Whiskeytemple 
Днес се завръщам към една по-особена категория уиски разкази – посветените на гостуване в конкретен производител. В ранните летни дни ви разказах за винарната Тио Пепе в Херес, преди това за арменския производител Арарат, посетен от мен преди ирландската дестилерия Тийлинг, а днес ще стане дума и за една българска дестилерия. Разположена в непосредствена близост до Шумен при това. Визирам градчето Исперих, където се помещава едноименният производител на дестилиран алкохол, който от съвсем скоро вече пое и курс към „добив“ на малцово уиски, което може да откриете под името Исперитус. Предстои да го опиша тук, но навярно вие вече сте опознали качествата на това младолико, но доста вкусно нашенско творение.
Така изглежда и самата му бутилка. Разпознаваема не само като наименование, но и като дизайн. И както вече споменах и като наш български продукт, за който ще се говори доста в близко бъдеще. Но преди да ви представя родното му място в кадри, нека внеса доза исторически очерк на производителя, ползвайки официалния му сайт.
Дестилерията е разположена в територията на някогашния Хладилно Консервния Комбинат в Исперих, където в началото на 80-те години работи инж. Орхан Муса. Той е и движещата сила зад проекта, възникнал през 1997г. като малка дестилерия, към когото се присъединява по-късно и неговия син Баръш Муса. За съжаление, инж. Муса почива преди няколко години и не успях да се срещна с него – сигурен съм, че контактът с него би могъл да ми представи енергията и обичта, с които той е стартирал начинанието си. Но тази обич, плам и визионерство открих и при Баръш, в компанията на когото изкарах няколко часа в пределите на спиртоварната. По време на тура ми получих не само неговите отговори, но и успях да се убедя, че това ново начинание /производството на уиски/ за него е не само бизнес проект, но и страст, а това за мен като ентусиаст говори много.
Началото на визитата поставихме в помещението, където протича ферментацията на т.нар. „уорт“ – онази сладка и мътна течност, която в бъдещ момент ще се прероди под формата на бял високоградусен алкохол. Не мога да ви дам детайли за останалите участници в подготвителния етап на ечемика, но разбрах къде в България същият се накисва, покълва, смила и промива с горещата вода, за да се получи споменатата по-горе течност. Адмирации за всички български фирми, ангажирани в проекта.
Готовата за ферментация субстанция пристига в пределите на дестилерията, където към нея в медните съдове се добавя маята, след което протича един доста продължителен период на ферментиране. Баръш го определи на около 5 дни, което позволява формирането на повече плодови естерни съединения. Някои шотландски производители също се придържат към толкова продължителен период, докато при други той е сведен до няколко денонощия. Маята от своя страна се подготвя предварително, като от нея са необходими едва няколко литра, за да се стартира ферментационния процес в съдовете, побиращи над 10 тона.
Любопитно ми бе и как хората от Исперих се справят с пяната, която неминуемо се формира при процеса – в Шотландия вариантите са два. С перка в т.нар. „уош бек“, която се пуска, за да не допусне преливането ѝ или с добавянето на конкретен препарат. В Исперих все още не разполагат с тези специализирани съдове, но в помощ им се отзовава препаратът. Милилитри от него „изяждат“ пяната, без това по някакъв начин да рефлектира върху същността на формирането на алкохола.
Следващата спирка от тура ни бе помещението с казаните. В него са разположени типичните колонни системи, чрез които се получават плодовите дестилати и двата медни казана „Бенковски“ /с вместимост от 3 и 6 тона/, свързани на свой ред с колонна система. Тази подредба ми напомни на т.нар. „ломонд казани“, при които тялото на колоната е разположено върху основа на меден казан. Навярно и заради това решение дестилерията успява да изкара алкохол на 65-70 градуса след една дестилация. Алкохол, който се разрежда до почти 63% при влагането му в бъчвите. Издавам – подготовката им също се случва в България.
„Отсичането“ на началото, сърцевината и края на получения алкохол пък се случва чрез автоматизирана система, като първата и последната част от дестилацията се пуска със следващата партида. Медният казан се нагрява с пара посредством тръби, разположени в основата му, като за разлика от казаните с директно нагряване /за пример тези при Гленфарклас/, не са необходими системи от типа „боздуган“, които да въртят кашата.
В непосредствена близост до помещението с казаните е поточната линия за бутилирането на готовата продукция. Тук са и съдовете, където отделните бъчви се смесват, за да се хармонизират. При уискито този период е около месец.
Тук бяха разположени и бъчвите, които предстоят да бъдат бутилирани като две нови предложения от Исперих. Опитах и двата дестилата и съм доста приятно изненадан от магията, която се е получила. Особено силно ме впечатли единият от тях, но ще закупя бутилки и от двата, щом се появят в продажба. Този месец, надявам се.
След това се запътихме към подземния склад в дестилерията, до който се стига през магазина на производителя, където са изложени наличните алкохолни вариации на компанията. Самията склад е термо регулиран, като се преследва конкретно ниво на влажност на въздуха. Тук са разположени и около 400 бъчви. Говорейки за тях, редно е да спомена, че Исперих залага на широк спектър от бурета за целите на отлежаването на своето уиски. Основният дял са тези от американски дъб, които са обгорени до желаната степен. Вече са налични и бъчви от москател, мадейра, медовина, портокалово вино, олоросо, педро хименез и ром. За подготовка на ром буретата се ползва дестилат от меласа, който успях да опитам – различен и много интересен ром, който ако някога бъде бутилиран, предвиждам, че ще се хареса на любителите на опушените уискита. Останалите бъчви се набавят от контрагент-хъб в чужбина.
В склада бяха налични и бъчви с ръжен дестилат, който също бе доста любопитен. Най-силно обаче ме впечатли малцовият дестилат на 1 и 2-годишна възраст, който все още не може да се нарече уиски, тъй като не е навършил законовия минимум от 3 години. Опитах и 3-годишно уиски – всяка една от бъчвите носеше висок градус, който бе интегриран по чудесен начин с течността, без да тя да се усеща незряла или прекалено агресивна. Намерих си и свой фаворит сред опитаните дестилати.
Така преминаха няколкото часа, които имах удоволствието да изкарам в Исперих. Не съм единственият навярно, който го мисли, но виждам, че пред дестилерията има широк хоризонт на малцовия фронт. Особено ако продължи и развие постигнатото до момента. Сигурен съм също, че делото им няма да остане незабелязано и от конкурентите в бранша и скоро можем да станем свидетели и на други български уискита, които да се борят за вниманието ни.
До скоро, приятели! 🙂
