Ако не сте чували за Олтъвейн /Allt-a-Bhainne/, не се притеснявайте – тази шотландска дестилерия е била и продължава да бъде сянка на далеч по-реномираните уиски производители от района Спейсайд. Едниственият ѝ официален ботлинг няма посочени години и бе представен преди няколко години. Презентацията му пък е повече от базова – нисък градус, карамел и студена филтрация. По-голям шанс да открием малц със странното име имаме, ако се вгледаме в гамата на някои независими бутилировачи, както направих преди няколко месеца. Тъй като не бях опитвал нищо от Олтъвейн, реших да гласувам доверие на бутилкта, част от гамата „Infrequent Flyers“ на Алистър Уолкър. Може би се досещате кой е това – точно така, синът на уиски гуруто Били Уолкър, благодарения на който имахме възможност да опознаем по-добре гамата на Бенриах и Глендронах. В дейността си Били е срещал помощта на сина си, който преди година-две реши да постави началото на нова компания, занимаваща се с бутилирането на уиски. И тъй като съм любознателен „малцов Колумб“, намерих едно стъкло.
Олтъвейн възниква в средата на 70-те години на 20-ти век, когато канадската компания „Сийграм“, притежаваща по онова време няколко шотландски марки и дестилерии, намира за подходящо да построи нов обект, който да генерира малцово уиски, а то от своя страна да бъде влагано в различните блендове, основно в Шивъс Рийгъл. Вече в ново време, дестилерията преминава в ръцете на „Перно Рикар“, които заедно с „Диажио“ придобиват бизснеса с уиски на канадците. А след няколко години на затишие, през които Allt-a-Bhainne не функционира, тя вече стабилно снабдява смесените уискита с около 4,5 милиона литра малц, добиван годишно.
В контраст със споменатите базови характеристики на официалната версия на дестилерията, тази, която е поднесъл Алистър, е далеч „по-напомпана“. Уискито е отлежавало в една бъчва, тип шери пънчън /refill sherry puncheon/ с номер 69290, а алкохолното му съдържание граничи с огън – 59.9%. Малцовата благинка е била произведена на 31.08.2005г. /явно след повторното ѝ отваряне/ и е напълнена в стъклата през март 2020г. Общо от бурето са произлезли 643 бутилки. Напитката не е с подсилен цвят и не е студено филтрирана.
Аромат – малц, спомен за мириса на кожа, тютюн, следи от шери, свежест като от зрял жълт или зелен плод, сушени фурми, карамел, мед, сладникаво усещане, балсамико, цитрус, зърно, пикантност, шери заемките са деликатни и уикито не е шери бомба. Асоциация със свежест като от дръжката на зелен домат, сладкарски подправки. Игрив профил. С вода – ванилия, жълти стафиди. С още вода – какао и карамел. Вкус – интензивен, сладост, шери профил, леко нагарчащи ядки, лютив джинджифил, пикантност, отприщва слюноотделянето, прах, малц, портокал и отново младежко усещане. С вода – сладост, джинджифил, следи от шери. С още вода – пиперливостта спада, солен карамел, анасон и свеж алкохолен облик. Финал – къс до среден, слаба асоциация с прах, пиперливост, лека сладост, малц, не особено изявени винени щрихи. Не богата палитра. С вода – танини и прах. С още вода – без особена промяна.
Оценка: 81/100. Цена: не я помня.
В обобщение: не особено хармонично и балансирано уиски. Мирисът ми допадна, но вкусът и финалът не оправдаха очакванията ми.