Whiskeytemple 
Изминаха десет месеца след гостуването ми в „родината“ на подсиленото вино шери – Херес, Испания и ето че дойде времето да ви разкажа за последната винарна, която посетих в града. Вече описах преживяването в бодега Gonzalez Byass, с която открих винения си слалом в южното испанско населено място, а сега ще ви запозная с Фундадор – бодегата, с която завърших серията на посетени от мен винопроизводители. Планирал съм още няколко истории и за другите местенца, които ще се появяват периодично в сайта. Днес обаче се фокусирам върху най-стария производител на шери в Херес, който е толкова стар, че в пределите на съвременната фасада на сградите му са включени оцелелите елементи от някогашната защитна стена и кула на Херес, като източниците сочат, че защитното съоръжение, опасващо града, е било изградено навярно около 12-ти век. Част от него виждате вече – т.нар. „Torre de Riquelme“ или „Кулата на Рикелме“, която в съвремието е инкорпорирана във „винарна Ел Кастило“ /El Castillo Winery/. Едно от петте големи помещения, където Фундадор съхраняват бъчвите си с шери. Сега следват няколко снимки от зоната около винарната, след което ще дам кратка информация за нея.
Разказът ми за изживяването в пределите на винарната няма да е пълноценен, ако пропусна няколкото думи за историята ѝ. Хората там се гордеят с обстоятелството, че този производител е на почти 200 години, а брендито, което произвежда на 150г. Но за него ще разкажа след малко, когато ще поместя и снимки от двора, където се намира паметника на основополжника на идеята за бутилирането му. Като година за възникване на Фундадор /макар и не с това име/ се счита 1730г., когато ирландецът Патрик Мърфи Уудлок от Уотърфорд /да, има уиски от това градче и съм го описвал в сайта/ се преместил в Херес и започнал бизнес с вълна. Постепенно осъзнал, че производството на вино също е доходоносен занаят и закупил винарна Ел Молино /сградата ѝ вече е част от Фундадор/.
Без да изпадам в подробности ще спомена, че Уудлок бързо бил заменен от друг собственик, който управлявал виненото начинание почти до края на 18-ти век. Знаете какъв е бил периодът тогава – Великата френска революция, напъните на Наполеон да властва над Европа, издевателствата му над части от Испания и противоборството между Франция и Великобритания, пренесено и в Новия свят. Контролът върху винарната тогава бил поет от родения във Франция Жан Небу, а по-късно и от Хуан Луис. Близките контакти на тогавашните управленци с френските окупатори и не до там възмездното им снабдяване с шери впоследствие донесли финансови затруднения на винарната и през 1821г. тя обявила фалит. В този момент управлението върху нея било поето от Педро Домек Лебмие, който снабдил бодегата с френски дестилационни апарати, които щели да положат основите на бренди Фундадор.
С фамилията Домек се свързват и следващите 170 години на развитие на бодегата. През 1822г. Домек създал и едноименната компанията, която със сигурност е добре позната и в уиски индустрията – притежавала е доста от шотландските производители до средата на 90-те години на 20-ти век, когато Домек се обединява с Алайд Лайънс /Allied Lyons/, сформирайки нов търговски субект – Allied Domecq, който през 2005г. е погълнат почти изцяло от френския алкохолен гигант Перно Рикар.
Но да се върна към ранните години на 19-ти век. Педро Домек Лебмие бил заменен от Хуан Педро Домек и Педро Домек Лустау. Последният през 70-те години на 19-ти век прозрял, че неговото дестилирано бренди в Херес успява да си съперничи с френския коняк. Затова през 1874г. той решил да бутилира за първи път продукцията си под името бренди Фундадор – затова през 2024г. по пътя към винарната имаше плакати в чест на 150-годишнитата на техния винен дестилат. В двора на бодегата бе издигнат и паметник в негова чест.
След като преминахме през красивия двор в топлата юнска вечер /турът ми започна в 18.30 часа и продължи над 3 часа, заедно с дегустацията на финала му/, се насочихме към две от някогашните винарни, които сега са част от красивите помещения – складове, в които Фундадор съхранява шерито и брендито си. Първо се насладихме на невероятната атмосфера в бодега La Tribuna, след което прекрачихме прага на El Molino Winery – първата винарна, придобита от Патрик Мърфи. Тук към групата посетители /аз бях единственият чужденец от неиспано езична държава/ се присъединиха десетина зрели мъжаги, дошли да се насладят на атмосферата в пределите на Фундадор и на красивите напитки, властващи тук. В следващите кадри ще се убедите във величието на складовете и в красотата на стареещите по системата Солера винени бурета. 🙂
С това обаче визитата в бодегата не се изчерпа. Предстоеше ни да нахлуем през вратите на La Mezquita – огромният склад, изграден по случай 100-годишната от дебюта на бренди Фундадор, дизайнът на който силно напомняше сърцевината на катедрала. Признавам ви, отвън това помещение /доколкото разбрах в него има 40000 бъчви с шери/ не изглеждаше внушително. Но щом прекрачихме прага му и се задейства осветлението, зяпнах. Най-красивият и запомнящ се склад за отлежаване на алкохол, в който съм бил. Надмина и впечатленията от огромните площи в Уилямс и Хъмбърт, които бях разгледал часове по-рано. Имайте предвид, че и те за зашеметяващи. Но това място е просто епично.
Няколко часа след началото на тура ни дойде и времето за включената в цената на всеки винена дегустация. Аз бях избрал възможност за опитване на три доста стари /VORS класификация/ шерита, към които домакините ни искаха да добавят още нещичко, но тъй като бях гладен като вълк, трябваше да сляза към централната част на града и да помисля за вечеря. Дегустацията се проведе в посетителския център на винарната, откъдено започна и самият тур – тук си закупих и рекламната шапка, с която пътувах през целия път към България. Следващите снимки са от това помещение и с тях приключвам това наше виртуално пътешествие.
