Whiskeytemple 
Приключвам уиски мероприятията за седмицата с представянето на нашенския 11-годишен Арън Тайтроуп, който се появи преди известно време на пазара ни. Уискито от островната шотландска дестилерия със същото име, за която сме си говорили вече доста пъти, беше още един екземпляр, бутилиран за нас, любителите на уискито от България – ние, както редица други държави, получихме зелена светлина за специално таргетирани малцови уискита от различни производители, като в случая с Арън това е третото тяхно уиски, наречено за български ексклузив. Ставало е дума вече в блога за т.нар. „Private cask“, който беше 10-годишен шери отлежал малц. Неговият батко, навършил 11-години и също преминал през шери отлежаване, не съм описвал. Може би щях да пропусна и уискито, което виждате от заглавната снимка, ако също бе отлежавало единствено в шери бурета, но за подготовката на партидата от 1000 бутилки, дебаркирали на нашите търговски земи, са използвани и бърбън бъчви. Вярвам, че Арън понася добре взаимодействието с буретата от страната на бърбъна и прецених, че младата благинка ще ми предложи по-различно изживяване от вече познатото от 10-ката Private cask. Това несъмнено е така и се надявам да видим тук и други версии на дестилерията, залагащи на бърбън, ром, а защо не и на калвадос.
Arran 11 y.o. The Tightrope, както е името, с което може да срещнете напитката, следва чудесната практика, наложена от производителя, цветът да не се подправя с карамел е150а. Не съм проверявал дали карамелът влияе върху вкуса, но за мен е неуважително, когато други производители с претенции и реноме залагат на „боята за уиски“, внедрявайки я в малцови дестилати, особено в тези на по-висока цена.
Течността не е била и студено филтрирана, което означава, че от състава ѝ не са били премахнати съответните съединения, които при охлаждане на малцовия алкохол или при добавянето на вода биха довели до замътване на течността, като по този начин се образува и напълно нормалния уиски феномен в чашата, известен с името „шотландска мъгла“. Това са и съединенията, които ни карат да усещаме силата на вкуса на уискито по-пълноценно, докато анализираме неговото „тяло“. Другото интересно го загатнах – ползвани са две подразделения от бъчви, екс-бърбън и екс-шери, които при обединяването си са формирали този 11-годишен малцов корпус. Алкохолното съдържание тук също е на ниво – 46%.
Аромат – в началото интересна асоциация с восък, последвана и бързо изместена от сериозен нюанс на свежи плодове /жълти ябълки и круши, жълти сливи, праскови, прасковен компот, мандарини/. Мирисът стои сладникаво и напомня на лек плодов крем или на йогурт с жълти плодове /кайсии, праскови, манго/. Налице е и лека пикантност, приятен цветен мотив, а с напредване на времето плодовото усещане се доразвива. С вода /добавях я на два пъти, защото уискито я понася доста добре/ – лека парфюмност, готварски подправки, бонбонен аромат, жълти плодове във фон, асоциация със сайдер, лимонада с мента. Вкус – сладникав и пикантен, отново прилика с восък, плодово усещане /ананас, свежи ябълки/, печено геврече и танини. С вода – сладост, сайдер, свежест, пикантност, още плодове и бонбони „Гумени мечета“. Финал – среден, дървесност, слаби танини, жълто грозде, сладост, слабо маслено усещане, което се измества от лека сухота. С вода – танините отстъпват пред сладостта. Пикантност, свежи плодове, зелени лешници.
Оценка: 86/100. Цена: около 100 лева.
В обобщение: пивко уиски със свеж плодов характер, което харесах повече след достатъчно количество добавена вода.
