Dark Mode On / Off

Aberlour 1992, 25 y.o. single sherry cask #3921, cask strength single malt whisky /Whisky Broker/

 Докато се наканя да опиша готовите вече ревюта и дойде краят на месеца. В резерв стоят още пет малцови срещи, които се натрупаха в последните няколко седмици. Броят им беше шест, но днес раздвижвам фаланги, за да ви разкажа за 25-годишната версия на Аберлауър /Aberlour/, пълнена от уиски компанията „Whisky Broker“, която освен че предлага складови помещения за съхранение на изконната шотландска зърнена отвара, предлага от свое име уиски в качеството си на независим бутилировач. Някой ме беше питал защо им позволяват да го правят и така не се ли възползват неправомерно от труда на дестилериите. Отговорът ми доста по-дълъг от това, което ще напиша и бе вдъхновен от няколко чаши вкусотии, обсъждани по време на уиски сбирка. Накратко, компаниите-бутилировачи купуват уиски от самите дестилерии или от посредници, с което самите спиртоварни/ техните собственици са искали да се разделят. Причините за това са разнообразни – в изминалите години от началото на 20-ти век фирмата „Гордън и Макфейл“ /Gordon & MacPhail/, водеща в тази сфера, е помагала с дистрибутирането на малцово уиски от намиращите се в Спейсайд дестилерии във времена, когато то не е било особено популярно като напитка. В по-ново време бъчви с уиски се продават като допълнителен източник на приход при добър добив на алкохол. Разбира се, не всяка дестилерия продава своя малц на трети лица, а някои дори добавят определено количество от друго уиски /добито също в техен обект/, за да препятстват означението на закупеното буре като съдържащо едномалцов дестилат. Така можем да си обясним и отсъствието на независими версии на малцове като Гленфидик, Балвини или Гленморанджи. Вместо тях, на бутилировачите се продава уиски с друг добавен малц, който получава и собствено търговско име /Burnside/. Други компании сключват изрични споразумения с бутилировачите да не се оповестява произхода на малца и затова пазарът познава уиски от неназовани дестилерии /Secret Speyside е термин, с който често се обозначават независими версии на Макалън или Гленфарклас/ – и в подобно решение има резон, защото производителят губи контрол върху бъчвата след продажбата и несигурността от отлежаването и евентуалните експерименти с различни видове бурета може да рефлектира върху реномето на продавача. Май поех по дългия отговор. 🙂
 
 
 „Уиски Брокер“ е сравнително млад играч на уиски сцената, но забелязвам, че печели все повече симпатии, а поетапно успява да увеличи разнообразието си от малцово и зърнено уиски, което да включи в гамата си. Като този 25-годишен Аберлауър, дестиларан на 16.10.1992г. и бутилиран на 11.06.2018г. Спомням си леката истерия, която той предизвика сред любителите – Аберлауър към днешна дата няма по-старо официално уиски в търговския обмен от 18-годишната си версия, която при това вече се пълни в обем от едва 0,5 литра и то при 43%. В контраст с него, четвървековното уиски на „Whisky Broker“ носи 52.7%. Аз също бях наострил уши за него и веднага „натиснах спусъка“ – удоволствието ми коства около 60 паунда, което без съмнение е адски добра цена за тази стара вкусотия. 
 
 
 Бутилката пристигна при мен някъде през ранните летни месеци на 2018г. – може би в края на юни или началото на юли. Вече през 2019г. я отворих, споделих част от нея с приятели и я оставих да подиша. Не бързам с изграждането на впечатления на база прясно отворена бутилка – вярно е, че тя е дишала цели 25 години в бъчвата, но исках да ѝ дам малко спокойствие. Говорейки за бурето се сещам, че през 2018г. „Уиски Брокер“ бутилираха само част от него – то е от типа шери бът /sherry butt № 3921/ и е с голям обем, но първоначално бяха подготвени 216 бутилки /моята е с номер 122/, а през 2019г. остатъкът от количеството бе напълнен при навършени 26 години. Практиката определена бъчва да се поделя между отделни търговци или пазари, или да се пълни на партиди е позната на независимите бутилировачи. Освен с възрастта и градуса си, уискито се гордее с натуралния си цвят и липсата на студена филтрация – информацията е посочена на лицевия етикет, койтo се явява и единствен.
 
 
 Аромат – спомен за мириса на какаов десерт, чувство на свежест, пикантност, марципан, сушени тъмни плодове, сушени боровинки и череши, асоциация със самото вино, спомен за мириса на клечка от кибрит, канела, нотки меденки с канела и сладко от сини сливи, сладко от ягоди, какаови бисквити, горена захар, захарен памук, малинов сироп към десерт, малинов чийзкейк, асоциация с мириса на десерт с портокалови кори, сладко от кайсии, сладко от круши, прилика с вино педро хименез, печени фъстъци, спомен за американски дъб/ бърбън, препечен козунак. С вода – мед, жълти плодове, шери нотките са във фон, нотки капучино, торта с карамел/ орехи и кафе. Вкус – сладост, мед, джинджифилови сладки, меденки с канела, малц, свежест, орехи, крем карамел, слаби танини, лека киселинност, слаба сухота. С вода – щедра сладост, спомен за шоколадова вафла и сладникав жълт плод. Финал – среден, сладост, уклон към жълтите плодове, пикантност, сладникав портокал, тревистост, малц, захарен памук. С вода – слаби танини, слаба пиперливост, нежни шери заемки и цитрусово масло.
 
 Оценка: 89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: беше около 60 паунда.
 
 В обобщение: уиски на завидна възраст с богат нос и приятен вкус и финал. Не бих предположил, че е изцяло отлежавало в шери бъчва – остави усещане за шери финиш.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram