Dark Mode On / Off

Glen Ord 11 y.o. 2008/2019, Hand Filled, cask #308296, 54.8%


 Мина известно време от последното уиски представяне и днес откривам „сметката“ за месец февруари, който макар и зимен, за мен носи духа на наближаващата пролет. Може би и заради това днес ще ви разкажа за едно „пролетно“ по характер уиски, което опитах преди месец, но забавих описването му. Тази млада малцова благинка ще представи дебюта на дестилерията Глен Орд /Glen Ord/ – дебют за блога.  Производителят има вековна история, но по ред причини не остава в забвение. Уискито, комуто посвещавам следващите редове е пълнено в посетителския център на дестилерията. Не е регулярен широкодостъпен ботлинг и може да ви попадне на някой аукцион. При мен достигна мостра от приятел, направил и заглавната снимка, а ако не бъркам, до него стъклото пристигна посредством усилията на други приятели, които донесоха бутилката със себе си след посещение на място. Споделянето на уискито е начин то да достигне до далечни кътчета, за да могат повече ентусиасти да му се насладят. Затова не мога да не благодаря на всички замесени в набавянето на бутилката – наздраве!

 Глен Орд е все още непозната за мен дестилерия с още по-непознато име – някъде бе преведено като Долината на облия хълм, а другаде открих превод на „ord“ като „чук“. „Долината на чуковете“ обаче не ми звучи удачно.  Източниците сочат, че е основана през 1838г. от Томас Макензи в района на полуостров Блек Айл /Black Isle/, за който се говори, че разполага с плодородна глинеста почва. Орд се намира западно от Инвърнес.

 Родът Макензи се слави като властващ над предоставените му земи от Крал Александър – събитие, случило се през 13-ти век. Именно върху част от тях Томас Макензи изгражда спиртоварната, но управлението върху нея прехвърля на сдружението на Джонстън и Макленан, което поело контрола върху добива на уиски. Впоследствие фамилията Макленан останала едноличен господар на Глен Орд, като за кратко Орд загубила законния си лиценз, но Макленан и неговият нов партньор се сдобили с необходимото разрешително.

 В края на века собствеността се върнала отново в ръцете на рода Макензи и заради засиленото търсене на уиски било изградено ново помещение за медните казани, което обаче пострадало от пожар. През 1896г. Александър Макензи починал, а това наложило Орд да намери своите нови собственици – компания, занимаваща се със смесването и предлагането на уиски.

 Първите години от 20-ти век били белязани от последиците на Първата световна война, по време на която Глен Орд не функционирала. В началото на 20-те години производителят бил закупен от „Джон Дюар и Синове“, а след последвалите обединения и прехвърляния Орд попаднал под управлението на „Scottish Malt Distillers“.

 След Втората световна война дестилерията била електрифицирана, а производственият ѝ капацитет бил увеличен. През 60-те години в Орд била внедрена и система за малциране на ечемика от типа „Saladin box“ – голямо съоръжение, което позволява автоматизирано обръщане на ечемика в процеса на малцирането му. То престанало да се ползва в началото на 80-те години, когато обработката на ечемика се поела от по-голям обект, намиращ се в близост до дестилерията, който снабдява и понастоящем част от дестилериите на „Диажио“ /настоящият собственик/ с нужния малц.

 През 80-те години „Scottish Malt Distillers“ се обединила с компанията „Гинес“, а през 90-те години в резултат на друго търговско сливане на бял свят се появил алкохолният гигант „Диажио“. Също през 90-те години отворил врати и посетителски център. Глен Орд със своя увеличен обем бил насочван основно към блендовете на „Диажио“, а като малц се продавал основно в Азия.

 Ок, уточнихме историята на намиращия се в шотландските Висини играч, който след 18 години ще чества своите 200 навършени лета и зими. Освен разказа за миналите дни, сигурно впечатление ви прави и външния вид на стъклото. То наподобява друго уиски, което може да се открие тук – това на дестилерията Дъфтаун /Dufftown/. Всъщност, „Диажио“ предлага под този външен вид три малцови уиски, обединени под търговското име „Singleton“ – това на Орд, Дъфтаун и Глендулан. Всяко едно от тях е таргетирано за отделен пазар и сходство е налице единствено във външния вид на бутилките.

 Нека си кажем нещичко и за уискито. Уточнихме, че е било наличво през 2019г. в посетителския център на Глен Орд. Пълнено е само от една бъчва с номер 308296, за която се сочи, че е направена от летви, които са били изстъргани и обгорени след предходно ползване за съхранение на уиски. Този процес на „подмладяване“ на дървото е насочен към активизирането му след неколкократното му ползване, което е отнело първоначалния чар на дъба. В нашия случай „подмладеното“ буре е правено от американски дъб, но не е ясно, какво е съхранявал той преди това – по всяка вероятност бърбън, а след него и малц на Орд.

 Благинката е на 11 години и е била дестилирана през 2008г. Алкохолното ѝ съдържание не е било редуцирано с добавена изворна вода и е цели 54.8%. Whiskybase сочи, че уискито не е студено филтрирано и че не е оцветено.


 Аромат – усещане за свежест и щедри асоциации с круши и ванилия. Напомни ми на сок от зелени ябълки, зелени круши, плодова салата с банани/ круши/ ябълки и жълто грозде. Долових още нотки зърно, фъдж, капучино, жълти сливи, плодов букет от свежи зелени и жълти плодове, ванилов крем със зелени плодове, масленки, киви, лека парфюмност, зелена чушка, канела, баклава и шамфъстък. Остави и усещане за сладникаво бяло вино. С вода – капучино, още плодове, нотки ванилов крем с кафе и зърно, свежи зелени круши. С още вода – презрял плод. Вкус – сладост, съчетана с усещане за лимонена кора, мед, слаба пикантност. И тук се прояви усещането за зелените плодове, ароматно жълто грозде. Отприщва слюноотделянето. Восък и малко по-силна пикантност и танини при второто отпиване. С вода – сладост, свежо усещане и лека пикантност. С още вода – лакта, горчиви бадеми и спомен за младолик алкохол. Финал – среден, сладникав, но постепенно се пренасочва към суховат профил. Появи се спомен за слабо нагарчащи ядки, свежест, зелени ябълки и круши, нагарчаща цитрусова кора, танини и пикантност. С вода – сладникав плод. Профилът е издържан в свежата младолика гама. Нотки сладък грейпфрут. С още вода – странно бонбонено усещане, напомнящо някаква форма на глазура.

 Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.

 В обобщение: зелено уиски – не заради цвета на стъклото, а поради свежия плодов характер на алкохола. Усеща се пивко за градуса си и забелязах, че не понесе добре добавянето на вода.    






It’s time for my first Glen Ord /the picture and the sample are provided by a friend/ – handfilled in May 2019, 11 y.o. rejuvenated American oak cask, 54.8%. . . Very fresh nose. Fruit-driven – green pears, kiwi, green apples, apple juice, yellow grapes, vanilla, green pepper, hints of white wine, fruit salad, fudge, cappuccino, cinnamon and pistachio. It doesn’t feel harsh or too young. I added several drops of water, but I enjoyed it better neat. . The palate is not that sweet, it’s slightly spicy. I noticed hints of lemon peel, green fruits, honey and spices and tannins. The water didn’t improve the experience. . The finish is with medium length. A bit sweet, a bit dry, freshness, bitter nuts, green pears and apples, citrus peel. Not that complex, but very welcoming. The water underlined the fresh characteristics of the spirit. . Cheers all!
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram