Dark Mode On / Off

John B. Stetson Kentucky straight bourbon


 Една история за Лудия шапкар и Дивия запад … Каубои, индианци и стада от биволи… Много многоточия в тази статия, много фабула. А някъде в далечината проехтяват няколко изстрела с Колт или това е звукът от гърнето на стар автомобил, който ме връща в реалността. 🙂 Здравейте, приятели! Простете встъпителните ми слова, но те не бяха случайни. В тази статия ще ви представя едно особено уиски /всъщност, нищо специално няма в състава му/ – бърбънът John B. Stetson, с който имах дуел преди няколко дни. Но защо намесих Лудия Шапкар? Отговорът в следващите гилзи.

 Бърбънът носи името на Джон Батерсън Стетсън, живял през 19-ти век в САЩ, който бил един от най-големите производители на каубойски шапки /известни и като „Стетсън“/. Занаятът Джон научил от баща си, с когото работел в Ню Джърси. Лошият доктор обаче го диагностицирал с туберкулоза и Стетсън Младши решил да поеме на пътешествието на живота си, отправяйки се на запад. Настанил се във Филаделфия и започнал да произвежда каубойски шапки за говедарите/ тамошните пастири и всеки друг, който искал да се сдобие с практичните кожени шапки /до този момент шапките били по-непрактични и новите стоки на Стетсън бързо добили популярност/. Носели ги дори и някои от американските президенти, както и по-заможните хора от тогавашния елит. И така компанията „Стетсън“ се наредила до световните модни марки от онова време. Самият Стетсън не бил от най-злите работодатели. Напротив, стараел се да подсигури и благинки за работниците си, за да може и те да са доволни, и бизнесът му да просперира. А той ставал все по-успешен и в началото на 20-ти век в компанията работели около 5-6 хиляди служители, които произвеждали милиони шапки годишно. Самият Стетсън дорявал голяма част от състоянието си и на негово име има кръстен университет във Флорида. След смъртта на Стетсън компанията продължила да съществува и да се развива, като преминала през интересните времеви периоди на ранните години на 20-ти век и Втората световна война и така до наши дни. Прегледах какво предлага компанията днес – основно шапки, които не изглеждат никак зле и не са много евтини. Но да се върна на бърбъна. Интересното е, че компанията не го дестилира. Тя купува готовия дестилат /неясно къде точно е произведен/ и го предлага със своето име, наблягайки на традиционния му американски характер. В сайта им под името му няма нищо конкретно, а само техни си патриотични слова, примесени с маркетинг. Идеята на алкохолната им линия е да била да се предлага и в Европа, основно в Германия, но вече и тук може да се намери /не в големите вериги, разбира се, тъй като няма официален вносител/. Аз моята мостра я отлях в бар Masterpiece.

Злодеят Джей Ар от „Далас“ също носи Стетсън
сн. официалния сайт
  Следват моите бележки за напитката: 
Аромат – пикантен, но доста сладникав. Плодова ликьорност, масленост, канела, специфичен мирис, като при повечето бърбъни с повече пшеница в сместа, карамел, слаби череши, дървесност, ацетон, бонбони с плодов крем. Вкус – сладникаво-пикантен, отново ликьорност и дървесна нотка. Финал – плодове, киснати в масло /череши и слаби праскови/, солидна сладост /наиста е доста силна/, отново дървесна нотка, слаба пиперливост, джинджифил. Като цяло профилът на уискито се покрива от сладостта и маслеността. 
 Оценка: 79-80/100.

 В обобщение:  лесно за пиене, но прекалено сладко и базово. Липсва някакво развитие в чашата или нещо по-интригуващо като при по-качествените бърбъни.




 John B. Stetson Kentucky straight bourbon



 A story about the Mad Hatter and the Wild West … Cowboys, Indians and herds of buffalo … Lots of ellipsis in this article, lots of plot. And somewhere in the distance echoed several shots by Colt or is it the sound of an old car muffler, which brings me back to reality. 🙂 Hello, friends! Forgive my opening words, but they weren’t random. In this article I’ll present you a special whiskey /actually, there is nothing special in its composition/ – John B. Stetson Bourbon, with which I had a duel, a few days ago. But why did I intervene the Mad Hatter? The answer is in the next shells.


Bourbon is named after John Batterson Stetson, lived in the 19th century in the United States, who was one of the largest manufacturers of cowboy hats /known as „Stetson“. John learned the craft from his father, with whom he worked in New Jersey. However, the bad doctor diagnosed him with tuberculosis and Stetson Jr. decided to take a trip of a lifetime, heading west. He moved to Philadelphia and began manufacturing cowboy hats for the herdsmen/ the local shepherds and anyone else who wanted to gain practical leather hats /the hats so far have been more impractical and the new Stetson goods quickly gained popularity/. They were even worn by some American presidents and wealthy people of the then elite. And so the Stetson company stood alongside the global fashion brands of that time. Stetson himself wasn’t of the worst employers. On the contrary, he strived to ensure goodies for his employees, so that to make them happy and his business to prosper. And so it has become more and more successful, and in the early 20th century the company employs about  5,000-6,000 workers, who have been producing millions of hats per year. Stetson himself donated much of his fortune and there is a university in Florida named after him. After the death of Stetson, the company continued to exist and develop, as it passed through the interesting time periods of the early years of the 20th century and World War II, and so to the present days. I checked what the company offers today – basically hats that don’t look bad at all and  aren’t very cheap. But let’s get back to bourbon. Interestingly, the company doesn’t distill it. They buy the finished distillate /unclear exactly where it is produced/ and offer it under their name, emphasizing its traditional American character. In their website, there is nothing concrete under the name of the product, but only their patriotic speeches mingled with marketing. The idea of their alcohol line was to be offered in Europe too, mainly in Germany, but it can already be found and here /not in big retail chains, of course, since it has no official importer/. I got my sample from whiskey bar „Masterpiece“.


Here come my notes about the drink:


 Aroma – spicy, but very sweet. Fruity liqueurness, buttery, cinnamon, specific scent, like in most bourbons with more wheat in the mixture, caramel, weak cherries, woodiness, acetone, candies with fruit cream. Taste – sweet-spicy, liqueurness again and woody notes. Finish – fruits soaked in butter /cherries and weak peaches/, strong sweetness /quite strong indeed/, woody note again, slight pepperness, ginger. Generally, the profile of the whiskey is covered by sweetness and butter. 
Assessment: 79-80/100.


 In summary: easy to drink, but too sweet and basic. There is a lack of development into the glass or something more intriguing, like with the more qualitative bourbons.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram