Whiskeytemple_Vladimir 
Не спирам да се изумявам колко гъвкав език трябва да имаш, за да произнесеш някои имена на дестилерии. Ако Едрадауър, Томинтауъл и Лафройг ви звучат гига странно, то какво ще кажете за това: Отръск. Някои го произнасят и като Ортръск. А се изписва като „Auchroisk“, далеч от познанията ни за съвременния британски правопис и произношение. Причината за това е ясна – произходът на наименованието е отново галски. Не съм сигурен колко човека все още могат да боравят с него, което създава и несигурността с произношението. Явно вдъхновение за поставянето му като име на дестилерията е някаква георграфска особеност, тъй като срещнах информация, че се превежда като „брод през червения поток“. Звучи дори приказно, каквото бих се радвал да бъде и уискито. Но пък в приказките има не само добри герои и съществува вероятността благинката да е не до там вкусните магически отвари. В случая ще я причисля към първата категория, но преди да обясня защо я намирам за вкусна и интересна, ще поднеса малко повече инфо за производителя.
Дестилерията Отръск е основана през 70-те години на 20-ти век в шотландския уиски район, наричан Спейсайд. Първоначалните собственици били хората от компанията Justerini & Brooks, които разпознаваме от етикета на смесеното уиски J&B. Идеята им била простичка – да си осигурят приток от малцов компонент за смесената благинка. Тази `и функция определила и липсата на едномалцови официални ботлинги от уискито, който пропуск бил отстранен едва през 1986г., когато на пазара се появило уиски от дестилерията, замаскирано под означението „Singleton“. През идните години съдбата на компанията била все същата, като едва през 2001г., вече новите собственици от Diageo /Диажио/ пуснали 10-годишен Отръск като част от серията с не до там популярни дестилерии „Flora & Fauna“.
Отношението на собствениците към дестилерията се проявава и с това, че тя не е отворена за посещения и наподобява индустриален комплекс, произвеждащ около 3,5 млн. алкохол годишно. Дестилерията никога не е малцирала сама ечемика си /не разполага с т.нар. „malting floor“/ и по правило той не е опушен, т.е. не е сушен с огън, подхранван от торфени буци.
За отлежаване на уискито се ползват предимно бъчви от бърбън, като складовете на дестилерията могат да поберат около 260 хиляди и в тях се пазят такива на други дестилерии, навярно също част от семейството на Диажио.
И след историческата сводка да се върна към конкретното уиски. До мен то достигна под формата на мостра, останала от проведения Уиски фест от Петър Керемидчиев в края на април. Освен шишенцето Пепи ми изпрати и снимката от заглавката на публикацията, за което му благодаря
Самото уиски е старичко. Прекарало е цели 26 години в бъчвата, която е обозначена на етикета: № 21458, а бутилката е с № 26. Течността е дестилирана в далечната 1979г. и е бутилирана 26 години по-късно, през 2005г., освен ако не бъркам в аритметиката. Алкохолният му градус е 46%, цветът мисля, че е натуралният /от снимката по-долу може да се убедите колко свежо изглежда за тези години/, а след добавяне на вода благинката се замъти, което подсказва, че не е студено филтрирана. Уискито не е бутилирано от собствениците на дестилерията, а от компания-независим бутилировач, носеща името „Direct Wines Ltd“, като част от серията `и „First cask“.
Аромат – свеж, силно флорален, тревист, меден и сладникав. Не бих дал 26 години на това уиски – ухае като по-млада течност. Долових още ябълки и зелени плодове, спомен за зърнено уиски, лека асоциация с тропически плод, лека парфюмонст, локум, нотка плодова дъвка, пикантност, ферментиращи праскови или кайсии. След време нотките свежест продължиха да доминират мириса. Ароматът ми напомни отчасти и на бяло вино, ванилово-плодов крем, овесени бисквити, като остави далечна асоциация с ирландското сингъл пот стил уиски, отличаващо се с ясно изразена свежест и флоралност. Долових още киви, още треви, доза спиртност, като го оприличих и на Aultmore. С вода – още плодови свежи нюанси, сладост, банани и по-силна парфюмност, жълти сливи, подправки и засилваща се сладост. Вкус – маслен, джинджифил, осезаемо пикантен, силно сладък, отприщва слюноотделянето, малцов и плодов /свежи жълти и зелени плодове/, мед, восък и още сладост и пикантност при второто отпиване, съчетани със зелени свежи нотки и слаба горчивина. С вода – малко по-силна горчивина, по-слаба пикантност, малц и последваща сладост. Финал – среден, сладникав, тревист, свеж, малцов, пикантен, суховат. Нотките свежест ескалираха в спомен за магданоз, съчетани с още медено-малцови асоциации. С вода – нотки бяло вино, макар и да не бяха толкова видни, осезаема сладост и приятна сгряваща пикантност.
Оценка: 86,5/100. Цена: отдавна запасите са изчерпани, но в проведен търг преди две години видях, че се е търгувало за около 55 паунда.
В обобщение: не много комплексно уиски, което обаче ми допадна. Доминирано от свежите тревисти нотки, това уиски стои далеч от актуалната тенденция на шери отлежалите дестилати, с характерните за тях тъмни нотки. Приятно „лятно“ уиски.
