Dark Mode On / Off

Highland Park „България“ 1190 single malt whisky, first fill sherry butt # 5264

 Захватът на жегата малко се отпусна и успях да опитам нещичко. Не знам за вас, но аз през лятото рядко посягам към високоградусния малц – коктейли и лед не обичам и вместо да се наказвам с уиски, предпочитам да консумирам нещо друго. Но пък снощи бе неочаквано приятна вечер и не се стърпях – спомних си, че все още не съм представял младата 11-годишна версия на Хайленд Парк /Highland Park/, носеща името „България 1190“, която бе пусната в продажба през 2020г. Във Фейсбук издадох, че подготвям няколко /5 или 6/ нови ревюта на HP и „1190“ открива сезона, а се надявам скоро и другите да го последват.

 Бутилката стоеше отворена от края на миналата година. Успях да си набавя едно стъкло на обявената препоръчителна цена и не губих време преди да го отворя. Забелязвам, че повечето от тези „специални“ версии, които се пълнят за нашите ширини, стоят затворени и се пазят с надеждата да се превърнат в инвестиционно средство – може би и заради тази тенденция уискито вече се търгува на необяснимо за мен висока цена в онлайн магазините. 621 бутилки бяха напълнени от бъчвата, което не е никак къса серия, особено като имаме предвид, че аналогични малцове, но пълнени за немския или холандския пазар са все още налични за продажба на първоначалната си цена, а каквото и да си говорим, малцина в България отделят по около 200 лева за бутилка. Затова приканвах за отварянето на шишетата и опитването им, за да не се създава излишна истерия около тях. Ако все още обаче не е дошъл да посегнете към вашия „HP 1190“, предполагам ще ви бъде интересно да разберете какво е личното ми усещане за него, което впоследствие бихте могли да сравните с вашите отзиви.

 В статията не се спирам върху името на бутилката. Ясно е, че се търси някакъв патриотичен стимул за покупка, подсилван и от наситения цвят на малца, за който е отговорна прясната шери бъчва. Но пък и някои от западните бутилки носят имена на тамошни владетели и драма няма. По-важна за мен е информацията за историята на самия алкохол. Бил е дестилиран през 2007г. и е бутилиран през 2019г. Споделих, че отлежаването преминава през буре от европейски дъб, първо пълнене с № 5264, в което преди това е съхранявано испанско шери. Алкохолното съдържание е почти чудовищно – 65%. Хайленд Парк не ползват оцветител и независимо, че липсва конкретен текст на етикета, можем да предположим, че карамел е150 не е ползван. Бих изключил и пречистването чрез технологията на студеното филтриране.

 Аромат – усеща се интензивно. Тъмни сушени плодове, основно сливи и боровинки. Шери заемки, пикантност, лек аграрен мирис като от обор, сладост, карамел, боровинков топинг, сгряващо усещане, прегорял крем брюле, какаови бисквити, бисквитена торта, зелен свеж мотив, орехов ликьор и спомен за тирамису. С вода – кола, мокра почва, препечено, сушени вишни/ череши, смлян пипер, нотка лепило, кожа, мирис като от станиолчето на кутия с цигари. Вкус – сладост, интензивно алокохолно усещане, стои мазно и отприщва слюноотделянето. Нотки тъмен шоколад, препечена филия, опушеност, сок от боровинки и усещане като от бонбони „Гумени мечета“ с вкус на горски плод. С вода – сладост, прах, плодови нотки. Финал – среден, опушеност, свежо усещане като от магданоз, танини, сгряваща пикантност, препечена филия и портокалова кора. С вода – без особена промяна.

 Оценка: 84-85/100. Цена: беше под 200 лева.

 В обобщение: интензивно младолико уиски с шери профил и доза опушеност.   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram