Whiskeytemple 
Както може би заглавието е издало, днешният разказ е особено тържествен и специален за мен, тъй като представлява статия № 1100 в блога Храм на уискито. Хиляда и сто истории, вместени в десет години и простиращи се върху многобройни уиски пътешествия, срещи и дегустационни сбирки. Само по себе си това постижение говори много и не виждам смисъл да го украсявам излишно с повече думи. И защото материалът е по-особен, реших да ви представя едно изключително по моите разбирания уиски – такова, каквото навярно няма да успея да си намеря вече като цяла пълноразмерна бутилка, защото тя би била далеч извън финансовите ми възможности и/ или извън границите на разход, който бих оправдал. Днес ще разкажа за едно малко на външен вид уиски /50 мл./, което същевременно се разгърна в чашата като разкошен шери исполин – такъв, какъвто можем да срещнем при типичните шери зверове на Глендронах, например, но тук с уговорката, че пред мен стои разновидност на Гленгойн /Glengoyne/, дестилирана през 1986г. За сведение – Дронах от този период дори и не мога вече да помириша. 🙂
Смея да твърдя, че съм взел изключително правилното решение да си набавя тази миниатюра. Това се случи преди може би 7 години, когато я закупих отвън. Тя вече е почти неоткриваема и шансът да я срещнете, поне и за първоначално обявената ѝ цена, е нищожен, нищо, че общо бурето с номер 1391 от типа шери бът е дало на света 8640 малки шишенца. Сигурно огромната част от тях са или изпити или прибрани в колекции – моята я купих с идеята в даден момент да я отворя и това време дойде днес.
Гленгойн е добре представена в сайта, но това е първата сингъл каск версия, която опитвам. Споменах, номера на бурето, а сега ще дам и детайлите за точната дата на дестилацията на благинката – това се е случило на 03.11.1986г., като уискито е бутилирано след навършени 21 години през юни 2008г. при 52.2% алкохолно съдържание. Цветът на напитката е естествен, като тя не е и студено филтринана – всичко това си го пише на малкото лицето етикетче и на задната страна на дървената кутийка, в която миниатюрата бе разположена.
Аромат – шери бомба. Спомен за мириса на сини сливи, сладко от сини сливи, кожа, какао, шоколад, стара книга, пикантни подправки като канела, карамфил, пипер. Кола, тъмен горски плод, сладникаво усещане, портокал с карамфил, череши/ вишни, кафе, тирамису, капучино, карамел, балсамико, марципан, борова дървесина, а след време и лек свеж мотив. С вода – все така интензивно шери усещане. Течен шоколад, тъмни плодове, ядки, какаови бисквити. Вкус – чили, шери, шери, шери. Шоколад, крем брюле, крем карамел, стои интензивно. Сладост, отприщва слюноотделянето, сладки тъмни плодове /сушени фурми, череши, сини сливи, тъмни стафиди/, сладко от орехи. Пикантността ми напомни на лютивината на горчица или уасаби. Дървесност и усещане за трохи. С вода – лакта, чили, какао, ром, плодове, киснати в ром или бренди. Финал – среден до траен, сгряващ, какао, леко суховат, танини, букет от тъмни плодове, пикантни подправки, сладост, тъмен шоколад, тъмна бира и тъмно грозде, карамел, карамелизиран плод и нотки сладко от тъмен плод. С вода – сухота, дървесност, пикантност. Стои интензивно.
Оценка: 91/100.
В обобщение: шери бома по учебник, която силно ми напомня на някои от сингъл каск версиите на Глендронах.
