Dark Mode On / Off

Glenfiddich Rich Oak 14 y.o. single malt whisky


 Преди няколко дни за кратко /все още/ стана есенно и това ми даде шанс да подготвя няколко кадъра с подобна стилистика. Листата на кестените бързо се озоваха на мократа земя и си плачеха за снимки. А когато „чуя“ подобен плач, се отзовавам. Няколко часа преди настъпване на вечерта грабнах чантата, в която носих малца, когото представям днес и заедно с Яна се запътихме към приятно пустите алеи, които се оказаха подходящо място за няколко фотоса. Уискито бе тематично и също носеше почти керемиден нюасн в етикета си – това е Glenfiddich 14 y.o. single malt, известно и с търговското си име „Rich Oak“. Съжалявам, но „богато/ обогатено дърво“ не звучи добре на български. Това, което се крие под английското име „Рич Оук“ е означение на процес при стареенето на малца – след 14 години на матурация в екс-бърбън и екс-шери бурета, той бива прехвърлен за седмици в нови бъчви от американски и испански дъб. Замисълът е да се подсили ефекта от взаимодействието на алкохола с дървото, търсейки се съдействието на новия дъб. И смея да твърдя, че този експеримент ми се хареса доста, ако се абстрахираме от двата основни недостатъка на благинката – ниският градус и наличието на студена филтрация. Следват снимки, а след това ще има още малко мои слова.



 Уискито е пълнено на минимума от 40% алкохолно съдържание /тези от Южна Африка са си го получили при 43%/. Разбирам идеята, че някои уискита се таргетират към масовия вкус, към консуматора, който влиза в магазина, грабва уискито, което познава и се насочва към щанда с мезето или безалкохолното. Тези уискита са гръбнакът на уиски бизнеса и изхранват повечето марки. В случая обаче става дума за 14-годишен малц, при който се търси ефекта „уау“ с помощта на новите бъчви – този, който смесва уискито с кола, фанта или каквато и да е тяхна алтерантива няма да оцени щедростта на дървото. Надали и подобен купувач би се интересувал от историята на дърветата, вида им и съчетанието им със зърнения алкохол. Хората, които биха се зачели в етикета са по-скоро тези, които проявяват малко по-дълбок интерес по темата и които, по мое мнение, биха оценили не само особеностите на технологичния процес, но и малко повечето алкохол в бутилката – едни 46% тук биха стояли прекрасно. Но пък повечето градуси в шишето костват повече данъци за производителя, а и го лишават от няколко бутилки в повече, ако се поддържа ниво от 40%. Това е единственото резонно обяснение за подобна политика – не е, защото някой мисли за нас, а защото някой иска повече печалба в касичката. Градусите не плашат ценителя, защото той знае как да ги настрои – добаването на капки вода в чашата е отдавна доказал се метод. За наше нещастие, повечето реномирани играчи на пазара са установили фирмената си политика около 40 или 43% алкохол и всичко над тях се пази за съответните „лимитирани версии“. Досещате се защо слагам кавички.


 Не съм очарован и практикуването на студеното филтриране. Ненужен процес, който отнема от интензитета на вкуса, преследвайки единствено визуалната чистота на уискито. Знаете, че алкохолът под 46% при охлаждане, ако не е студено филтриран, се замътва и това всява ужас в някои „естети“. И вместо кратък текст, обясняващ колко нормално е това явление и колко естествено е то, част от компаниите решават да изстудяват изкуствено уискито си, след което да го прекарват през едни грозни машини, за да могат тези мастни съединения да бъдат премахнати, а финалният продукт да бъде доведен до един спретнат и чист вид. Само ще вметна, че по време на тура ни в Гленфидих, а и в други производители, които използват технологията, тези машини и самият процес не ни бяха показани. И то по съвсем логична причина – никой не иска да дава отговори на неудобни въпроси. 


 Към всичко написано по-горе не мога да не добавя и опасенията си, че уискито съдържа карамел е150 за подсилване на цвета си. И неговото добавяне се спестява в дестилериите, които го ползват – пред гостите се презентира стереотипния образ на уиски производството, каквото се очаква да бъде, но неприятните детайли се премълчават. А тук липсва категоричен текст, че краските в бутилката се дължат единствено на дъба.


 Аромат – спомен за зрели жълти сливи, банани, яълки, круши, дюли, накиселяващо сладко от жълт плод /от кайсии/, сушен ананас, сладко от манго, цитрусова нотка, мандарини, заквасена сметана или кисело мляко с жълти плодове, доза парфюмност, сладкиш сиропиран с компот от кайсии, индрише, плодов сок мултивитамин, праскови, сок от круши, ябълков щрудел, плодов крем с карамелов топинг, ароматно жълто грозде. С вода – сладникаво-накиселяващи жълти плодове, ананасов сок. Вкус – цитрусово масло, мармалад, маслено усещане, сладост, джинджифил, асоциация със свежи жълти и зелени плодове, негорчиви ядки, кокос. Отприщва слюноотделянето. Долавя се и влиянието на дървото. С вода – изтънява, плодов мотив. Финал – къс до среден, слаби танини, пикантни подправки, жълти плодове, слабо нагарчаща цитрусова кора, слаба сладост, свежо усещане, спомен за жълти плодове, жълто грозде, спомен за напитка „горчив лимон“. С вода – баланс между свежест и влияние на дървото.

 Оценка: 87/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: коства ми около 70 лева.

 В обобщение: плодова бомба, при която се долавя и дървесното влияние. Повече ми хареса преди добавянето на водата.  


Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram