Dark Mode On / Off

Dallas Dhu 1980, 26 y.o. single malt whisky /Part des Anges, Closed distilleries/


 Отраснах с някои сериали, като любими ми бяха „Бонанза“ и „Бриско Каунти младши“ – излъчваха ги по вече несъществуващата телевизия „Ефир 2“. Ако сте в по-зряла възраст, помните за коя говоря – логото `и с петте сфери, подобни на шоколадови бонбони още го помня. Та, там пускаха и сериала „Стар Трек“, както и „Далас“. Този последният имаше много добра музика – сещате се за коя говоря. Онази от началото при представянето на актьорски състав. На фона ѝ вървяха и сцени от градската среда на Далас. Историята на сериала ми се губи в детайл, но се въртеше около фамилията на Джей Ар – магнатът, готов да погази всичко и всеки в името на печалбата. Защо ви говоря за поредица от преди 30 години? При мен няма нищо случайно – днес ще ви представя едно също толкова ретро уиски, носещо името на сериала, но нямащо абсолютно нищо общо с него. Визирам едномалцовия Далас Ду /Dallas Dhu/ от едноименната дестилерия-музей, намираща се в шотландското градче Форес. Та-татааа-та-таа-тата-татаа


 Казано накратко: Далас Ду не функционира, но все още съществува като напълно оборудван музей на дестилацията на уиски и при желание и финансиране може и да заработи. Дори преди няколко години в международните алкохолни издания бе поместена статия, че местната управа търси средства, за да я отвори отново, но засега това не се е случило.

 Ду е основана през 1898г. от Александър Едуард под името „Даласмор“ /Dallasmore/, но след продажбата ѝ няколко години по-късно новите собственици сложили Далас Ду, което се превежда като „Долината на черната вода“. За протокола – Едуард положил началото и на Бенромах, който се намира също в пределите на Форес и който с Яна успяхме на посетим през 2017г. Писал съм отделна статия по темата.

 Новите господари внедрили малца на Ду в произвеждания от тях бленд /Roderick Dhu/. На командния пост те останали до 20-те години на 20-ти век, когато компанията „Distiller`s Company Limited“ придобила управлението. Преди тях за кратко контролът бил в ръцете на друга компания – „Benmore Distillers Ltd.“, която обновила производствените мощности.

 В края на 30-те години голяма част от Ду била засегната от пожар, но била спасена. През военния период не функционирала и отворила врати в края на 40-те години. Последвало технологичното ѝ обновление, което следвало да отговори на новия етап в производството и търсенето на уиски. По икономически съображения, по подобие на много други уиски производители, в края на 60-те години Ду преустановила практиката сама да си подготвя нужния ечемик и започнала да го получава от голям комплекс.

 Отново икономическият фактор наложил затварянето ѝ в началото на 80-те години, след което Dallas Dhu повече не произвеждала алкохол. Впоследствие била закупена нарочна организация, която я превърнала в музей на добива на уиски и към настоящия момент всеки може да посети Ду, и да хвърли по едно око на спокойната вече технологична мощ.


 Сами се убеждавате, че по подобие на сериала и дестилерията е намигване от 80-те години. Малцово ѝ и уиски е на привършване и освен сред запасите на „Диажо“ /наследник на DCL/, малц може да се срещне и сред гамата на някои независими бутилировачи, но цената за това удоволствие по чисто обективни причини не би била ниска. Аз се докоснах до тази течна история по време на „Уиски шоуто“, което се проведе в „Capital Fort“ в края на октомври 2019г. Разказвал съм за ползата от съществуването на подобен род събития, на които човек може да опита иначе недостъпни или поне доста скъпи благинки. Една от многото бутилки там бе и тази, която виждате на снимките. Опитното ми око веднага разпозна произхода ѝ и не след дълго капките с малц потекоха към чашата ми. На място направих снимките, но уискито си прелях и го опитах на спокойствие в домашна среда преди няколко седмици. 

 Ще отворя една скоба – често ме питат защо си отливам уискито, вместо да го изпия на място. Обяснението ми е кратко – когато си консумирал няколко уискита е напълно възможно да не оцениш поредната напитка в чашата си. Дегустирането на уиски за мен не е спринт, а удоволствие – производството и отлежаването му е отнело години и труд на мнозина, и затова си мисля, че му дължа поне това уважение, опитвайки го в правилното настроение и в удачния момент. Толкова по темата.


 Тази версия на Далас Ду не е официален ботлинг на „Диажио“, а е част от портфолиото на нов френски бутилировач – „Part des Anges“, който я е включил в серията си „Closed Distilleries“. Досещате се какви уискита биха се предлагали в търговска линия „Затворили дестилерии“. В интернет попаднах на инфо, че към 2007г., когато бутилката е била пусната в продажба, цената ѝ е била около 200 евро. В сайта на търговеца вече тя е 720 евро. Тази стойност е на светлинни години от възможностите ми и няма как да си набавя цяло стъкло. Шоуто обаче ми предостави възможност да я опитам срещу далеч по-скромна сума.

 Какви са детайлите около този рядък драм? На 26 години е, като е бил дестилиран през 1980г. Не се сочи в какъв вид буре отлежава, но от общия брой на бутилките /231/, бих предхоложил, че съхранението е преминало в хогсхед, в който преди това е съхраняван бърбън. Моето ревю е от бутилка № 48, а номерът на бъчвата е № 2107. Това поне е моето предположение. Уискито не е студено филтрирано и е пълнено с градуса на алкохола на бъчвата – 57.6%. Етикетът не сочи дали цветът е натурален, но whiskybase го отразява като неподправен с карамел е150.


 Аромат – мед, цветя, восък, тревистост, свежест, ванилия, сладникав лимон, бинт, далечен слаб спомен за опушеност, нотки зрял жълт плод, ананас, жълти сливи, манго, жълти круши, натурални бисквити, жълто грозде, нектарини, прилика с бяло вино, шоколад, шоколадова вафла, дървесност, зелени сливи и киви. Профилът му ми напомни на букет от свежи екзотични плодове, поляти с мед. С вода – плодово усещане, стара хартия, зелени подправки и много слаба асоциация с опушеност. Вкус – маслен, обилно сладък, джинджифил, мед, зрели жълти плодове, слаба тревистост, магданоз, намек за прах, слаби танини. Цветен мотив, кафе и по-силна пикантност след второто отпиване. Отприщва слюноотделянето. С вода – игрива пикантност, сладост, но контролирана от влиянието на дъба, зелен плод, ароматно зелено грозде и слаб опушен мотив. Финал – траен, сладост, последвана от влиянието на бъчвата, пикантност, слаби танини, сладникава цитрусова кора, зелен лешник, зърно, свежест, ананас, пресни слънчогледови семки. С вода – танини, дървесност.

 Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: в сайта на търговеца е 720 евро.

 В обобщение: увлекателен плодово-тревист аромат, носещ слаби нотки прах и мед. 

Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram