Whiskeytemple_Vladimir 
Нека разнообразим няколкото статии за посещения на дестилерии с материал за посещение на бар, ок? Тъй като в Абърдийн кацнахме около обяд на 27.05.2018г. по-късните часове ни бяха свободни. Предходната нощ изкарахме в път до Букурещ, а ранните сутрешни часове бяха отредени на полетите до Хийтроу, а от там до Абърдийн и се притеснявах дали просто няма да заспим прави в някой коридор или дали няма да припаднем на леглото в хотелската стая. Адреналинът и силната позитивна емоция, както и чудесната доза кафе и стики тофи пудинг /местен десерт, който вече харесвам/, с които заредихме „тротинетките“ си успяха да ни вдигнат на крака /навлизам във клишираната футболна стилистика/ и поне до ранните вечерни часове не усещахме нужда от сън. Вместо това изпитвах нужда да разгледам няколкото уиски бара в Абърдийн, за които предварително бях събрал информация. Както вече знаете, Яна носи същата „малцова кръвна група“ и не сме губили време в излишно обикаляне по магазини или галерии – директно поехме към скритата странична уличка, на която се намира бар „The Grill“.
Беше неделя, беше топло, но северно море привнасяше елемент на свеж хлад, който ни накара да препускаме по самотните улици. Градът ми се стори някак призрачен и празен, но знаех, че в бара животът продължава. Ако настъпи зомби апокалипсис, с Яна ще се барикадираме именно в уиски бар, а не в бункер – и вие сте поканени, но трябва да носите пица. Но да не се отклонявам. Бар „Грил“ е от онези вековни заведения, в които поколения шотландци са мокрили жадни устни в бездънните бирени чаши. Моят интерес обаче бе продиктуван от уискито, а не от бирата. А както вече споделих, предварително си бях написал домашното и знаех какво искам и какво ще опитам, без значение на стойността му. Когато съм в Шотландия се придържам към правилото да не се опитвам да изчислявам стойността на местна цена, съотнесена към български левове. Всяко едно от посещенията ми там е вдъхновено от уискито и е посветено на изучаването му – затова ако мога да си позволя да опитам нещо, го правя. Още повече, че именно в родината на уискито човек може да открие редица редки и скъпоценни отвари, скрити из прашните кътчета на плеадата от барове, неравномерно пръснати из шотландските земи.
Барът бе поместил в сайта си менюто на предлагания асортимент, който наистина е впечатляващ откъм качество. Стига да има кой да го оцени – направи ми впечатление, че местните не отдаваха голямо значение на красотите по дървените рафтове, а буквално хакаха бири с литри или комбинираха водка с разни сокове. Това им поведение не е изолиран случай – рядко може да срещнете в заведение местен, който да пие по-високо ниво на скоч – имам предвид по-висок клас малц. Това обаче дава възможност на сродните ми души да се възползваме от техните блага. Толкова вглъбено изучавах менютата и снимах бутилките от всевъзможни позиции, че се наложи на 3-4 пъти да разказвам с какво се занимавам – събеседниците ми мислеха, че пиша книга.
Смело мога да кажа, че първото уиски, което опитах преди няколко седмици в бара, буквално събра очите на присъстващите. Буум – отдавна търсеният и желан 40-годишен Хайленд Парк си проправи път към дъното на чашата Гленкирн. Сред уиски феновете популярност набира термина „еднорог“ – с него се прави аналогия между рядкото и почти неуловимо уиски и митичното същество, което, по случайност или не, е символ на Шотландия. Да речем, че Highland Park 40 y.o. single malt whisky е именно такова чудо.
Във времената на младите дестилати без посочена възраст по-старите им събратя със завиден опит изпъкват. За 40-годишния Хайленд Парк по-удачният глагол може би е просветва. Дестилерията от о-в Оркни се гордее с факта, че не ползва оцветител карамел е150 за продуките си и с факта, че все още сама малцира част от необходимия за производството ечемик. Навярно продиктуван от желанието да се акцентира върху наситените краски на дървото е бил и изборът на стъклото – малък етикет, лишен от информация за ползваните бъчви, зад който изпъква стилната фигура на прозрачната бутилка.
До 2008г. най-старата версия на Хайленд Парк, предлагана от компанията – собственик, е била 30-годишният ботлинг. Необходимостта от позициониране в луксозния сегмент е довела до пускането на пазара на бутилката от снимките, последвана от още по-редкия Highland Park 50 y.o. single malt whisky. И Хайленд Парк 25 и 30-годишният му прочит ми харесват, но все съм се чудел как би ми се сторил отлежавалият 40 години в ползвани вече бъчви от шери дестилат. Цената му като бутилка е далеч над възможностите ми и не съм и мечтал да го открия тук. Но „разбит“ на съставните си милилитри бих могъл да го преборя. Поне за едно или две бъдещи опитвания, тъй като колкото и съсредоточен да се опитвах да бъда, сигурен съм, че съм пропуснал при изучаването му значими негови характеристики. Знаете онова правило за секундите/ минутите – минута в чашата за година в бурето, съответно секунда в устата за година стареене.
Стана дума за това какви бурета са подбрани за съхранението му. Дестилираният далеч във времето назад спирт е съхраняван в ползвани бъчви от шери, навярно направени от испански дъб. Не открих код кога точно след 2008г. е бутилирано уискито, но бих предположил, че е от първите партиди – да, не беше изпито много от него, но предвид цената му бих изказал предположение, че бутилката е от първата вълна. В сайта на дестилерията прочетох, че всяка предлагана партида включва уиски от около 10 бъчви. Не е посочена обаче информация дали уискито е студено филтрирано. Алкохолното съдържание е повече от обещаващо – 48,3%. Също не бе посочено дали това е градусът на цялата партида, получен при смесването на отделните бурета или се дължи на разреждането на уискито с вода преди бутилирането му.
Аромат – интензивен профил, спомен за опушеност, тревисти заемки, щрихи екзотични плодове, презрели жълти ябълки, сладост, манго, ананас, киви, ферментиращи жълти плодове, презряло грозде и гроздов ско, сочна и зряла круша, подправки като карамфил. Долових и спомен за шоколад, приятна дървесност, препечен хляб, сушени сини сливи, зелен пъпеш, гума, касис, нар, боровинки, а по-късно и нюанс бъз. С вода /добавих капка – две/ – асоциация с плодови желирани бонбони с мирис на горски плодове, следи от шери, кола, дървесност, още шоколад и портокалови резенки. Вкус – интензивен, дървесен, леко суховат, носещ асоциация с восък, прах, лека нотка накиселяващ плод, сяра, дори странна асоциация с изгорели газове и гуми /не в лош смисъл/. Долових и описаните екзотични плодови нотки, какао, канела, пикантност, индийско орехче и цитрусово масло. С вода – солидна сладост, цитрус, накиселяващи ябълки, восък, дървесност, смлян пипер и опушеност. Финал – среден до траен, сгряващ, носещ усещане за ядки, но не прекалено нагарчащи. Слаби танини, презрели жълти и зелени плодове, слаба опушеност, сухота, съпътствана от лека сладост, билки. С вода – какао, дървесност, сушени билки и пикантност.
Оценка: 89-90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около и над 3000 евро.
В обобщение: зряло уиски с индивидуалност. Определено ми хареса и с радост бих го повторил.
