След няколкогодишно забвение, Гленфарклас /останалите мои ревюта на Glenfarclas може да откриете тук/ отново се появява в блога с представяне на 15-годишния си малц. Ако се чудите кога за последно разказвах за уиски от намиращия се в Спейсайд шотландски фамилен производител, то това се случи през септември 2020г.

А последното и до момента единствено ревю на Glenfarclas 15 y.o. single malt whisky тук може да откриете с машината на времето, наречена „Архив на блога“ – тази чудесия, дело на неизвестни информатици, ще ви даде следния отговор: разказът датира от април 2015г., когато гостувах в бар „Мастърпийс“ в София.

Многократно съм го споделял и няма да престана да го правя, но уиски зоната на Георги и Ели ми беше любимо местенце в столицата, което за зла участ, макар и разположено в младежкия център на града /Студентски град/, не успя да намери работен ресурс и стои затворено. Но знай, приятелю от бъдещето, който някога ще попаднеш на този текст, че имаше такова уиски място там, съхраняващо около 1000 уискита. 🙂

В опит да се реванширам за липсата на своевременни нови ревюта на 15-ката на Фарклас, съм намислил да ви разкажа за поне две негови вариации, освен съществуващия вече очерк. Начало ще поставя днес с версията, която закупих от едно магазинче през 2021г. /шишето е отворено тогава/ и която, за моя радост, носеше като код на бутилирането си датата 21.07.2011г.

Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.

Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.

Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.

Дали е възможно да съм опитал уиски именно от тази партида през 2015г. в „Мастърпийс“, не мога да кажа с категоричност, тъй като тогава не съм проследил означението на стъклото. Не изключвам обаче и такъв вариант, тъй като това, което открих по-рано днес в чашата се припокрива в съществена степен с отзивите ми от първия сблъсък. А това си е чиста победа, защото онова уиски ме разби като комплекс от аромати и вкусове. По аналогичен начин се чувствам и след днешния контакт.

И да не забравя – след ревюто днес, на дневен ред идва описанието на другата бутилка с Гленфарклас 15, която имам. Тя е бутилирана в далеч по-скорошен времеви период – през 2019г. и още от сега ще издам, че между тези две еднакво изглеждащи /а и по същество еднакви – отлежавали са единствено в шери бъчви/ версии на спиртоварната, чието име се превежда като „Долината на зелената трева“, има значителна разлика.

В какво се изразява тя по-конкретно, ще ви разкажа в следващото писание. Напълно е възможен и сценарий за трето допълнително ревю /надявам се то да не развали впечатлението от предходните две, какъвто бе резултатът от излизането на „Терминатор 3“, съотнесен с първите две части 🙂 /, този път на Фарклас 15, бутилиран в началото на 21-ви век, който съм сигурен, че ще изненада с още по-различен производствен стил. Но за него ще ми трябва повече време.

След сладките ми приказки, нека концентрирам вниманието си върху същественото за човека, търсещ отзиви от дадено уиски – фактите за благинката и личните субективни впечатления, изградени от опитването. При Фарклас 15 имаме шери /олоросо/ отлежаване и напълно естествен цвят /пише го изрично на задния етикет/, който варира при отделните партиди. Това се обяснява с наличието на различно съотношение между пресните и повторно ползваните шери бурета. Уискито носи 46% алкохол, но предполагам, че е студено филтрирано – обозначение в противен смисъл липсва.