Whiskeytemple 
След няколкогодишно забвение, Гленфарклас отново се появява в блога с представяне на 15-годишния си малц. Ако се чудите кога за последно разказвах за уиски от намиращия се в Спейсайд шотландски фамилен производител, то това се случи през септември 2020г. А последното и до момента единствено ревю на Glenfarclas 15 y.o. single malt whisky тук може да откриете с машината на времето, наречена „Архив на блога“ – тази чудесия, дело на неизвестни информатици, ще ви даде следния отговор: разказът датира от април 2015г., когато гостувах в бар „Мастърпийс“ в София. Многократно съм го споделял и няма да престана да го правя, но уиски зоната на Георги и Ели ми беше любимо местенце в столицата, което за зла участ, макар и разположено в младежкия център на града /Студентски град/, не успя да намери работен ресурс и стои затворено. Но знай, приятелю от бъдещето, който някога ще попаднеш на този текст, че имаше такова уиски място там, съхраняващо около 1000 уискита. 🙂
В опит да се реванширам за липсата на своевременни нови ревюта на 15-ката на Фарклас, съм намислил да ви разкажа за поне две негови вариации, освен съществуващия вече очерк. Начало ще поставя днес с версията, която закупих от едно магазинче през 2021г. /шишето е отворено тогава/ и която, за моя радост, носеше като код на бутилирането си датата 21.07.2011г. Дали е възможно да съм опитал уиски именно от тази партида през 2015г. в „Мастърпийс“, не мога да кажа с категоричност, тъй като тогава не съм проследил означението на стъклото. Не изключвам обаче и такъв вариант, тъй като това, което открих по-рано днес в чашата се припокрива в съществена степен с отзивите ми от първия сблъсък. А това си е чиста победа, защото онова уиски ме разби като комплекс от аромати и вкусове. По аналогичен начин се чувствам и след днешния контакт.
И да не забравя – след ревюто днес, на дневен ред идва описанието на другата бутилка с Гленфарклас 15, която имам. Тя е бутилирана в далеч по-скорошен времеви период – през 2019г. и още от сега ще издам, че между тези две еднакво изглеждащи /а и по същество еднакви – отлежавали са единствено в шери бъчви/ версии на спиртоварната, чието име се превежда като „Долината на зелената трева“, има значителна разлика. В какво се изразява тя по-конкретно, ще ви разкажа в следващото писание. Напълно е възможен и сценарий за трето допълнително ревю /надявам се то да не развали впечатлението от предходните две, какъвто бе резултатът от излизането на „Терминатор 3“, съотнесен с първите две части 🙂 /, този път на Фарклас 15, бутилиран в началото на 21-ви век, който съм сигурен, че ще изненада с още по-различен производствен стил. Но за него ще ми трябва повече време.
След сладките ми приказки, нека концентрирам вниманието си върху същественото за човека, търсещ отзиви от дадено уиски – фактите за благинката и личните субективни впечатления, изградени от опитването. При Фарклас 15 имаме шери /олоросо/ отлежаване и напълно естествен цвят /пише го изрично на задния етикет/, който варира при отделните партиди. Това се обяснява с наличието на различно съотношение между пресните и повторно ползваните шери бурета. Уискито носи 46% алкохол, но предполагам, че е студено филтрирано – обозначение в противен смисъл липсва.
Аромат – интензивно усещане за шери, спомен за сладникави сушени фурми, стафиди, нотки карамел, кафе, какаов десерт с вишни или череши, малц, сладникава тъмна бира, джинджифил, пикантни сушени подправки, спомен за прах, дори асоциация с мириса от прашния склад на дестилерията, където отлежават буретата с уиски. Приликата с мириса на кафе се доразви и ми напомни на уханието от напитка основана на кондензирано мляко и кафе, дори на бонбони кафе. Мирисът напомня на сладкарница, нотки шоколадова глазура от торта, лека тревистост и алкохолна свежест, която обаче остава под солидното винено влияние. Щрихи зрял портокал, далечна асоциация с кибрит /сяра/. С вода – все така водещо е усещането за тъмни плодове, подправки, малц и крем лешник. Вкус – започва маслено, дори мазно и сладко. Сладостта е ясно изразена, но се допълва от пикантност и слаба киселинност, привнесена от шерито. Долових асоциация с желирани бонбони, шоколад, сладки сушени тъмни плодове, крем карамел, последваща лека сухота и слаб спомен за опушеност, който засилва усещането за комплексност на уискито. С вода – сладост, спомен за солен карамел и още от шери влиянието. Финал – среден до траен, слаби танини, явна сладост, свежи червени ябълки и череши, малц, сладка тъмна бира, тъмно грозде, восък, канела и тревист мотив. С вода – свежест, сладост, малц, винени нюанси и отново слаба киселинност.
Оценка: 90/100. Цена: коства ми през 2021г. около 90 лева
В обобщение: шери бомба, към представянето на която нямам забележки. Визирам конкретната партида.
