Whiskeytemple_Vladimir 
Честита Баба Марта, приятели! Откриваме мартенския пролетен сезон с едно „пролетно“ уиски от все още непредставяна от мен дестилерия. Днес ще се позанимаем с историята на дестилерията „Дийнстън“ /Deanston/, разположена в шотландските Висини, от която произлиза това красиво 12-годишно уиски, спечелило вниманието ми за статия № 535 в блога Храм на уискито. Какво можем да си кажем за Дийнстън /освен че имаше филм за маймуна със същото име/?
Някога Дийнстън е била памучна фабрика и за нуждите на производството си е генерирала сама количеството електроенергия, посредством водите на река Тийт /Teith/. Районът, в който била разположена фабриката бил благодатен за земеделие и няколко века то изхранвало живеещите на место работници. Едва през 1965г. бива преустроена в дестилерия за производство на малцово уиски.
Новото предназначение изискало основен ремонт и през 1966г. започнало производството нa уиски. Едно от първите произведени уискита носело името „ Old Bannockburn“.
В следващите няколко години собствеността върху дестилерията се сменила и в края на 60-те години била придобита от „Invergordon Distillers“, които през 1974г. пуснали първия едномалцов продукт, носещ името „Дийнстън“.
Британската криза и не до там добре приетото към онези години уиски довели до преустановяване на производството през 1982г. Затишието траело до началото на 90-те години, когато новите собственици, Burn Stewart Distillers Limited, подменили производствените средства с нови. През 2013г. Бърн Стюарт били закупени от южноафриканската компания Distell, под ръководството на която на пазара били пуснати 18 и 20-годишни едномалцови уискита, а уиски от дестилерията може да бъде открито и в редица блендове като „Scottish Leader“.
Интересен факт е, че собствениците от Дистел притежават още няколко шотландски производителя: Bunnahabhain и Ledaig/ Tobermory. При всеки един от техните основни ботлинги алкохолният градус е 46,3%, а уискитата се бутилират в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация.
Друг интересен факт за Дийнстън е, че за производството на уискито се ползва единствено био шотландски ечемик /поне така твърди добрия „чичко“ Интернет/.
Ако прегледате снимки на самата дестилерия може би няма да останете очаровани или впечатлени. Не изглежда толкова старинно и китно като някои други производители. Мен това обаче не ме притеснява. Още преди години името на Дийнстън попадна в полезрението ми, след като изгледах филма „Ангелския дял“ /Angel`s share/, сцени от който се развиваха именно в Дийнстън. Филмът го препоръчвам за всеки настоящ или бъдещ малцофил. 🙂
Противно на впечатлението от вида на сградата, отношението на собствениците към продукта оставя приятни емоции и радостни очаквания. Независимо за какъв дестилат говорим, да бутилираш при 46,3% алкохолно съдържание, без глупави оцветители и без да „пречистваш“ уискито чрез технологията на студената филтрация е поведение, заслужаващо едно голямо БРАВО. Освен това, на етикета на 12-годишното уиски, което представям днес е посочен и състава на уискито: вода и покълнал ечемик. Пропуснали са дозата магия и следите от дърво, но им е простено. 🙂
Самото уиски не е особено популярно в световен мащаб и собствениците на дестилерията се опитват да го наложат в условията на засилената конкуренция от 21-ви век, залагайки на откритост и коректност спрямо потребителя /целта ни трябва да бъде да сме потребители, не консуматори/. Този занаятчийски подход и по-високо количество алкохол предопределя и по-високите цени на финалния продукт. В България съм попадал на бутилки с Дийнстън в някои онлайн магазини и не бяха евтини. Но ако търсим качеството трябва да бъдем готови да си платим за него. А тук то е налице. Поне по моите скромни разбирания на млад малцофил.
Аромат – портокали, сладост, жълти плодове, ананас, ябълки, банани, киви, зрели тропически плодове, малц, мед и силен спомен за зърно, зърнена закуска с плодове /овесени ядки/ и жълти плодове с медена заливка. Долових ядки, канела, зелена тревиста нотка, спомен за зряло грозде и бяло сладко вино. Дори слама. Усетих и странна асоциация с нагарчащи портокали, която обаче се напасва чудесно в стила на уискито. Мирисът е свеж, но не спиртен. Долових още желирани бонбони, ванилия, крем брюле, зелени домати, пикантност, бонбони „лимонени резенки“, тютюн и лакта. С вода – доза парфюмност, билки, мед и восък, зърно, още по-свеж и карамелено-плодов нюанс. Вкус – солидно сладък, свеж, пикантен, малц, мед, стрък мента, свежи жълти плодове, восък, масленост, отприщва слюноотделянето, нотки портокали, плодови бонбони, кюспе, семки, тахан, слаб винен спомен, джинджифил, дори чили при второто отпиване, нотки кокос. С вода – лакта, с лек солен привкус, восък и слаба пиперливост. Финал – среден до траен, слаба нагарчаща нотка, напомняща ми на лимон или лимонена кора, мед, свежа мента, слаба пикантност, сладост, леко горчиви ядки /кайсиеви/, презряло грозде или гроздов сок. С вода – зелена нотка, сладост, по-игрив, бонбонено сладък, с уклон към жълтите плодове и отново слаб солен спомен като от солена лакта.
Оценка: 90/100. Цена: около 80 лв /по спомен/.
В обобщение: уиски, правено като за мен. Хареса ми, че е свежо, плодово, игриво, дори „пролетно“. Не съм сигурен, но мисля, че отлежава изчяло в бърбън бъчви, които тук вършат чудеса. Но пак казвам – това е мнението на един човек и то не предопределя продукта като лош или добър.
