Whiskeytemple 
Пролетта експлодира за няколко дни и вече повсеместно започна да ухае на цветя и зеленина, а с това в съзнанието ми изникват асоциации с купи, отрупани със зрели жълти плодове. Тези образи ми напомнят на плодовите салати, които хапвах като по-малък и които са се запечатали навярно и във вашето съзнание. По нещо тези картини ми навяват спомен и за вкусно ирландско уиски, каквото описах в предходната статия. Много сходно нему е и това от днешния разказ, което макар и да произлиза от района Спейсайд, Шотландия, спокойно бих определил за плодова бомба в ирландски дух – става дума за Glen Moray 2005 Warehouse 1 Tokaji finish, UK Exclusive, който навярно не бих потърсил в средата на зимата, но отлично подхожда на разгръщащата се зеленина навън.
Това Мъри /Морей/ закупих преди никак не малко години и си почака, преди да му дойде ред за ревю. Не че е прецедент при мен, но го позабравих. Отворих го при получаването му и след като добих някаква базова представа за него, го отделих за бъдещ опис. Това, което ми направи впечатление към онзи момент, бе ясният му плодов и почти сладкарски характер, дължащ се на интензивното влияние на унгарското сладко вино от Токай. Още при посещението ми в дестилерията през 2018г. успях да надзърна в едно буре, съхранявало някога вино от този вид и мирисът през отвора на бъчвата ме усмихна широко. Мисля, че разказах за това в статията за визитата там, която може да откриете на лентата на заглавната страница или през търсачката в сайта.
Тази широка усмивка не ме учуди, защото Glen Moray успяха да се специализират в съчетанието на техния малцов алкохол с комплексните заемки на различните винени експресии – бароло, сотерн, шардоне, порто, шери, мадейра, риоха … И няма как да бъде другояче, при все че преди години бяха в съвместно управление с Гленморанджи, където д-р Бил Лумсден наложи този почерк. Редно е да спомена, че понастоящем шотландският производител е собственост на френска компания, което също ни подсказва, че виното ще бъде ценен елемент в политиката `и, особено при умелата намеса на Иън Алън, под чието ръководство бял свят видяха не една или две разчупени експресии на Глен Мъри.
Glen Moray дълги години загряваше около терена, очаквайки своя миг, докато звездата бе Glenmorangie, но смяната в собствеността позволи, смея да твърдя, радикален нов курс. От бранд, свързван основно с достъпни, нискоградусни и не особено впечатляващи уискита, в последните десетина години спиртоварната от Елгин заяви по-смело своите претенции да бъде разпознавана като сериозен, но същевременно не прекомерно скъп малцов продукт от най-щедрия откъм уиски добив регион в Шотландия. И с това да навлезе в широк фронт на пазара на напитките от по една или няколко бъчви, често предлагани без разреждане с вода и без добавяне карамел и студена филтрация. Ясно и категорично Мъри сегментира присъствието си – широк избор от достъпни младолики малцове с винени финиши, към които се числяха и по-скоромните откъм облик 10, 12 и 15-годишни уискита, ведно със споменатите къси серии и други разновидности на по-зряла възраст. Споменът за една такава ми е още пресен – във Варшава се насладих на Glen Moray 21 y.o. Madeira finish, което уиски бих грабнал при първа възможност, стига да бъде оценено ценово в унисон с вижданията и възможностите ми.
Част от тази нова смела политика на компанията бяха и версиите, пълнени за определен пазар. Няма да изненадам никого, ако кажа, че водещ избор бе местният такъв от Великобритания. За него бяха подготвени няколко шарении, групирани под името „Warehouse 1“, при които акцент бе поставен върху различните винени стилове. Аз успях да докопам уиски от тази серия и именно него описвам сега.
При него изначално бърбън отлежал Глен Мъри /уиски от екс-бърбън бъчви/, получен на 07.10.2005г., бива прехвърлен за заключителен финиш в буретата от унгарското вино токай, преди бутилирането през 2021г. С други думи, подготвено е едно ~15-годишно уиски с висок градус /53,6%/, което не е студено филтрирано и не е манипулирано с карамел е150а.
Обичам да назовавам производствените практики с истинските им имена – някой вносител или производител може и да се сърди, но подсилването на цвета на уискито с оцветител, макар и законово разрешено в Шотландия и Ирландия, за мен е порочен подход, целящ да обърка не до там запознатите в сферата, като им създаде усещането, че купуват „по-старо“ и „по-качествено“ уиски само и единствено на базата на илюзията на тъмните краски. Вие обаче сте попаднали в Храма на уискито и тонът тук не държи сметка за чувствата на тези компании, ползващи този цветови агент. Ще издам и една тайна – не следя други ревюиращи, които избягват да вземат становище по тези въпроси, стремейки се да запазят привилегиите, които имат с компаниите, склонни да прибягват до тези техники.
Как ми се стори напитката?
Аромат – изключително свеж мирис, движен от спомена за накиселяващи ябълки /жълти и зелени/, круши, киви, грозде, канела, мед. В мириса долових интересна свежест, която ми напомни, колкото и странно да звучи, на мирис като от прах за пране. Долових още нотки дюли, кайсии, сладко от кайсии, ябълков щрудел, ванилия, тревистост, сладко жълто грозде, пъпеш. Водещ спомен за уханието на плодова салата със свежи жълти и зелени плодове, както и с тропически такива. Нотки дървесност, капучино, зърнена закуска, нотки роза, локум роза и свежест, напомняща ми на ирландско уиски. Постепенно и заемки яйчен крем, както и мляко с ориз. Мирисът е воден от влиянието на виното, подсилващ свежия стил на малцовия сок. С вода – свеж плодов мирис. С още вода – все в същия стил, макар и с поотслабнал интензитет. Вкус – мощна сладост. Пикантност, дървесност, чувство на трохи, плодова бомба с усещане за зрели жълти плодове, джинджифил, сладък лимон, чай липа. Стои интензивно и носи спомен за ромова есенция и за ферментиращи жълти плодове. С вода – танини, сладост, плодове от жълтата гама. С още вода – малц, лимон и по-тиха пикантност. Финал – среден. Водеща сладост, асоциация със зрели жълти плодове, затопляща пикантност, плодова дъвка, свежи ябълки, грозде и пъпеш, канела, малц и последваща сухота. Сушени кайсии, лимонена кора и слаби танини. С вода – канела, нагарчащи ядки, плодове и винено влияние. С още вода – цветен мотив, мед, медена пита, цитрус, праскови.
Оценка: 88-89/100. Цена: не я помня.
В обобщение: уиски за хора, които търсят сладост, пикантност и явно винено влияние.
