Dark Mode On / Off

Säntis Swiss single malt whisky, Dreifaltigkeit Old Oak beer casks

 
 След месец и повече на подготовка и очакване на правилното настроение, днес сядам с нагласата да ви запозная с първото швейцарско уиски, което се появява в блога, давайки си сметка, че мнозина от вас не се подозирали за съществуването му и това е възможно да изгради неправилно преднамерено отношение спрямо него. За моя радост приятел /Велизаре, наздраве!/ си беше купил бутилка с малца Сантис и ми я предостави, за да си подготвя снимките към статията. Швейцария е страна, която свързваме с качествените шоколади, часовници и красивите алпийски пейзайжи, но от края на 90-те години там се подвизават две дестилерии – Лангатун /Langatun/ и фамилната бирария Locher, в която от 1999г. стартира производството на първите партиди от малцово уиски, които светът днес познава под името „Сантис“ /Santis/. Една негова по-високоградусна развовидност ревюирам днес и ще се опитам да я представя и чрез снимките, които направих в края на юли.
 
 
  Бирарията Лохер е фамилна собственост от края на 19-ти век. С пиво са се занимавали и преди това, но през 1886г. закупуват сградата в Апенцел в Алпите, в която и понастоящем се вари бира и уиски. Уиски производството обаче започва през 1999г., когато Швейцария отменя закон от времето на Втората световна война, създаващ пречки към добива му. От това се възползва кланът Лохер.
 
 Първото малцово Alpstein уиски се появава през 2002г. Тъй като Лохер имат достъп до наистина стари бирени бъчви, някои от които на стотина години, в началото залагат именно на тях. През 2003г. пък решават да ползват единствено швейцарски ечемик, отглеждат във височинните алпийски ферми. Към бирените бурета се добавят и такива от винената индустрия /пино ноар, шери, порто/, а за част от представителите на марката се ползва и швейцайрски торф в процес, наподобяващ установения в Шотландия.
 
 Малко по-късно се появява и уискито Santis Dreifaltigkeit Old Oak beer casks, отлежаващо именно в екс-бирени бурета.
 
 
 Независимо, че Лохер имат в традиции в производството на пиво, за своето уиски се придържат към правилата, по които се добива малцов дестилат в Шотландия. Към сладката течност wort добавят мая, а не хмел. Ферментацията отнема около 120 часа, след което слабоалкохолната течност „wash“ /между 6 и 8%/ бива дестилирана през изработения по поръчка меден дестилатор.
 
 
 Ечемикът за Santis Old Oak beer casks е бил сушен с торфени буци. Процесът е описан в листчето, прикачено към бутилката.
 
 
 
 
 
 
 Освен вида на отлежаване, етикетът не дава информация за годините на уискито. Със сигурност не са много, имайки предвид кога е положено производството на уиски в региона. Налице е и друга индикация – бирените бъчви биха могли да бъдат с малки размери и това също ускорява процеса на отлежаването, при което по-млад на години алкохол се усеща по-зряло. Градусът при този Сантис е 52%, а интернет твърди, че течността не е студено филтрирана или оцветена с карамел е150. Съдейки по бутиковия характер на производството в Лохер бих могъл да предложа, че това е така, но според мен това е информация, която следва да присъства на етикета.
 
 
 Аромат – нетипичен за мен. Почти винено усещане, нотки червени плодове, сладко от череши, сушени череши и ягоди, билки, прегоряло дърво, мента, прилика на опушеността с тази при Боумор 15, спомен за мириса на портокали с канела, тъмен мед, кленов сироп, петмез, сушени сини сливи, тъмни боровинки, прегорял крем карамел, смола, сок от вишни, пикантност, дори прилика с плодов сок за кашлица. Билковите нотки изпъкнаха, като към тях прибавям асоциация с бекон и портокалов мармалад. С вода – горящо дърво/ смола, нотки череши, сладко от червен плод, дим, огнище, билки. Вкус – пикантност, прах, пепел в почти Айла стил, усеща се интензивно. Сухота, слаба сладост, портокал, чили, дървесност, плодов мотив от червената гама, отново билки, коктейлни череши. С вода – сладост, пепел, червени плодове и мента. Финал – среден, портокалово нагарчане, череши, сухота, сладко от череши, прегоряло дърво, слаба опушеност, мента, киселинност като от кайсии. С вода – намек за билков ликьор и за пореден път асоциация със сладко от червен плод. 
 
 Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: на запад около 60 евро.
 
 В обобщение: уиски с плодов нос, опушеност и дървесно влияние, което се усеща особено интензивно при финиша.
 
 
  
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram