Whiskeytemple 
Сред хаоса около нас ред откривам в уиски вселената и в нейните различни проявления. Днес отново ще стане дума за бутилка от гамата на компанията на „Алистър Уолкър“ /Alistair Walker/ която се занимава с търговията на бутилирано от нея уиски. Колбичката съдържа малц от дестилерията на Милтъндъф /Miltonduff/, която е ситуирана в района Спейсайд в Шотландия, в близост до градчето Елгин. Произвежданото от нея уиски се използва основно в бленда „Балънтайнс“, което обяснява и отсъствието на официални версии от малцовата спиртоварна. Заради това, а и поради примамливата му презентация от компанията-бутилировач, реших да си намеря стъклото, което виждате. За да усетя духа на непознатия зърнен /ечемичен/ алкохол, прецених, че трябва да насоча вниманието си именно към младолик профил, съчетан с не до там поглъщащото отлежаване в екс-бърбън бъчва. Ясно е, че версия, преминала през цялостно или частично винено отлежаване би била по-примамлива за окото, а може би и за останалите сетива, но любознателността ме отведе към традиционния подход при избора на съд за матурация. Та, това е прелюдията. Преди да ви разкажа за усещането от самото уиски, нека спомена няколко реда и за дестилерията, която се появява за първи път в блога.
За година на основаването ѝ се приема 1824г., като лицензираната дейност била отпочната от Андрю Пийри и Робърт Бейн. Говори се обаче, че производството е кипяло там и преди това, още във времената на незаконния добив на уиски. 19-ти век бил използван доста умело от собствениците, които увеличили капацитета ѝ. Господарите до края на века се сменили неколкократно.
Вече през средата на 20-ти век Милтъндъф била закупена от канадската компания „Хиръм Уолкър“, чието поприще в Шотландия тепърва набирало скорост. В средата на века били добавени и хибридни казани, т.нар. „Lomond stills“, чрез които започнала дестилация на малцовото уиски Mosstowie. След канадците, контрол върху дестилерията поели „Алайд Домек“, трансформирали се по-късно в алкохолния гигант „Перно Рикар“. И така до днес.
Поднесеното ни от „Алистър Уолкър“, под формата на 10-годишно уиски, е доста богато откъм информация. Уискито е преминало през отлежаване в бърбън баръл с № 701585, от който са напълнени 236 бутилки. Всяка една от тях може да се похвали с алкохолно съдържание, което преди това не е разреждано с вода – цели 58.5%. Оцветител е150а не е ползван, като уискито не е и студено филтрирано.
Аромат – спомен за ванилия, пудра захар, сладки жълти ябълки, сливи, сладко от жълт плод, банани, десерт с банани, щрудел с ябълки, плодова дъвка, жълта круша, тоник с лимон, пикантност, сладко от праскови, млечен шоколад, влажна дървесина, баклава. Свеж плодов профил. С вода – още банани, грозде, дори усещане като от цъфнал бъз. С още вода – без съществена промяна. Вкус – маслен, отприщва слюноотделянето. Сладост, жълти плодове, пиперливост, асоциации с круши/ ябълки, банани, крем карамел, слабо нагарчащи ядки. С вода – по-явна сладост като от жълт плод. С още вода – водеща остана сладостта. Финал – къс до среден, пикантност, танини, последвани от сладост, свеж мотив, мед, захаросана цитрусова кора. С вода – танини, пиперливост. С още вода – сладост и ядки.
Оценка: 84/100. Цена: не я помня.
В обобщение: свежо и плодово уиски. Не особено богато, но не съм и очаквал нещо по-различно, отчитайки възрастта, региона и вида на отлежаването му.
Владо, здравей
Беше ми интересно да прочета за поредното уиски.
Винаги приглеждам и предишни статии. Случвало се е да прочета „два пъти“, или „три пъти“ дестилирано.
Какво се цели при повторна или трета дестилация?
При коняка тя е обикновено една, до по-висок градус, при ракиите (особено плодовите) има ред съображения за повторна дестилация, които отсъстват при уискито.
При ферментация на зърнен продукт, ако той е чист, при определена , с добра повторяемост, технология, би следвало и крайният продукт да е чист, от висши алкохоли, метанол и др. Какво се цели все пак при няколкократната дестилация, вкусов ефект, или пречистване от съпътстващи продукти, вредни за здравето, или нещо друго. разбирам, че въпросът ми е малко настрани от общата , емоционално-вкусова нагласа на блога, но ако знаеш нещо, ще ти бъда благодарен.
Поздрави, и успехи с поредното уиски!
Илия
Илия, привет!
Благодаря ти за питанката, въпросът е доста приятен. Най-общо казано, с повишаване на броя на пътите дестилиране се цели пречистване на алкохола от по-тежките му компонентни, като някои от тях /като метанол/ са нежелателни, защото са вредни за здравето. По тази причита малцът в Шотландия минава през минимум два казана /т.нар. „двойна дестилация“/, изработени от мед. Сигурен съм, че знаеш за качествата и предимствата на медта, съпоставена със стоманата. Не всички тежки компонентни се отнемат през двойната дестилация и някои от тях се прехвърлят във финалния продукт на дестилацията. Това придава на някои малцове специфичен профил, особено, ако спиртът ползва по-неактивни бурета, които не го заглушават.
Не винаги обаче този по-силен профил се харесва на всеки. Затова някои дестилерии там /Бенринес в даден момент, Бенриах понякога, Охинтъшън, Бенромах също/ прилагат тройно дестилиране на малцовия алкохол. Идеята е, че се подготвя продукт с по-лек профил от онзи, преминал през два казана. Говори се също, че при тройното дестилиране се отключва и по-силен плодов характер на алкохола /ябълки, круши/, за сметка на по-интензивните съединения, даващи усещане за ацетон, дърводелски материали и прочие, опушеност и прочие. По тази причина и част от ирландските уискита са тройно дестилирани – предназначени са друга категория купувачи, търсещи по-лекия, по-гладкия уиски профил, а не интензивността на шотландския скоч.
Надявам се съм бил полезен и увлекателен.
Поздрави,
Владо