Whiskeytemple_Vladimir 
И отново е петък, и отново пресъздавам преживяното малко по-рано, споделяйки го с вас под формата на статия в блога Храм на уискито. Днес се навършват 440 статии от началото на моето занятие и по повода реших да си поднеса една вкусна течна торта, в която за щастие липсват ненужни оцветители, консерванти и изкуствени подсладители, а единствено малц, вода, мая и прашинки на дърво, в което уискито Тимъръс Бийсти /произнася се трудно и затова повечето го знаят като „Мишока“, а ние с Яна и като „Ти ма разби с туй“/ отлежава неизвестно колко дълго, но минимум 3 години и един ден, колкото е и законовият минимум, който шотландското уиски следва да прекара в дъбова бъчва.
Тимъръс е творение на независия бутилировач Дъглас Ленг /Douglas Laing/, за когото повече може да прочетете в раздела с дестилериите по-горе или в някоя от предложените статии, които се появяват под тази. Не разбирайте обаче, че уискито е дестилирано от него. Тимъръс Бийсти е смес, бленд между различни дестилати, произхождащи от шотландските Висини, като всички от тях са малцови. В състава му влизат минимум четири малцови уискита, защото поне толкова са посочени на етикета. Хората от компанията Дъглас Ленг прозорливо са закупили бъчви с уиски от дестилериите на Dalmore, Blair Athol, Glen Garioch и Glengoyne /предполагам има и друго малцово уиски, което не е обявено/, които умело са смесели и са оставили да се „оженят“ в по-голяма по обем бъчва, след което са ги бутилирали при висок градус /46,8%/, в натурален цвят /при какъвто следва да се предлага всяко уиски/ и в отсъствие на студена филтрация, която преставлява ненужен процес на последващо „пречистване“ на уискито от мазните ароматни съединения и алдехиди от ечемика. Конкретна възраст не е посочена, но не е тайна, че благинката младее и според мен не е на повече от 6-7 години, може би 8. Предполагам, че се чудите, освен на тъмното стъкло, чиято идея е да не показва съдържанието, за да не си изграждаме предварително нагласи спрямо течността на уискито, на името на напитката. В резюме – създателите са вдъхновени от поема на Робърт Бърнс, който възпял мишока в един от моментите си на вдъхновение, получено навярно след употреба на чист планински въздух и на капка-две уиски. И преди да пристъпя към бележките за уискито не мога да скрия задоволството си от факта, че тази напитка попадна в Шумен благодарение на една съвместна инициатива между мен и Пепи Керемедчиев от Optimist1, която ескалира в Уиски дегустация № 7 в гр. Шумен, след която Мишокът откри своите почитатели в града ни.
Аромат – кайсии, кожа, доза спиртност, мед, тревисти нотки, сладост, цитрус /лимони/, ванилия, банани, спомен за мириса на разредител или друг подобен препарат, сметана, сгряваща пикантност, лешников крем, малц, зърнена нотка, която ми напомни на овесена каша или на брашното, което се получава от смления ечемик. Долових още слаба кисела нотка, която засили асоциацията с цитрус, крем карамел и плодови бонбони. С вода – повече дървесност и споменатия мирис на брашно. Вкус – интензивен, силно пикантен, чили, джинджифил, осезаема сладост, мед, масленост, цитруси, малц, восък, отприщва слюноотделянето, както и слаба метална нотка. С вода – сладост и значително по-слаба пикантност, ванилия и спомен за кайсии /сушени/. Финал – траен, много слаба опушеност, малц, слаба горчивина, която се засили след второто отпиване и напомни на вкуса на люспата от грейпфрут. След това се появи по-трайната сладост, спомен за кора от портокал или лимон, пикантност, споменатите зърнени нотки, както и асоциация със зелена подправка /магданоз/. С вода – още малц, горчивина и слаба сухота.
Оценка: 86,5/100. Цена: между 70 и 80 лв.
