Dark Mode On / Off

Glenmorangie The Cadboll single malt whisky /статия № 1000/

 Съвсем не на шега днес празнувам – списвам блога вече осма година и днес, след отделени стотици, а може би и хиляди часове на опитване/ снимане и описване из разните бележници и тетрадки, достигам до чудесната кота 1000 – да, днес е време за статия № 1000. Помня още ясно началния изглед на сайта и липсата на съдържание – дори името му бе друго, но впоследствие го смених на whiskeytemple. Това не съм го споделял – на Яна го казах преди около седмица. Постепенно и някак плахо започнах да запълвам виртуалната тишина тук, споделяйки началните си статии и грозновати, но емоционални снимки, които постепенно достигнаха дузина, след това няколко десетици и така до стотната статия от декември 2014г., посветена на 41-градусовата версия на уeлския Пендерин, споделена чрез преводача на Гугъл и на сайта им към онзи момент. Малко преди това бях направил и Фейсбук профила на блога, където се понатрупаха няколко последователи – част от тях бяха от алкохолния бранш, явно научили слуха, че някой някъде из България описва личните си впечатления от уискито. И преди това е имало уиски разкази от колеги, но по ред причини те са изоставили начинанията си – може би преждевременно, с оглед задалия се интернет бум на информация и търсене на нещо полезно. Нали съм си преславска луда глава, аз не само, че не вдигнах бяло знаме пред трудностите /който мисли, че писането за уиски в България е цветя и рози, нека опита/, но и се мотивирах да доразвия проекта. Апетитът идвал с яденето, някои казват – явно са прави, защото месеци по-късно успях да започна да изграждам началото на една интересна контактна мрежа от ентусиасти и прохождащи в сферата, част от които днес мога да нарека приятели. Виртуалните комуникационни възможности се дообогатиха със създаването на профил на блога и в Инстаграм, който мисля, че е без аналог в момента в България в тази ниша. Организирах и някои уиски дегустации в града, започнахме да си говорим на „ти“ с гостите и за кратко време заформихме наша си малка регионална общност, която очаквано промени състава си, включвайки нови членове – някои разбраха, че уискито не е тяхната отвара. Социалният ни фронт се обогати още повече около различните уиски фестове, където все по-често бивах разпознаван от някои от вас, а комуникацията ни още по-силно разпали огъня в мен. И той не само, че се разгоря, но и избухна като хавайски вулкан, ангажирайки вниманието ми още по-дълбоко, а това доведе до ежедневен стремеж за подобряване на качеството на поднасяните от мен материали. И днес в този пламък на уиски страстта си изковавам юбилейната статия № 1000. Благодаря ви, че сте отново тук, споделяйки момента с мен!

 Много се разговорих, но поводът заслужава малко повече лични откровения. Тъй като обаче не сме в някое емоционално телевизионно предаване, а в блог за уиски ревюта, да взема да ви разкажа за главния ни герой. Така, уискито произлиза от дестилерията на Гленморанджи /Glenmorangie/, казва се The Cadboll и се предлага в летищната магазинна мрежа. Открива се и на вътрешния ни пазар, ако проявявате интерес. При мен бутилката достигна с помощта на приятел, който по неразбираеми за мен причини ми я повери, добре съзнавайки що за стока съм. Станимир е приятел, с когото ни събра именно уиски вълната в Шумен и той най-щедро ми остави стъклото, за да си направя снимките и да си отлея необходимото, за което му благодаря. Беше пътувал и на връщане решил да грабне литровото шише. Уискито вътре е на неизвестна възраст, но аз бих предоположил, че е на ~10 години – стори ми се младичко. За нещастие, цветът му е подсилен с карамел е150а, който следва да засили усещането за качествен продукт в потенциалния купувач. Течността е студено филтрирана и е пълнена при 43% алкохолно съдържание. По-интересното при нея се свежда не до името /вдъхновено е от наименованието на съд за консумация на вино/, а до това, че благинката финишира съзряването си в бурета от френски вина, произведени от сортовете грозде семилион и мускат – семилионът е емблематичен за производството на прословутия сотерн. Виненото влияние е особено силно при аромата на уискито. Началният период на матурация преминава през екс-бърбън бъчви.

 Аромат – свежи жълти ябълки, канела, сладост, малц, винени заемки, лимонов крем, лимонена кора, сладникави плодови нюанси от жълтата гама, ванилия, смлени орехи, йогурт с жълти плодове, кайсии, жълти стафиди, зелени билки, манго, смлян пипер, магданоз, тофи, слаб тъмен мотив. С вода – интензитетът спада. Плодовите щрихи са водещи. Вкус – маслен, обилно сладък, танини почти не се долавят. Отприщва слюноотделянето, мед, слаба пикантност, малц, свеж жълт плод, сладък лимон /лимон със захар/, ванилов крем, орехи. И тук се долавя младоликия профил на благинката. С вода – стои по-рехаво. Сладост. Финал – къс до среден. Свежест, малц, цитрусов мотив, слабо нагарчащи ядки /лешници/, зелена тревиста нотка, сгряваща пикантност. С вода – танини.

 Оценка: 81-82/100. Цена: варира.

 В обобщение: уиски с отчетливо винено влияние при аромата, при което младостта прозира ясно при вкуса и финала. Повече го харесах преди добавянето на водата.      

2 Comments

  1. Поздравления, съпроводени с възхищение, за първата „хилядарка“!
    Пожелавам нови открития, търпение и настойчивост в описанията, и здраве за следващите няколко!
    Илия

    1. Благодаря за хубавите думи, Илия!

      Блогът ме обогати не само с преживявания, но и с чудесни уиски познанства, които се надявам да се увеличават и в бъдеще.

      Наздраве,

      Владо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram