Dark Mode On / Off

Visit to Tio Pepe/Gonzalez Byass bodega /посещение във винарна Тио Пепе, Херес/

 От последния разказ в блога измина не малко време и причините за това са няколко. Най-важната е, че в ранните юнски дни предприех пътуване, което ми хрумна от нищото – разбирам за себе си, че обичам спонтанните решения и нямам проблем да подхвана нещо шантаво. Случи се така, че някъде в началото на май, ей така – докато си стоях в една неделна вечер, реших на следващия ден да си купя билет до родината на виното шери – Херес, Испания, за да разгледам няколко бодеги /винарни/, да опитам тамошната кухня и да остана за кратко насаме с мислите си. Наречете го някаква форма на отшелничество. Може би това чувство ви е познато. Логистиката на пътуването не е никак трудна – поне за мен не бе. Бях наясно, че местните не са от най-ревностните англоговарящи, но с езика на жестовете и с беглите ми познания по испански успях не само да се придвижа да Херес, но и да си изкарам чудесно, откривайки нови красиви места и доста лъчезарни хора, за каквито намирам испанците. И досущ като персонажа на Стинг от песента „Englishman in New York“ се оказах в ролята на любознателния българин в „Шериландия“, където никой не подозираше произхода ми или целта, накарала ме да дприема тази мисия.

 Споменавал съм, че преди около година направих част от маршрута на пилигримите в северната част на Испания /в района Галисия, където ще се върна след два месеца/, но тогава не бях обмислял „кръстоносен поход“ на юг към Андалусия – регионът, дал на света фламенкото и невероятното вино шери, което всеки един от нас е усещал като влияние върху така обичаното уиски. И истината е, че това, което ние възприемаме като вкусно уиски не би било такова без това винено вдъхновение, обогатяващо иначе грубоватия млад зърнен алкохол, който в процеса на стареене се укротява и дообогатява било чрез досег с някогашни бърбън бурета, било с контакт с бъчви от винена индустрия, най-значим дял от която за нас имат имено буретата от шери. Да ме прощават винарите от останалите производствени райони. А както се досещате, шери на испански означава Херес – в това се убедих в буквален и преносен смисъл точно преди месец, когато кацнах на малкото летище на градчето, сменяйки вътрешен полет от Барселона.

 Затова ще се радвам да споделите с мен няколко минути от делника си, за да разгледате снимките от града и от посещението ми във винарна Тио Пепе/ Гонзалес Баяс, на която доверие гласуват и хората зад Dalmore, Jura, Fettercairn и Tamnavulin. Това бе първата бодега, която посетих в Херес /общо бяха пет на брой за трите пълни дни там/ – в пределите ѝ се произвежда и брендито Лепанто /Lepanto/, което старее там, а фамилната компания зад бодегата произвежда и неговия роднина Соберано /Soberano/, отлежаващо извън пределите на бодега Тио Пепе – на път за винарна „Williams & Humbert“ видях част от складовете, в които се съхранява Соберано.

 Ще започна визуалния си разказ за Херес с кадри от адски красивото градче, след което ще представя и снимките от самата винарна, придружени с кратко описание. Мястото е силно повлияно едновременно от католическата и арабската култура, кухнята е доста разнообразна, а климатът позволява да хванеш тен, наслаждавайки се на добре охладеното шери, усещайки лежерния ритъм на живот в Испания. Не ме съдете, но така домакините ми сервираха шерито и си признавам, че не бе никак зле – особено фино и манзания. В рамките на няколко дни успях буквално да се накисна във виното като древногръцки боец след битка, което се превърна в резонна гарнитура към всяко блюдо – така го преоткрих и възнамерявам да подготвя негова презентация и за приятелите си на есен, когато отново свикам малцов/ винен сбор. И преди обещните снимки от населеното място, обзор в един кадър на опитаните от мен вина там.

