Whiskeytemple_Vladimir 
Не съм от онези, които припадат от луда радост при вида на летните топлинни рекорди. Харесвам по-хладното време, колкото и отблъскващо да звучи на насочилите се към морето. Юни е, а навън хладният дъжд и мрачното небе ми навявява асоциации с чудесните свежи пролетни дни, част от които прекарах в далечна Шотландия. Да речем, че подобни климатични аномалии наливат доза малцова лудост и капки вдъхновение в русата ми глава и ми позволяват да се концентрирам при написването на статия № 580 в блога Храм на уискито, в която ще ви занимая с вкусното островно шотландско уиски, носещо трудното за произнасяне име „Бунахабън“. Преди да се запитате дали се внася официално, нека ви преваря и споделя, че бутилки от него се намират и тук, но моята доза дойде от другаде. Приятел, Велизар /Наздраве!/, разви увлечение към продуктите на дестилерията и си поръча бутилка от Англия. Случи се така, че се видяхме и той реши да ме изненада с щедра мостра, която аз снимах заедно с адски красивата, почти маслинена на цвят, бутилка с уиски, за да може да добиете представа за това, как изглежда тя. Сега ви предлагам няколко реда с думички за историята на марката и дестилерията, след което ще споделя впечатленията си от уискито.
Построена е през 1881г. от братята Грийнлис и Уилям Робъртсън на о-в Айла. Местоположението на дестилерията било встрани от основния път и за да я свържат с него се наложило да ангажират каменоделци, които успяли да превърнат голата пустош в удобен за транспорт маршрут. Покрай възникналата дестилерия постепенно се оформило и малко градче. Производството на уиски пък започнало през 1883г., като през 1887г. Бунахабън станала част от „Highland Distillers Company Limited“.
Последващите военни години през 20-ти век не се отразили добре на производството, като през периода 1930-1937г. дестилерията не функционирала. След повторното `и отваряне нещата потръгнали, като по-голямата част от малцовото уиски било използвано за направата на смесеното уиски „Black Bottle“, което може да се намери и в България.
През 60 и 70-те години капацитет на производството се увеличил. Първият едномалцов дестилат на компанията бил пуснат именно през 70-те години, в резултат на тенденцията по популяризиране на едномалцовите уискита, подхваната от Glenfiddich. Кризата във Великобритания не подминала и Бунахабън и между 1982 и 1984г. дестилерията спряла кранчето. През 1999г. Edrington Group, притежаващи дестилериите на Macаllan и Highland Park, както и смесените уискита Famous Grouse и Cutty Sark, я придобили. Но нещата не потръгнали добре. Ползвали я предимно за „донор“ на малцово уиски за Famous Grouse, а през 2003г. я продали на „Burn Stewart Distillers“, притежаващ дестилериите на Deanston и Tobermory, в която освен Tobermory произвеждал и опушеното уиски Ledaig /Лиджик/. Част от сделката били и огромните складови помещения и отлежаващо уиски, както и правата върху смесеното уиски „Black Bottle“. Продуктовата гама на бранда се разширила, като новите собственици пуснали 18- и 25-годишни дестилати, както и лимитирани къси серии и благинки за летищната мрежа. Най-важната промяна настъпила със завишаването на градуса, при който се бутилира Бунахабън, вече при 46,3%, с отпадането на процеса на студената филтрация и с бутилирането без добавен карамел Е150.
През 2013г. Burn Stewart Distillers били продадени на компанията „Distell“ от Южна Африка за 160 млн. паунда, която държи диригентската палка и към днешна дата и успешно налага марките си на световния пазар.
Родното място на Бунахабън е островът на опушените уискита, където се произвеждат някои от гигантите „пушилки“ като Octomore, Laphroaig и Lagavulin. Може и да ви звучи нетипично, но някои от дестилериите произвеждат и не до там опушено уиски. Така например, хората зад Октомор произвеждат и неопушеното Bruichladdich. По подобен начин процедира и дестилерията на Бунахабън, като освен опушените нейни уискита сред нас виреят и такива, при които торфени буци не са ползвани изобщо за сушене на ечемика, или при които процентното ниво на опушеност е пренебрежимо слабо. Неопушено е и уискито, за което пея малцовата си песен днес – Bunnahabhain 18 y.o. single malt whisky. Тази Буна /галено от Бунахабън/ е пълнолетна, бутилирана е при 46,3% алкохолно съдържание, в натурален цвят и без излишния процес на студеното пречистване на уискито, известен и като студена филтрация. За отлежаването му пък са ползвани бъчви от шери, първо и последващо пълнене, за което сигурен белег са цветът на уискито и неговия ароматно-вкусов профил.
Аромат – белени орехи, орехов ликьор, дори йод, сладост, силно шери влияние, кола, сушени тъмни плодове, сушени подправки като канела и индийско орехче, нотка клечка кибрит, солена лакта, тъмни череши, сушени сини сливи, прегоряло сладко от сини сливи или червен плод, какао, сгрявяащо усещане, което не изчезна през цялото време на дегустацията. Асоциация с меденки със сладко от сливи и канела, мед, дървесина. В някаква степен ми напомни и на кленов сироп, тирамису, какаови бисквити, ким или кимион. С вода – още подправки, сладки сушени тъмни плодове и сгряващо усещане. Вкус – интензивен, пикантност, сладост, боров мед, суховат. И тук шери влиянието е ясно откроимо, малц, спомен за сладникава тъмна белгийска бира, форма на свежест, намек за опушеност, който обаче е изключително слаб, шоколад, ядки, но не горчиви и спомен за кекс. С вода – по-слаба пикантност, сладост, тъмни шери нотки, сушени плодове, какао и нагарчащи бадеми, лакта и сухота. Финал – среден, какао, последвано от кратка сладост, пикантност, отново сухота и дървесност, нотки тъмна бира, шоколад, сгряващи подправки, череши киснати в алкохол, свежест под формата на асоциация с магданоз. След второто отпиване повече пикантност и спомен за боровинки, съчетан с леки танини, сладко от сливи. С вода – малц, сгряващ, ядки, слаба сладост, намек за тъмен горски плод.
Оценка: 87/100. Цена: на запад е около 100-110 евро.
В обобщение: вкусно уиски, повлияно от виното.
