Whiskeytemple_Vladimir 
Преди няколко дни за кратко /все още/ стана есенно и това ми даде шанс да подготвя няколко кадъра с подобна стилистика. Листата на кестените бързо се озоваха на мократа земя и си плачеха за снимки. А когато „чуя“ подобен плач, се отзовавам. Няколко часа преди настъпване на вечерта грабнах чантата, в която носих малца на Гленфидих /вижте и останалите мои ревюта тук/, когото представям днес се запътих към приятно пустите алеи, които се оказаха подходящо място за няколко фотоса. Уискито бе тематично и също носеше почти керемиден нюанс в етикета си – това е Glenfiddich 14 y.o. single malt, известно и с търговското си име „Rich Oak“.
Съжалявам, но „богато/ обогатено дърво“ не звучи добре на български. Това, което се крие под английското име „Рич Оук“ е означение на процес при стареенето на малца – след 14 години на матурация в екс-бърбън и екс-шери бурета, той бива прехвърлен за седмици в нови бъчви от американски и испански дъб. Замисълът е да се подсили ефекта от взаимодействието на алкохола с дървото, търсейки се съдействието на новия дъб. И смея да твърдя, че този експеримент ми се хареса доста, ако се абстрахираме от двата основни недостатъка на благинката – ниският градус и наличието на студена филтрация. Следват снимки, а след това ще има още малко мои слова.
Уискито е пълнено на минимума от 40% алкохолно съдържание /тези от Южна Африка са си го получили при 43%/. Разбирам идеята, че някои уискита се таргетират към масовия вкус, към консуматора, който влиза в магазина, грабва уискито, което познава и се насочва към щанда с мезето или безалкохолното. Тези уискита са гръбнакът на уиски бизнеса и изхранват повечето марки. В случая обаче става дума за 14-годишен малц, при който се търси ефекта „уау“ с помощта на новите бъчви – този, който смесва уискито с кола, фанта или каквато и да е тяхна алтерантива няма да оцени щедростта на дървото. Надали и подобен купувач би се интересувал от историята на дърветата, вида им и съчетанието им със зърнения алкохол.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.
Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.
Хората, които биха се зачели в етикета са по-скоро тези, които проявяват малко по-дълбок интерес по темата и които, по мое мнение, биха оценили не само особеностите на технологичния процес, но и малко повечето алкохол в бутилката – едни 46% тук биха стояли прекрасно. Но пък повечето градуси в шишето костват повече данъци за производителя, а и го лишават от няколко бутилки в повече, ако се поддържа ниво от 40%. Това е единственото резонно обяснение за подобна политика – не е, защото някой мисли за нас, а защото някой иска повече печалба в касичката. Градусите не плашат ценителя, защото той знае как да ги настрои – добаването на капки вода в чашата е отдавна доказал се метод. За наше нещастие, повечето реномирани играчи на пазара са установили фирмената си политика около 40 или 43% алкохол и всичко над тях се пази за съответните „лимитирани версии“. Досещате се защо слагам кавички.
Не съм очарован и практикуването на студеното филтриране. Ненужен процес, който отнема от интензитета на вкуса, преследвайки единствено визуалната чистота на уискито. Знаете, че алкохолът под 46% при охлаждане, ако не е студено филтриран, се замътва и това всява ужас в някои „естети“. И вместо кратък текст, обясняващ колко нормално е това явление и колко естествено е то, част от компаниите решават да изстудяват изкуствено уискито си, след което да го прекарват през едни грозни машини, за да могат тези мастни съединения да бъдат премахнати, а финалният продукт да бъде доведен до един спретнат и чист вид. Само ще вметна, че по време на тура ни в Гленфидих, а и в други производители, които използват технологията, тези машини и самият процес не ни бяха показани. И то по съвсем логична причина – никой не иска да дава отговори на неудобни въпроси.
Към всичко написано по-горе не мога да не добавя и опасенията си, че уискито съдържа карамел е150 за подсилване на цвета си. И неговото добавяне се спестява в дестилериите, които го ползват – пред гостите се презентира стереотипния образ на уиски производството, каквото се очаква да бъде, но неприятните детайли се премълчават. А тук липсва категоричен текст, че краските в бутилката се дължат единствено на дъба.
Аромат на Glenfiddich Rich Oak 14 y.o. single malt whisky – спомен за зрели жълти сливи, банани, яълки, круши, дюли, накиселяващо сладко от жълт плод /от кайсии/, сушен ананас, сладко от манго, цитрусова нотка, мандарини, заквасена сметана или кисело мляко с жълти плодове, доза парфюмност, сладкиш сиропиран с компот от кайсии, индрише, плодов сок мултивитамин, праскови, сок от круши, ябълков щрудел, плодов крем с карамелов топинг, ароматно жълто грозде. С вода – сладникаво-накиселяващи жълти плодове, ананасов сок.
Вкус – цитрусово масло, мармалад, маслено усещане, сладост, джинджифил, асоциация със свежи жълти и зелени плодове, негорчиви ядки, кокос. Отприщва слюноотделянето. Долавя се и влиянието на дървото. С вода – изтънява, плодов мотив.
Финал – къс до среден, слаби танини, пикантни подправки, жълти плодове, слабо нагарчаща цитрусова кора, слаба сладост, свежо усещане, спомен за жълти плодове, жълто грозде, спомен за напитка „горчив лимон“. С вода – баланс между свежест и влияние на дървото.
Оценка: 87/100 .Цена: коства ми около 70 лева.
В обобщение: плодова бомба, при която се долавя и дървесното влияние. Повече ми хареса преди добавянето на водата.
