размива прекомерно и се откроява единствено сладостта.
Аромат – мед, сладост, спомен за плодово и печено, слаба пикантност, кожа, лека спиртност, слаба дървесност, слаб ананас, кайсиево-сливово сладко, ядки /лешници/, парфюмност, ванилово-карамелен мирис, спомен за бяло порто /на Graham`s/, слаба винена нотка и лека киселинност. С вода – повече карамел, грозде и билки. Вкус – пикантност, слаба горчивина, последвана от сладост, тръпнене по езика, дървесност, ядки, по-късно повече сладост и спомен за неопределени плодове. С вода – повече сладост. Финал – къс до среден, мед, горчивина, дървесност, а с вода се размива прекомерно и се откроява единствено сладостта.
Оценка: 83/100.
В обобщение: нека оценките, които сме посочили не ви отказват от уискито /ако успеете да го намерите/. Те са израз на нашето собствено възприятие за течността. Имайте предвид, че в случая говорим за уиски в ниския ценови клас – сдобих се със забравената бутилка на цена от 30 лв., което според мен е отлична сделка. Уискито, макар и с неизвестен произход, е вкусно, леко и приятно, лесно за разбиране и най-вече – малцово. Аз поне не се сещам за негов конкурент в този сегмент. Може би Glen Grant The Major`s Reserve, но при него няма означение на възраст, докато това тук е 8-годишно. По мое мнение превъзхожда повечето блендове, смесени уискита, движещи се около тази цена, които залагат повече на маркетинг и лустро, отколкото на качество. А тук то е налице. С удоволствие ще допия/ допием остатъка от бутилката. Съжалявам единствено, че този дестилат вече не може да се намери тук.
И за завършек – бях споменал, че имам предположение за произхода на дестилатите. Докато го анализирах го свързах с някои от уискита на Diageo, по простата причина, че ми напомни на няколко от тях. Може би не съм прав, но си мисля, че уискито, за което се твърди, че идва от Highlands /Висините в Шотландия/ произлиза от няколко дестилерии на Диажио и една вече собственост на Бакарди. Става въпрос за Clynelish, Dalwhinnie и Aberfeldy. Представих си бленд между техни дестилати, който би се доближил до профила на това уиски. Тези три дестилерии основно произвеждат малцови уискита за смесени такива. Утвърдени са като имена, но по-скоро имат спомагателна функция. За сметка на това имат голям производствен капацитет и биха могли да са продавали уиски преди доста години /когато Аберфелди и била още в семейството на Диажио/ на странични субекти, като търговеца от етикета. И тъй като са част от световен гигант, който произвежда легендарното уиски Johnnie Walker и може би не иска името му да се свързва с един непознат продукт като Glendower, си мисля, че може тези три дестилерии да стоят в основата на уискито, което ви представихме. Сещам се за още един довод в тази насока – забелязах, че Glendower предлага още няколко други разновидности /Glendower 15 y.o. port finish whisky/, които се предлагат преимуществено в САЩ, която пък е основен пазар на продуктите на Diageo, както и на Dewar`s/ Aberfeldy и може би стъпвайки на познатия вкус търговецът от етикета търси популярност там…
Но това са само предположения. Дали ще успея да разбера кои напитки са слети тук? Не вярвам. Но и в тази неизвестност знам, че уискито е добро за всекидневна консумация, особено при тази примамлива цена.
Наздраве, приятели! 🙂
Да , пил съм го и като смесено (вариант бленд).