 

 След снимките, които направих из Херес идва и закономерният обзор на Тио Пепе /в превод „Чичо Пепе“/. Историята на винарната се простира до 30-те години на 19-ти век, когато началото бива поставено от Мария Гонзалез Анхел и неговият британски бизнес съратник Робърт Блейк Баяс, чрез който продукцията на винарната достигнала до Великобритания, а след това и до други части на света. В края на века винарната става и първият електрифициран производител в града и регистрира права върху търговската марка. По-късно се ражда и рекламният символ на стилизираното изображение на облечената бутилка, вдъхновена от Луис Солеро – човек, отдаден на рекламата на Тио Пепе. В настоящето бодегата е една от най-реномираните в района, залагайки както останалите си конкуренти на традиционната система „солера“ при отлежаване на различните видове шери и същевременно подготвяйки бурета за уиски индустрията. Нейни разновидности за щастие се предлагат и в България.

 

 Билетът ви дава достъп до красотата на вътрешността на бодегата. Самият тур пък започва с едно влакче, което прави обход на територията ѝ. След това оставя гостите пред проектираната от Густав Айфел бодега Ла Конча, изградена през средата на 19-ти век, където понастоящем се съхраняват над 200 бъчви с шери, върху всяка една от които е посатен национален флаг – с това ни показват в кои страни се предлага гамата на винарната. Освен снимките, които качвам тук, съм направил и доста видеа, които може да откриете в профила на Whiskeytemple в Инстаграм и Фейсбук. Тези от сърцевината на складовете са особено внушителни. Не помня името на гида ни, но бе доста точен и след като видя, че проявявам интерес и към брендито Лепанто, ме заведе до медните казани в близост до залата за дегустации във винарната. Турът ми не включваше тази екстра, но се радвам, че домакинът ми оцени моя интерес. Брендито е и единственото, което се произвежда в самия Херес и отлежава в него. Повечето производители ползват грозде от района на Ла Манча, но за Лепанто се залага на паломино от столицата на шерито, след което дестилатът отлежава по солера системата. Ползват се бурета от американски дъб, в които преди това е съхранявано вино на бодегата.

 След Ла Конча отново се качихме на влакчето и поехме през пределите на Тио Пепе. В двора ѝ има дори малък лозов масив с паломино грозде, което придава още по-голям чар на тура, обхванал поне два часа. Посещението ми пък в отделните масивни складове ме накара да си дам сметка, че тези в Шотландия бледнеят пред мащаба им и в голяма степен се опитват да възпроизведат усещането, което оставя визитата в една бодега от Херес. Най-мащабните складове, които посетих бяха тези в бодеха Фундадор /най-старата в Херес/ и в „Уилямс и Хъмбърт“. Двете винарни си оспорват първенството по мащаб, но във Фундадор ни бе показан склад с около 40 000 бурета с шери.

 На финала ви предлагам и няколко снимки от магазина към бодегата, където може да си закупите широката винена палитра на производителя, както и уискитата Номад, Далмор и Джура, за които вече споменах, че ползват бъчви, облагородени с винен дестилат на Тио Пепе. Аз пътувах с раница и единствените ми покупки се сведоха до няколко магнита. От летището в Барселона обаче си закупих две малки бутилки с 30-годишно вино Апостолес /библейската тематика при Тио Пепе е застъпена широко/, представляващо купаж от около 85% 30-годишно вино пало кортадо и 15% 30-годишно педро хименез. Резултатът е повече от чудесен. След по-достъпния сегмент пък харесах чистото 12-годишно шери пало кортадо на бодегата, както и нейното фино шери, което се намира и тук.

 С това първия ми разказ за туптящото винено сърце на Херес приключва. Очаквайте последващите ми шери истории, които ще разнообразявам и с подготвените от мен вече уиски ревюта. 🙂

1 Comment

  1. Здравей Владо, Отдавна имам интерес към винарните, и при възможност посещавам такива.
    Това обаче което виждам тук далеч надхвърля видяното от мен по мащаб, история, качество и естетика на оформлението, за което искрено ти благодаря. Наистина хората са се постарали да съчетаят , и представят, големия бизнес с много красота и хармония м/у производство и усещането от консумацията на продукта. Наслада за душата и тялото!!
    Благодаря за представенето му!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии