Whiskeytemple 
Изоставам с натрупаните през годините мостри, които съм купувал от един или друг колега-ентусиаст и онзи ден грабнах колбичка с Highland Park /виж тук и останалите ревюта на марката в сайта/, която бях придобил преди … чак ме е срам да кажа колко години.
Причините за това са две – имам достатъчно бутилки с благинки, с които да ви срещна, след като ги наснимам, а за някои ревюта не е бил удачният момент. Освен за лично удовлетворение ги описвам в сайта и като вид помощ на читателите – ако даден бранд не е бил разпознаваем в предходен отрязък, статията за него няма да предизвика какъвто и да е интерес. От януари 2014г. пиша за уиски и имам наблюдения кои брандове „вървят“ /като покупки и като читателски интерес/ и кои не са търсени.
В този ред на мисли, от дузините със семпли мога да изнамеря доста вкусни благинки, но появата им в сайта ще е предопределена от състоянието на нашия пазар. Днешното уиски не спада към тези „по-завъртяни“ напитки – произлиза от Хайленд Парк и марката има своите почитатели тук, формирали се в предходните години. Покрай другите нейни ревюта все не му идваше ред и застудяването ми даде дозата вдъхновение, за да го опиша.
Тази конкретна версия прилича като концепция на тези, които се бутилираха и за българския пазар. Дестилерията подхвана една експанзия преди няколко години и буквално наводни любителите със своя малц, често предлагайки го за определен търговец или държава. Забелязвам, че напоследък този устрем затихна и тази тенденция бих обяснил с очакваното пренасищане с продуктите на HP.
През 2019г. обаче, когато е напълнено и това стъкло, ситуацията бе различна и намирането на малц със споменатото уиски бе въпрос на престиж. Именно тогава немският бутилировач Wu Dram Clan, състоящ се от Себастиан Йегер и Борис Борисов, успя да постави своето търговско име върху тази 15-годишна версия от единично шери буре с номер 6162 /първо пълнене шери бът/, дестилирано през 2003г.
Този техен проект обхвана 250 бутилки от бурето, като останалите бяха насочени за вериги от нидерландски онлайн търговци /Dutch Flagship Stores/. Концепцията по подялба на буре не е непозната за уиски бранша. В случая то бе презентирано в сходен външен вид и очаквано при един и същи градус – 58,2%. Цветът му е естествен и напитката не е студено филтрирана, в което ще се убедите с долната снимка.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.
Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.
Вляво е напитката в началото на дегустацията, а вдясно след четвъртото добавяне на вода. Както обикновено, препоръчвам ви да я ползвате, за да моделирате уискито си до желаната строен. Никой няма да ви съди, ако го консумирате и без нея, но по този начин получавате непълно изживяване.
Освен констатациите за водата, ще вместя още една, която ще обясни и финалната ми оценка. В някои дестилати с винено отлежаване се открива сярна нотка, което е обяснимо най-често с пречистване от бактериите на вътрешността на бъчвата /със серни свещи/. При част от производителите тя се дължи на големината на медните казани и наличието на серпентинен кондензатор, при който контактът между алкохол и медта е по-кратък. Правилото е, че колкото по-малък е контактът между медта и алкохола, толкова по-тежък и потенциално сернист е той.
Любител съм на усещането за барут/ клечка от кибрит в някои уискита, но при този конкретен ботлинг на Highland Park асоциацията със сяра бе прекалена за вкуса ми. Към това добавям и малко по- затворения стил на уискито и в резултат на това цялостното изживяване остана далеч от очакваното. Затова и този Highland Park 2003-2019, 15 y.o. Wu Dram Clan society поставям в по-ниските позиции на личната си класация на спиртоварната.
Аромат на Highland Park 2003-2019, 15 y.o. Wu Dram Clan society – сяра, клечки кибрит, сладко от боровинки, шери профил, пестил, сладко от сини сливи, алкохолна нотка. Лек „фънк“ в аромата /комбинация от сернисто, аграрно и опушено/, череши, тирамису, сушени домати, ликьор кафе, шоколадово брауни, бира стаут, билков ликьор, карамел. След време шоколад и още сяра. С вода /на четири пъти/ – шоколад, какаов сладолед, сяра, тъмни плодове, форма на свежест, мокра почва, кола, йод, зелена обелка от орехи, сок мултивитамин и тамян.
Вкус – сладост, шери заемки, тъмни плодове, пикантност, отприщва слюноотделянето, въглен, опушеност. С вода – сладост, карамел, червени ябълки, малини, ягоди, какао, пикантни подправки, мармалад.
Финал – среден до траен, сладникав, винен, изсмуква влагата от езика, слаби танини и заемки опушеност. С вода – канела, сладникав, нотки тъмни плодове, обгорено.
Оценка: 84/100. Движеше се за около 190 съвременни „усмивки“.
В обобщение: винена бомба, която ми се стори прекалено серниста и същевременно плаха откъм представяне.
