Whiskeytemple_Vladimir 
Честит месец май, приятели! Аз силно симпатизирам на първия пролетен месец без „р“ в името си, през който природата се пробужда за нова свежо-зелена глътка преди горещите летни изпитания. Това е първата статия за месеца и 560-та изобщо в блога Храма на уискито, и си позволявам да я отпочна с подобен поздрав. Преди да премина към самото уиски, което виждате на горната снимка, искам да поразнищя няколко сюжетни линии. Всички те са приятни за мен по една или друга причина.
Като за начало, не мога, а и не искам, да пропусна да поздравя приятел, Георги Пашов, благодарение на който това представяне става реалност точно в този ден. Георги разполагаше със сниманата от мен бутилка, която ми предостави заедно с не малкото количество алкохол в нея, за което му благодаря. Подобен щедър жест не може да не ме радва, при все че получих и бутилката, която можах спокойно да понаснимам в отминалите празнични дни за целите на статията и на профила ми в Instagram. Наздраве, Георги!
Вторият момент, който само ще маркирам е, че днес – 02.05.2017., се навършва точно една година от първото ми посещение в Шотландия. Заедно с Яна точно на днешния ден обходихме дестилерията на Гленгойн / Glengoyne/, на която аз силно симпатизирам и която съм описал подробно вече в блога, като бележките ми за това са налични на намиращия се по-долу етикет “ Glengoyne“. В този ред на мисли, не мога да пропусна и факта, че точно след седмица ще стягам отново багаж и рецептори, тъй като ни очаква второто посещение на безумно красивата и гостоприемна Шотландия. Този път престоят ни е по-дълъг и се надявам след завръщането ми да успея подробно да ви представя района около градчето Дъфтаун, където се намира дестилерията на Гленфидик /Glenfiddich/ и самия уиски рай, известен като Спейсайд. Живот и здраве!
Нека сега се насоча към течността, която стои пред мен под формата на записки, писани на патагонски. Става въпрос за 20-годишно малцово уиски, носещо името Глен Деверън / Деверон, на англ. Glen Deveron. Бутилирано е при законовия минимум от 40% алкохолно съдържание, след студена филтрация и навярно след ползване на карамел Е150а. Не съм абсолютно сигурен, но ми се струва, че основно са ползвани бърбън бъчви с процент шери такива. Може би ви прави впечатление, че бутилката е по-едра. Това е така, тъй като шишето е литрово и е насочено към магазинната мрежа в летищата, но вече се намира и в България. По-интересното за мен е, че то не е произведено в дестилерия с името „Glen Deveron“, а в Macduff distillery, за която се отнасят и следващите исторически редове.
Макдъф /Macduff/ се намира в шотландските Висини, на морския бряг. Историята `и не крещи от велики постижения – основана е в началото на 60-те години на 20-ти век и почти цялата `и продукция се насочва към производството на смесено, бленд, уиски. Едномалцовият Глен Деверън, заменен от нова линия с името „Деверън“ /Deveron/ черпи вдъхновение от намиращата се в непосредствена близост река Деверън.
През 70-е години на миналия век производителят е купен от компанията „William Lawson“, която произвеждала и едноименното смесено уиски. Намира се вече и в България. Лоусън бил част от търговското семейство на „Martini & Rossi“, които от своя страна били придобити от световния гигант Бакарди през 90-те години, когато бил увеличен `и капацитетът на Макдъф.
Именно Бакарди през 2013г. представили на света серията от три бутилки едномалцов дестилат на Макдъф, известни като „Royal Burgh collection“, включващи Glen Deveron 16, 20 и Glen Deveron 30 y.o. single malt whisky. Тази линия бе заменена от нови бутилки, носещо по-краткото име „Deveron“, които са и на по-млада възраст. Тенденцията продукцията на Макдъф да се ползва предимно за смесените уискита, в това число и Дюарс, продължава и до днес.
Аромат /Глен Деверън е по-тъмната течност, а другата ще представя в следващата статия/ – червеноплодови нотки, слаба пикантност, канела, спомен за подсилено вино, макар и не много силен, кайсиеви ядки, костилков плод като кайсия или праскова, асоциация с готвена храна и лек солен спомен, восък, свежест като от по-младо уиски, жълти ябълки, лек накиселяващ спомен, карамел, зърнена нотка, бирен мотив, а след минути споменът за подсиленото вино се засили, като се увеличи и присъствието на карамел, подправки и дори черници. С вода /капка-две/ – сол и подправки. Вкус – нотки прах, малц, свежест, зърнен, тревист облик, спомен за нещо прегоряло, което ми напомни на гума, приятна пикантност, слаба сладост, спомен за ябълки, кокосов сладкиш и повече сладки мотиви при последващите отпивания. С вода – изтънява и не я понася много добре. Повече сладост, спомената вече сол и плодов нюанс. Финал – среден, бирена нотка, сгряваща пикантност, далечна асоциация с нещо опушено, сладост, съчетана с нагарчащи ядки и лек солен спомен. С вода – повече горчивина и прегоряло.
Оценка: 82-83/100. Цена: около 200 лв.
В обобщение: уиски, което за съжаление няма да остави дълготраен спомен в съзнанието ми. Приятен мирис, но вкусът и финалът не успяха да доставят дозата „уау“, независимо от 20-те години стареене.
