Dark Mode On / Off

Craigellachie 13 y.o. single malt whisky

 
 Хубаво е да се завърнеш на любимо място, дори и за кратко, дори и виртуално. Преминах през подобно изживяване по време на уиски дегустацията, водена от Фрейзър Кемпбъл, работещ като представител за компанията „Бакарди“. Тя притежава пет дестилерии в Шотландия, включително и двете, които виждате изписани на етикетите на бутилките. Олтмор и Крагелахи, съвместно с Деверън, Роял Бракла и Аберфелди формират сбор от пет производителя, чийто продукти се рекламират като „Last Great Malts Collection – „Колекцията от последните велики малцове“. Доколко това наименование е коректно спрямо другите производители ще оставя на вас да прецените. Ще се върна обаче към началното изречение. Любимото място и любимото усещане, за което писах там е Шотландия и в частност района Спейсайд, в който с Яна бяхме отседнали преди половин година. Заехме красива къща в сърцето на гр. Дъфтаун, в който се произвеждат малцове като Гленфидик, Балвени и Мортлак.
 
 Само на няколко километра от него бе и селището Крагелахи /с население от няколкостотин човека/. Въпреки незначителните си размери, Крагелахи добива популярност с няколко свои забележителности. Първо, до него е разположен центъра за обработка на бъчви „Speyside cooperage“. Не може да го пропуснете. Представете си огромна площ в равнината, в която се издигат купища, подобни на пирамиди, с бъчви, които след преглед се насочват към съответните дестилерии /Балвени има свой собствен цех/. Тази година пропуснах това вълшебно място, но догодина ще се постарая да се изгубя в него, защото знам, че има какво да се види и научи. Освен него, в Крагелахи се намират „Крагелахи хотел“ /Craigellachie hotel/ и „Хайлендър Ин“ /Highlander Inn/ – все места, посветени на уиски любовта. На излизане от второто успях да заснема и дестилерията на Крагелахи, която виждате по-горе. Не е отворена за посетители, но при предварителна уговорка може и да се уреди такъв тур. От фотоса не става ясно колко големи, разлати и мръсни /в добрия смисъл/ бяха медните казани, които се виждаха през отворените прозорци под червения надпис. И за финал на този сегмент от статията, като четвърта забележителност на Крагелахи бих посочил едноименния мост, под който преминава емблематичната река Спей /районът преди години е ползвал водите `и за почти всякаква дейност/. И до там ни отведе хладния майски ден, но вече съм писал по темата. Нека се върнем на уискито, което искам да ви представя. Повторно. Вече съм го ревюирал, но това беше в началото на 2015г. и ми се струва, че не бях готов за него. Става дума за Craigellachie 13 y.o. single malt whisky – жълтата бутилка от началната снимка, която виждате по средата на заглавната снимка и на първо място на долната.
 13-годишното Крагелахи бе част от класа, който води Фрейзър Кемпбъл по време на Уиски фест София 2017 /Whiskey Fest Sofia 2017/. С изключение на 12-годишния Олтмор, който вече съм ревюирал, всяко друго уиски ще получи заслуженото внимание в последваща статия. Визирам Craigellachie 17 & 21 y.o. single cask и Aultmore 18 y.o. single malt whisky. Тях си ги прелях. Класът бе доста приемлив като цена и бях закупил два билета за себе си, така че имам достатъчно малцово вдъхновение. „Фаталният“ № 13 обаче опитах на място, докато Кемпбъл ни превеждаше през света на двете дестилерии.
 Крагелахи наскоро доби голяма популярност сред средите на колекционерите, тъй като 23- и 31-годишните им версии спечелиха някакви награди /не се вълнувам от тях/ и цените им скочиха до небесата. За разлика от тях, Craigellachie 13 остава достъпен малц и би трябвало да се търгува около 100 лева /достъпен на фона на по-старите ботлинзи/. Освен с нестандартната си възраст и с факта, че е бутилиран при 46% алкохол, уискито печели симпатии с това, че не е пречистено посредством студеното филтриране, а ако може да се вярва на немските източници и с натуралния си цвят. За отлежаването му се ползват бъчви от бърбън. Ще ме извините, но не съм снимал отделно чашата с бутилката до нея. По време на дегустацията трябваше да действам по-чевръсто и не ми остана време. На снимката по-долу Крагелахи 13 е първата чаша.
 Аромат – тревист, мед, малц, жълти плодове, лимон, лимонена кора, тъмни нотки като от рефил шери, сладост, пикантност, пудра захар, карамел, доза спиртност, сушен жълт плод, бял шоколад, фъдж, намек за орехи. С вода – восък, зърно и още тревиста свежест. Вкус – маслен, нотки восък, цитрус, пикантност и то не малка. Усеща се някак агресивно и интензивно. Напомни ми и на Клайнлиш. С вода – сладост, още восък и пикантност. Финал – среден, пикантен, леко суховат, слаб нагарчащ спомен като от цитрусова кора, джинджифил. С вода – още пикантност, свежест, доза спиртност и младост, ферментиращи череши.
 
 
Оценка: 85/100 /последвайте линк в червено за още подобни статии/. Цена: около 100 лв.

  В обобщение: малц, който затвърди реномето си, че не е за всеки. Хареса ми контраста между по-лекия нос и интензивния вкус и финал. Уискито не е особено богато, но пък би било добър вариант за студено време.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram