Whiskeytemple 
През лятото на 2017г. за последен път описах в сайта любимата 12-годишна версия на „Проповедника“ Илайджа Крейг – историческите източници твърдят, че е бил религиозно лице, което е имало отдаденост и към производството на царевичен алкохол. Навярно като мнозина други деятели от времето на 18-ти и 19-ти век.
Житейският път на тази историческа фигура започнал някъде през 30-те години на 18-ти век е Ориндж Каунти, щата Вирджиния, като в края на века се преместил в Кентъки, където развил не само своята проповедническа дейност, но и подхванал редица бизнес начинания. Най-любопитното за нас очаквано е свързано с производството на уиски, което Илайджа поставил на дневен ред през 80-те години на века. Именно тогава се твърди, че избухнал пожар в една от неговите плевни, където пазел празни бурета и след обгарянето на вътрешността им /случайно събитие, от което ние днес черпим дивиденти/, той решил да положи своя алкохол в така „модифицираните“ бъчви – практика, която днес всеки бърбън производител използва и която е дори закрепена на федерално ниво – нормативните изисквания в САЩ налагат всяка една нова бъчва от американски дъб, която индустрията ще ползва, да се обгаря – до каква степен е индивидуално решение на конкретния производител.
Делото си Илайджа продължил почти до смъртта си в началото на 19-ти век. Заветът му обаче продължава да съществува и днес, като това се случва благодарение на дестилерията Heaven Hill /Хевън Хил/, която понастоящем произвежда няколко бърбъна и ръжени уискита, носещи името на Проповедника. С ръжената експресия и с 12-годишния бърбън, пълнен без разреждане с вода, ще ви запозная тепърва – набавих си ги преди дни и след отварянето им ще споделя първи впечатления. Статиите ще последват.
На фотоса горе виждате и „семейството“ на Илайджа, с което разполагам. В неговите редици красиво стои и някогашната 12-ка, спряна вече от производство и заменена именно от благинката, която представям днес – Small batch разновидността.
Ако проявявате интерес към старата 12-ка и ви е любопитно да прочетете как ми се е сторила през 2017г., моля, последвайте този линк към статията ми оттогава. 🙂
Актуалният ботлинг посочва, че се бутилира в малки партиди, но конкретният им обхват не се посочва. Както и възрастта му – със сигурност е по-млад от заменената от него 12-ка, но тъй като е стрейт бърбън /за тази категория уиски се изискват минимум 2 години стареене, но ако бърбънът е под четири, то възрастта му следва да е указана на етикета/, можем да предположим, че пред нас има уиски, което не е от най-младите за този жанр.
Като всеки бърбън отлежава в нови обгорени бъчви от американски дъб и цветът му е естествен. Алкохолното съдържание е 47%.
Аромат – сладост, нотки праскови и нектарини, черешов компот, мента, подправки като смлян пипер, карамфил, ким, кимион /спомен за соленки с тези подправки/, канела и спомен за запечена тиква с канела. Какаови бисквити, захарно петле, фъстъци, нотки ръж, портокалова есенция, портокалов ликьор. Стои интензивно. Усещане за влажна дървесина. Крем брюле и сладко от сини сливи. С вода – ментов бонбон/ ментова дъвка, аромат като от бонбон диня или ягода, стихнала пикантност и по-тъмен профил като от винено отлежаване. Вкус – сладост, пикантност, чили, свеж плод, канела, ръжено влияние, какаов крем, портокалов мармалад и форма на агресия. С вода – плодови мотиви, но водеща е сладостта, слабо нагарчащ цитрус. Финал – среден, сладък, но и интензивно пикантен, лютива горчица, мед, сладко от сливи и сладко от бели череши. Ръж. С вода – сладост и по-слаба пикантност.
Оценка: 87/100. Цена: около 70 лева.
В обобщение: мощен бърбън с плодови асоциации, но и с интензивна пикантност.
