Слушайки капките дъжд навън и ми стана едно такова „уискено“. Няма такава дума, но сами се досещате какъв смисъл влагам в нея – малко си понамръзнал, намокрил си се и вече си представяш домашната бърлога и топлите капки малц /или бърбън, бленд и каквото друго ви се намира и ви доставя удоволствие да си налеете/. Ето така се почувствах и за да засиля усещането на наслада, пуснах няколко тона джазирана мелодия, която ме отвежда в една друга вселена – тази на уискито и за да ви пренесена и аз в нея, ще ви разкажа за едно старо уиски на дестилерията Бенромах /Benromach/, за която стана дума и в предната статия. Но ако там годините бяха ~ 8, тук те са цели 35. Време беше да споделя подробните си отзиви и от това уиски, което срещнах през 2019г. по време на Уиски шоуто в София, когато все още можехме да се събираме и да се радваме на природата и на майсторите – производители, били те от Шотландия или от други краища на света. Тази достолепна версия на Бенромах бях набелязал още преди няколко години, когато се появи на пазара, но е извън бюджета ми и единственото, с което разполагах, бе надеждата, че ще я срещна на някой уиски сбор, както се и случи.
И тук, по подобие на мното свои продукти, хората от Бенромах са гласували доверие на буретата от шери – поне такова впечатление оставя благинката. Ако разчитам кода на задната ѝ част, сочещ 2016г. като година на бутилирането, би следвало уискито в красивото стъкло да е се е родило някога през 1980 или 1981г. – момент, в който Великобритания е в серизна икономическа криза, дестилерии биват затваряни за дълъг период или за вечност и когато малцовото уиски просто не е популярно и не се търси. Това са годините на белия алкохол и на достъпните блендове, но и тогава разумни люде са полагали спирт в дъбовите бъчви с надеждата, че по-доброто време предстои. И действително, новият век отвори широко вратите на складовете в Шотландия и уискито потече към почти всяко едно кътче на света и то в най-различни експресии и възраст. Именно настоящето е и моментът, в който подобни стари дестилати карат тези като мен жадно да се облизват и да обикалят бутилката така, както гладната котка обикаля храната си, преди да я връхлети.
Макар и без изричен текст на етикетите, съм почти напълно сигурен, че наситените нюанси се дължат единствено на изключително продължителния контакт между дъбовата повърхност и ечемичния алкохол. С други думи, че карамел е150 не е бил използван. Подозирам обаче, че уискито е било студено филтрирано. Алкохолното му съдържание е 43%.
Аромат – спомен за мириса на тъмни плодове, карамел, нотки шери, спомен за клечка кибрит, лек „аграрен“ мирис /аромат като от около обор, но в приятен смисъл/, далечна асоциация с опушеност, червени плодове, смола, шоколад, спомен за подсиленото вино. Усеща се интензивно. Букет от тъмни и червени плодове, гума, слаб спомен за накиселяващ портокал, смлени ядки, какао, шоколадов кекс, карамелизирани ядки, торта с карамелов блат, напитка с мирис на малина, восък, бакелит, дори интересна асоциасия с прегорял кабел, водни боички, кола и манго. С няколко капки вода – мирисът еволюира към тъмната гама, още екзотични плодове и кола. Вкус – умерена сладост, восъчна пита, накиселяващ цитрус, намек за опушеност, тропически плод, слаба пикантност, танини, препечена филия. Отприщва слюноотделянето. С вода – ядки, олоросо шери с характерната му накиселяваща нотка, восък и дървесност. Финал – среден, танини, пикантни подправки,ядки, слаба сладост, намек за опушеност, зелени билки, дъвка с восък, винен мотив, лек солен мотив, солен карамел. С вода – танини, слаб спомен за свеж жълт плод.
Оценка: 89-90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен е около 4-500 паунда.
В обобщение: уиски на значителна възраст, при което все още се долавя и влиянието на виното, но при вкуса и финала бъчвата е господар.
Whiskeytemple_Vladimir 
