Highland Park „811 България“

 Години след като се уталожи суматохата около първите доста тъмни експресии на Highland Park, бутилирани за нашия пазар, поглеждам към бутилка от тази серия, с която се сдобих преди доста време. Навярно още при дебюта `и. Не мога да съм категоричен за броя на разновидностите от серията, но май ми се губят една или две, като със сигурност не купих 18-годишната колбичка и за нея отзиви не мога да дам. Освен ако не я открия нейде – не успях да прежаля цената за пълно стъкло.

 Парадоксално, но така и не видях линията „България“ /и в трите нейни партиди/, отворена в някой уиски бар тук, независимо че между бутилките нямаше кой знае каква времева дупка. Ако не ме лъже паметта, някои от разновидностите са налични в Tasting room във Варна, но не помня дали всички пуснати за нашите ширини са били налични за проба там. Сред тях поставям и първата 12-годишна версия от 2017г. /възможно да е от 2018г./, която не носеше патриотично означение на исторически момент, с каквото бяха белязани всички последващи.

 Именно тази непопулярна 12-ка ще опиша в идните статии, а днес ще стане дума за нейния наследник Highland Park 811 – малц на навършени 12 години, който ще категоризирам като най-интересният представител на бранда, който ми е попадал. Правя разграничение между най-интересен, най-вкусен и най-лесен за консумация. След малко ще споделя защо го поставям на това място и какви препоръки бих дал за употребата му. Защото, приятели, това е уиски за „масово поразяване“ на рецепторите, ако се пие без солидно количество вода и без нея рискувате до получите единствено фракция от цялото закодирано изживяване.

 Хайленд Парк е марка, която харесвам. Поне в повечето от случаите. Опитвал съм никак не малко нейни уискита, достигайки дори до кота Highland Park 40 y.o. Ясно е, че не всеки драм ще носи еднакво приятна емоция, което си личи и в отзивите ми. Покрай изследването на труда на дестилерията обаче успях да се запозная с Милослав Хугасян, който работеше в екипа на вносителя преди години /Кока-Кола Хеленик – простете, ако търговският субект носи друго име/, с когото изградих приятелски отношения.

 Хуг вече е част от екипа на Heaven Hill в Испания, където се срещнахме преди няколко месеца в адски весела вечерна атмосфера в компанията на Мая и на неговата съпруга. Това за пореден път затвърди позицията ми, че уискито сближава хората по различни начини. Именно заради усилията на Хуг /с помощта и на неговите тогавашни колеги/ България се сдоби с единичните бурета от Highland Park, проправили път и за други марки и вносители да направят същото след това.

 Споменах Мая, която ми съдейства за горната снимка и това ми позволява да направя преход към следващата част от ревюто. Снощи реших да опитам този драм, като налях и нея. Не преувеличавам, но дегустацията ни отне поне 40 минути. Отделихме достатъчно време на тази благинка, като първите минути я анализирахме индивидуално, след което започнахме съвместното `и нищене. Тази задълбочена процедура бе крайно наложителна – уискито бях отворил още в деня на закупуването му и в тези изминали години бе успяло да се кротне – със сигурност на мирис и да покаже красив ароматен профил.

 На вкус обаче неговите 64,4% продължаваха да се усещат като малка ядрена експлозия и това наложи моделирането на изживяването с доста добавена вода. Представете си ме като малцов Опенхаймер, опитващ се да не погуби флората и фауната по небцето си. При Мая вода добавях 4-5 пъти. Аз достигнах до ниво 6, като тук не броя и двете чаши с  вода на човек, които се изпиха. Без цялото това количество рискувате да не изживеете пълноценно това уиски, което с всяко разреждане ставаше все по-вкусно и ангажиращо. Шери влиянието отстъпваше към чистия/ изконния профил на самия малцов алкохол.

 „811“ е търговското име на това 12-годишно уиски от единична шери бъчва, тип пънчън /puncheon е съд с вместимост от над 500 литра/ с номер 1642, в която преди това е съхранявано олоросо. При посещение в бодега William & Humbert в Херес видях бъчви, подготвяни от винарната за компанията Едрингтън, която притежава Highland Park и Макалън, и това ми дава основание да предположа, че този шери производител е възможен източник на винения сок. Самото буре е направено от американски дъб и е било първо пълнене.

 Уискито е пълнено с градуса на бурето. Носи впечатляващите 64,4% алкохолно съдържание. Липсва текст, който да изключва студената филтрация, но категорично потвърждавам, че след достатъчното му разреждане и сваляне на градуса му до около и под 45%, напитката се замъти и то солидно. С други думи, имам доказателства, че не е студено филтрирана.

 Дестилерията не ползва оцветител карамел е150а за своите продукти и тук съм на мнение, че краските са напълно естествени и се дължат на контакта с вътрешната повърхност на дъбовия съд. Хубаво е обаче такъв текст да фигурира еднозначно.

 Аромат – алкохолна захапка и усещане за бърбън влияние. Зърно, череши, шоколад, свеж жълт плод, зряло манго, малини, малинов чийзкейк, сушени плодове. Опушеност и аграрен мирис /обор/. Сладко от ягоди, карамел, тофи, роза, бъз, бананов сладолед, йогурт с жълти плодове. Затоплена гума, снакс „бекон“. С вода – винени нотки, диня, червени плодове, пикантност. С още вода – ягоди, мокра почва, ванилия, банан, пъпеш. С трето добавяне – карамелизирани пуканки, тъмен нюанс и спомен за клечка от кибрит. С четвърта вода – сладкарски стил, жълти плодове и солени подправки. С пето и шесто добавяне – тамян, още карамел, манго, захарно петле и сладникаво усещане.

 Вкус – крайно интензивен. Сладникав, чили, опушеност, свежи жълти плодове, винено влияние. С вода – лакта. С още вода – по-сериозна сладост, пикантност, шоколад, козунак с мармалад. С трета вода – сладост и кайсии. С четвърто добавяне – далеч по-пивък. Мед, сладост, зрели жълти плодове. С пета и шеста вода – жълтите плодове са водещи. Лимонада, жълто грозде, зрели мандарини.

 Финал – среден, интензивен. Опушеност, боровинки, следи от шери, какао и нагарчащ цитрус. С вода – опушеност, въглен, етерично цитрусово масло. С още вода – сладост, препечена филия с мед, мента и опушени щрихи. С трета вода – пикантност, препечено геврече. С четвърто добавяне – сладост, восък, жълти плодове. С пета и шеста вода – сладко от праскови, зърно, обгорено и още зрели жълти плодове.

 Оценка: 88/100. Цена: около 200 лева /по спомен/.

 В обобщение: уиски, което стои буйно и не до там пропито с шери, без значение на означението на етикета. С търпение и доста вода показа профил, който силно ми хареса, клонящ към светлите плодове и меда.