Dark Mode On / Off

GlenDronach 11 y.o. single malt whisky first fill sherry butt #40, Dutch exclusive /Hart Brothers/

 

 С официалните версии на Глендронах вече съм добре запознат и всеки път се убеждавам в силата на комбинацията между уискито на намиращия се в шотландските Висини производител и някогашните винени бурета, съхранявали испанско шери или португалско порто. И тук не става дума единствено за по-лимитираните версии, произхождащи от по една бъчва, а за регулярното портфолио, до което се надявам и вие да сте имали възможност да се докоснете, предоставящо ни шанс да се насладим на симбиозата между двата алкохолни свята. Ако пък все още не сте запознати с технологията по отлежаване на уиски, знайте, че почти всеки производствен район в света /не визирам единствено Шотландия/ обича да залага на съхранение на зърнения си алкохол в споменатите бурета, в които някога е било положено испанско или португалско вино, за да обогати финалния ечемичен /когато става дума за малцово уиски/ продукт. Разбира се, изборът на екс-шери бъчви, особено на пресните, т.е. на тези, които все още носят цветовия нюанс на виното, се ръководи и от това, че наситените краски на тъмното вино засилват влиянието върху потенциалните купувачи, създавайки им презумптивното очакване за един богат и шарен уиски дестилат, а това несъмнено спомага за по-лесното развързване на потребителската кесия.
 


Цялото това встъпление ползвам като мост към представянето на уискито от днешната статия. Макар и родено в дестилерията на Глендронах, то не е било бутилирано от самия производител, а от компанията „
 Campbell Meyer & Co“ по поръчка на холандски вносител на алкохол, което го квалифицира като независима версия на GlenDronach. Такива не се откриват вече толкова често по причината, че дестилерията се радва на достатъчен интерес от страна на нас, любителите на малца и рядко продава на външни лица, каквито са бутилировачите, своите бъчви. Но пък слънцето понякога изгрява и на тяхната улица, какъвто е бил случаят с тази 11-годишна шери отлежала версия на Дронах, която се откриваше в холандските земи. Излишно е да споменавам, че представляваше интерес за мен и преди месеци си набавих едно шише.

 
 Чудото на дестилацията се е случило пред януари 2009г., а бутилирането през юни 2020г. Матурацията е преминала в една бъчва от шери, първо пълнене с номер 40, при общ брой напълнени 650 шишета. Моето е 279-тото. Алкохолното съдържание на всяко едно от стъклата е 58.1%, тъй като уискито не е разреждано с вода. Не е студено филтрирано, а ако не бъркам, е и с натурален цвят, който изглежда доста наситено заради фона, на който го снимах. Открих ли прилики с официалните версии на GlenDronach?
 
 Аромат – спомен за мириса на мед, ванилия, влажна дървесина, череши, шери във фонов режим. Уискито се усеща интензивно и алкохолната захапка е налице. Долових още спомен за кайсии, сушени горски ягоди, сладко от ягоди, сушени сини сливи, йогурт с жълти плодове, заквасена сметана и сладникаво усещане. С вода /добавях я два пъти/ – спомен за прегоряло дърво, шоколадови тонове. С още вода – шери нюанс, подправки и свежи плодови нотки. Вкус – сладост, мед, сериозна пиперливост, намек за червен плод, отприщва слюноотделянето. Зърно, карамел, слабо усещане за цитрус, свежо жълто грозде. С вода – още сладост, игриво усещане от младо уиски, мед, пиперливост, плодови бонбони, но така и не се доближава до усещането на т.нар. „шери бомби“. С още вода – лакта, сериозна сладост и свежест. Финал – среден, пикантност, сладост, слаби танини, шоколад с мед от типа на „Тоблерон“, свеж зрял жълт плод, восъчна пита и асоциация с орехи с мед. С вода – без особена промяна.
 
 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 85 евро.
 
 В обобщение: Дронах с по-различен профил от официалните версии. Стои по-свежо, като не усетих чак толкова силно шери влияние.   
 
 
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram