Whiskeytemple_Vladimir 
Да се върнем към спряганата за родина на уискито – Ирландия. Шотландците твърдят, че те са дарили на света изкуството на дестилацията на уиски, докато техните братовчеди, ирландците, отстояват позицията, че именно техните мисионери са привнесли в земите на скотите техниката на превръщане на зърно и вода в алкохолна отвара, чието име в превод означава „вода на живота“ /ушкабей/ и която ние наричаме с английското понятие „уиски“. Преди около три години, горе-долу по това време бях пред щанда на ирландското уиски Джеймисън по време на Уиски фест 2014 и тогава за първи път вкусих тяхното 18-годишно смесено уиски. Впечатленията, които то остави бяха доста приятни и това ме мотивира малко по-късно да си купя и бутилка. Оттогава обаче не бях се връщал към зрялата напитка, но ето че днес открих зелено стъкло, което нежно извиваше стройно тяло в редиците с шотландско уиски и което запечатах на следващите няколко фотоса.
Уискито е типичен представител на ирландската школа, добила популярност със свежите си характеристики, прилягащи на мнозина. Както всяко едно уиски, произвеждано по света, се базира на зърното, водата, маята и дървото. Специфичното при Джеймисън обаче е, че дестилерията не произвежда едномалцово уиски, каквото може да откриете в гамата на Килбеган/ Куули, Бушмилс или Тюламор Дю. Хората от Мидълтън добиват основно зърнено уиски /царевично/ и т.нар. „сингъл пот стил уиски“ /single pot still whiskey/, което се получава при дестилиране на каша, включваща покълнал /малц/ и непокълнал ечемик /зелен ечемик/. Този сегмент се дестилира през трите медни казани в Джеймисън.
Причините за комбиниране на двата вида ечемик имат своето историческо обяснение – по време на войните с Наполеон британския двор въвел по-високи данъци за малцовите напитки. Тогава ирландците решили да намалят количеството малц в уискито и да го заменят с непокълналия ечемик, който рефлектира върху облика на крайния продукт с приятната си свежест. По-късно това им решение донесло широка популярност на продуктите им, което довело и до отделяне на специфичната категория на „сингъл пот стил уискито“, което се базира изцяло на непокълналия ечемик. Типичните негови представители са марките Redbreast /Редбрест/ и Green Spot /освен Грийн Спот в миналото са се предлагали и други вариации, на по-зряла възраст/.
18-годишният Джеймисън не е сингъл пот стил уиски. За производството му са подбрани бъчви с такъв дестилат, към които са добавени и бъчви със зърнено уиски, навярно царевично. За първи път подобен ботлинг е презентиран през 2002г. и в идните години заема челни места сред ирландските уискита. Печели няколко награди и интересът към него нараства. Представители на компанията твърдят, че запасите ми от старо уиски намаляват, което води до ограниченото му предлагане под формата на Jameson 18. Той се предлага на партиди, но не съм в състояние да назова конкретния брой бутилки от всяка. Тези индивидуализиращи го белези са посочени на етикета на бутилката.
Бутилката, която днес ползвах за целите на статия № 652 в блога Храм на уискито носи номер на партидата JJ18-8. Интернет подсказа, че е била пусната на пазара към 2009г. Посоченият код 304491 може би подсказва броя на бутилките. В блога е налична статията ми от 2014г., но тя се базира на бутилка от друга партида и е възможно облика `и да се различава от ревюираната от мен днес.
Уискито отлежава в бърбън бъчви и в такива от шери. Впоследствие са прехвърлени в бъчви от бърбън, първо пълнене за допълнително доотлежаване. Алкохолният градус е 40%, благинката е студено филтрирана и е с подсилен цвят.
Аромат – нотка жълти плодове, зелена тревиста нотка, зелени кайсии, пот стил облик, сладост, заемки шери, праскови, пикантност, жълти сливи, ядки, нотки тирамису, ванилов крем с кафе, фъдж, слаб спомен за тъмен плод. С вода – свежест, шери, карамелизирани плодове и още от тревистата нотка на пот стил уискито. Вкус – пикантност, слаба сладост, сухота, шери, плодове от светлата гама, слабо нагарчащи ядки, нежна дървесност, желиран бонбон с вкус на жълт плод, зелена нотка. С вода – зърно, сухота, лакта и дървесност. Финал – среден, тревистост, зърно, намек за мента, слаба сладост, масленост, праскови, жълти сливи, приятна дървесност и спомен за цитрусова кора. С вода – приятна пикантност и танини.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 100 лв.
В обобщение: дори и при току-що отворена бутилка уискито показа потенциал.
