Ben Bracken 1987 30 y.o. Speyside single malt whisky

 Все още съм в очакване българските вериги на „Лидъл“ да получат зелена светлина от централното си ръководство и да започнат да предлагат и по-високия сегмент на марките с уиски, които бутилират за себе си. Глен Орки, Абрахан /виж статиите ми за Abrachan/, Глен Алба /ревютата ми на Glen Alba/, Бен Бракен /всички статии за Ben Bracken/ – все имена на търговската верига, под които се предлагат шотландски малцови и зърнени /в тесен смисъл – добити не от медни казани, а от колонни системи/ дестилати.

 На километри от северната ни граница в съседна Румъния вече се откриват някои по-интересни версии от тези брандове, но нашият пазар явно все още стои крайно безинтересен и труден за разработване за отговорните фактори. При всяко ревю на някои от тези имена изразявам надеждата си, че до следващия уиски разказ, посветен на продукт на търговеца, ситуацията тук вече ще се е променила, но поне и към средата на юли 2024г. няма и помен от позитивно предзнаменование.

 А това ме принуждава да търся някои по-разчупени и стойностни разновидности отвън – най-лесно посредством аукциони, откъдето пред юли миналата година закупих и този 30-годишен малц от Спейсайд, бутилиран за „Лидъл“ под търговското означение Бен Бракен /Ben Bracken/. И най-готиното бе цената му – платих около 100 евро, която сума се върти около първоначалната, за която бутилката се е предлагала в Германия.

 Стотина евро за 30-годишен малц през 2023г., та дори и година-две по-назад, не е никак лоша оферта. Причината за по-достъпното му ценообразуване е, че бутилката не сочи конкретния производител от района Спейсайд, Шотландия и че е продукт на голяма верига. Поглеждам актуалните цени на някои далеч по-млади уискита, но с демонстриран произход от дадена спиртоварна и осъзнавам за колко прилична цена съм успял да го отмъкна.

 Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.

Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.

Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.

 Но нека не се лъжем – уискито е мислено като по-широкодостъпна възможност за немските купувачи /мисля, че тази разновидност се е предлагала единствено в Германия/, а от това смело можем да предположим, че са възможни и някои компромиси по отношение вида ползвани бурета за отлежаването на малца. 

 Да, те задължително са били направени от дъб, но тук не очаквам да са вложени огромен процент бъчви-първо пълнене – били те някога ползвани в САЩ за съхранение на бърбън, били те от реномирани европейски винарни. Но такова решение е напълно оправдано в случая, за да се поддържа ниска цена. Друг е въпросът, че ако подходя към уискито по време на сляпа дегустация, абстрахирайки се от примамливата му стойност и името му, не бих могъл да скрия леката си критика към влиянието на дървените преносители, което намирам за не особено обогатяващо.

 Но причината за недоволството ми тук е лесно обяснима и с натрупания от мен опит, включително и от някои наистина вкусни стари уискита. Но и от млади такива, които обаче са били положени изначално в добри и активни бъчви. При този Бен Бракен от Спейсайд годините са плътни 30, като уискито е било добито през 1987г. – на хартия всичко звучи прекрасно. Но на моменти благинката остави някак младежко и нетипично за възрастта си свежо усещане – бих го определил като характерното за района, но откриваемо при по-млади уискита с не до там комплексен характер.

 Останалите параметри на 30-годишния Бен Бракен се свеждат до липсата на студена филтрация /адмирации към Лидъл/, висок градус на бутилиране – 47% и наличие на оцветител карамел е150а. Добавянето му е изрично отразено на задния етикет на бутилката.

 Две от трите обективни характеристики на уискито със сигурност покриват очакванията ми, но същевременно повдигат редица въпроси по отношение на далеч по-постната презентация на някои реномирани брандове, които продължават да се придържат към възможно най-ниското алкохолно съдържание на продукцията си – дори и на тази, която са оценили в пъти в по-високи параметри от този „анонимен“ малц от Спейсайд. Това е една и от причините да не ги купувам.

 Аромат на Ben Bracken 1987 30 y.o. Speyside single malt whisky – свежи лимони, озахарена лимонена кора, лимонени бонбони/ сладки, восък, зрели жълти плодове /ябълки, банани/, карамел, мед, джинджифил, кекс с орехи, щрудел, компот от кайсии и лек тъмен профил, който плахо се прокрадва във фон. С вода – зелени ябълки, затопляща пикантност и по-тъмен нюанс като от тъмен плод. Меденки.

 Вкус – пикантност, сладникаво усещане, восък, мед, сладки жълти и зелени ябълки. Отприщва слюноотделянето, сладки лимони. Слаба минералност. Танини. С вода – тофи, пиперливостта спада, восък, нотки обгорено и щрихи жълт плод.

 Финал – среден, доста пикантен, сладникав, но сладостта се ограничава от нотки нагарчащи лимони. Лека сухота, ядки. Уискито стои интензивно. С вода – танини, дървесност, лимонена кора, билки и далечен спомен за дим/ обгорено.

 Оценка: 83-84/100. Цена: платих около 100 евро

 В обобщение: не особено богато уиски, при което усещането от мириса до голяма степен се пренася и при вкуса и финала. Оставя спомен за характерния профил на неопушените малцове от Спейсайд.