Arran 21 y.o. single malt whisky, Kildonan & Pladda Island, The Explorers Series Volume 3

 Преди броени дни, на 14.01.2023г., блогът навърши 9 години и по този повод реших да капна на мен и Яна нещо по-шарено и интересно, едновременно с което и непознато за страниците на сайта. Намират ми се достатъчно приканващи благинки, но се присетих, че все още не съм разказвал за високоградусния 21-годишен Арън, преминал през отлежаване в различни винени бурета. Стандартната 46-градусова версия със синия етикет отдавна е поместена тук, но уискито от настоящата статия се различава от него по почти всеки показател – започнете първо от дизайна на бутилката и презентацията на кутията му /не съм я снимал, но беше метална/, та чак до различния подбор на използвания дъб и градуса на бутилирането. Излишно е да споделям, че и цената на двете уискита не е еднаква. Имайки предвид обаче наличния заряд в леко тумбестото стъкло, по-високата му стойност е напълно очаквана. Всичко това не би имало особено значение, ако не бях намерил общ език с малцовата течност.

 Ще си призная, че вероятност уискито да не припокрие очакванията, които празничният повод създаде, на практика не съществуваше. Това е така, защото бутилката закупих преди много луни – още през лятото на 2020г. и още на момента я отворих. Помня, че беше голяма жега, но това не ме спря да я разходя из нагорещените райони на града за няколко кадъра, а малко по-късно и да я опитам. Сами виждате, че течността в стъклото е започнала да спада – неколкократно след това съм разливал от този достолепен Арън и съзирах потенциала му с всяко вдишване и отпиване. Оформящият се негов десертен характер ми подсказваше, че това е благинка за „по-кисел“ повод, а какъв по-тематичен ден би могъл да се намери от момента на написването на първата ми статия през 2014г., последвана от още 1000+ материала, стоящи на ваше разположение. Но нека не се отплесвам, а да погледна с изпитателно любопитство представяното от мен спиртно изкушение.

 Пълното наименование на уискито е Arran 21 y.o. single malt whisky, Kildonan & Pladda Island, The Explorers Series Volume 3. Това може би ви подсказва, че преди него в продажба са били налични две други разновидности /и една след него/, които за мое разочарование все още не съм опитвал, а съдейки по траекторията, по която се движи уиски вселената, може и да не успея да ги открия отворени в заведение или пък налични за продажба при разумна цена. Третата версия носи името „Килдонан и Плада Айлънд“ – Килдонан е селище от остров Арън, а Плада е малък остров, стоящ до по-големия си батко, където се добива и едноименното шотландско уиски. Искаше ми се да разгледам Арън през 2022г., но графикът ни бе доста натоварен и не съумях да му посветя време. Затова не мога да ви покажа и мои фотоси на двете географски вдъхновения за този ботлинг. Мога обаче да ви разкажа в какви бурета отлежава.

 За напълването на общо 9000-те хиляди бутилки е ползвано уиски от три вида бъчви – шери бът, шери пънчън и порт пайпс. Разликата между първите два съда е в техния обем. Порто бъчвите /port pipes/, също като т.нар. „butt“, са дървесен дом с голям обем от около 600 литра. Уискито от трите групи бурета е затворено в шишетата при 50.4% – дали това е бил градусът на партидата или алкохолното съдържание е било редактирано с добавяне на изворна вода преди пълненето, не знам. Бутилката, кутията и самият сайт не казват нищо по темата. Не открих и категорична информация дали цветът на благинката е естествен или се дължи и на корекция с карамел е150а. Да, Арън по правило не го добавят, но липсата му при другите им продукти е изрично упомената. Същото важи и за наличието на студена филтрация – при добавянето на вода и свалянето на градуса под 45% уискито в чашата пред мен се замъти, което ме кара да вярвам, че процесът на студеното пречистване на спирта е бил изоставен. Добре е обаче тази информация да е категорично отразена на бутилката или кутията ѝ, за да не се налага да гадаем.

 Аромат – водещо винено влияние. Нотки червени плодове като череши, ягоди, сладкиш с череши, черешов ликьор, малинов чийзкейк, сладост, карамел, мента, мед, пикантни подправки, праскови, червени сливи, печено сладкарско изделие с червени и тъмни сливи. Постепенно се появи и спомен за шери, мармалад, както и още тъмни сушени плодове. С вода – още повече плодови заемки, тъмен ром и балсамико. Вкус – мощно сладникаво-пикантно усещане, асоциация с плодов сок от червени плодове /ягоди, череши, боровинки/, стои дори някак агресивно, като ми напомни и на остротата на канела. Отприщва слюноотделянето. Винените щрихи доминират, като към тях бих добавил нотките тъмно грозде. Пикантността пък ми напомни на чили. С вода – по-благ, малцов, свеж, тъмното винено влияние се усеща, като долових и повече танини. Финал – среден до траен, отново череши, малц, мед, сериозна пиперливост, слаби танини, лека масленост, чувство на свежест във фон, последвано от сладост като от млечен шоколад с червени плодове. С вода – канела, пикантна атака, танини, тъмна бира, усещане като от ананас, прокрадва се и споменът за червен плод.

 Оценка: 88-89/100. Цена: коства ми около 300-350 лева, ако си спомням добре.

 В обобщение: мощна винена бомба, в която са вплетени сериозна пикантност и все още доловимата свежест на алкохола.