Whiskeytemple_Vladimir 
Мислех, че за момента приключвам с ревютата на японски уискита, но преди няколко дни попаднах на тази странно изглеждаща бутилка и въпреки обещанието, което си бях дал да се въздържам за кратко от покупки, си я взех. Благинката вътре е смесеното уиски Nikka Black, представляващо бленд между осемгодишни малцови дестилати от дестилериите Yoichi, Miyagikyo и Ben Nevis. Последната е шотландска дестилерия, но както и другите две е притежание на компанията Ника. Някъде ми попадна информация, че за направата на това уиски се ползва предимно уиски от Бен Невис по икономически подбуди.
И като споменах Ника ще ви изложа няколкото реда фактология, които може би сте срещнали и при ревютата ми на други нейни продукти. Nikka Distilling company е основана от Масатака Такецуру, който почти навсякъде определят за „бащата“ на уиски производството в Япония. Такецуру произхожда от семейството на производител на саке. Знаете, че сакето е слабо алкохолна японска напитка, която векове наред радва народа от островната държава. И така до средата на 19-ти век, когато Япония се отваря към Света, в частност към САЩ. Засилват се търговските отношения и в японската култура навлиза, макар и не до там силно в началото, западното влияние. Една от проявните му форми е била и уискито като напитка, а и като начин на възприятие на света. Именно в средата на 19-ти век в пристанището на Токио акостира американския кораб, управляван от Матю Пери /съименник на актьора от „Приятели“/, с чиято поява се свързва първия по-съществен контакт между източната японска култура и западното уиски. В края на века японски компании вече пробват да дестилират уиски /натрупали и опит в производството на бира/, но им липсва опит и знания и напитката, добивана основно от царевица и ориз не се получава много добре. И така през новия 20-ти век на сцената се появяват две лица – на Тори и Такецуру, които променят тези неудачи и поставят началото на успешния процес на производството на японско уиски. Такецуру в началото на 20-те години на века работил в Settsu Shuzo Company и имал професионален уклон към химията. Била му поставена задача да изучи технологията на производство на уискито, поради което той си събрал багажа и потеглил към Шотландия. Основно опит попил в дестилерията на Hazelburn /към онези години отделна дестилерия в Кембълтаун, а сега бранд на Springbank/. По време на престоя си там се запознал Рита Коуан /Rita Cowan/, която ако не се лъжа била сестра на братята Haig, произвеждащи уиски, което като марка е достъпно и нашия пазар. Харесали се и се оженили, като Коуан му вдъхвала голяма доза себеувереност. След като приключил обучението си Такецуру и Коуан се върнали в Япония, но през 1922г. Settsu Company фалирала. Тогава Такецуру, натрупал вече опит като технолог, се присъединил към компанията Kotobukiya, основана от Шинджиро Тори, която по-късно щяла да стане Сънтори. Именно с помощта на Такецуру била построена и първата японска дестилерия за уиски – тази на Ямазаки. След около десетина години, Масатака основал собствена компания за производство на уиски, чиято първа дестилерия била Yoichi, разположена на о-в Хокайдо, който по климат наподобявал този в Шотландия. Компанията се казвала Dai Nippon Kaju, което се превежда като „Великата японска компания за производство на сок“. В началото се ползвали именно бъчви, в които се съхранявал плодов сок. През 1952г. името било променено на Nikka Whisky, което обединява в себе си първите срички на NIppon и KAju. Бизнесът потръгнал и през 1969г. на о-в Хоншу, в близост до градчето Sendai била построена и втората дестилерия на Ника – The Miyagikyo distillery /Такецуру няколко години търсел идеалното място за разположението `и и след като се убедил, че климатът и водните запаси на необходимото ниво изграждането стартирало/. Дори в началото на живота си дестилерията била известна като Sendai distillery. Идеята на тази дестилерия била да има спомагателно значение и малцовото `и уиски да бъде насочвано към смесените, бленд уиски на Nikka, което и се случило. На пазара все още могат да се намерят част от тези смесени уискита /Nikka All malt, Nikka Taketsuru, Super Nikka, Nikka Black/, но за нещастие дестилатите с означение на възраст ще бъдат спрени от разпространение поради недостиг на старо уиски. Това бе и една от причините да наруша обещанието си и да платя сумата от 50 лв за смесеното малцово уиски, което идва при 40% и навярно е с подсилен цвят.
В началото не знаех какво да очаквам от течността. По наложено от мен правило избягвам да купувам бутилка от непознато уиски, което до момента не съм пробвал като мостра, но по ред причини, някои от които пропускам, се реших на този ход. Реших, че уискито би било и интересна изненада за предстоящия през септември семеен повод и грабнах единствената бутилка. Какво се случи при отварянето `и?
Аромат – много сладникав, носещ първоначално далечен спомен за шери. В началото много ми напомни на ром El Dorado 15. Мирисът бе силно ликьорен, силен и пикантен /индийско орехче и черен пипер/, сливи – сладко от сливи, маслен, която асоциирах с палачинки и сладко от сливи. Открои се и нотка бърбън, спомен за череши, карамел и сметанов крем с ванилия /не подсладените сметани, а онези готварските, в кофичките/. С времето ароматът се разви. Споменът за шери и карамел се засили. Нотката сметанов крем също бе налична. Постепенно карамелът завладя течността, а впоследствие долових и нотка козунак с мармалад, слаб спомен за канела и слаб цитрус. Вкус – маслен, меден, почти отсъства пикантност при първата глътка, силно плодов, сладък, носещ спомен за шери, като ми напомни отчасти и на 18-годишният Jameson. При втората глътка изпъкна силната сладост, като по-късно ми се стори, че долових и нищожен спомен за торф /кратък и слаб/. Финал – траен, сладък /доста сладникав/, масленост, праскови, липсва горчивина или пикантност, спомен за млечен шоколад. При втората глътка освен споменът за плодове се появи и лека ментова ноткам /слаба пикантност/, както и още доволно количество сладост.
Оценка: 86,5/100. Цена: около 50 лв /засега/.
В обобщение: невероятно пивко уиски, което не предлага дълбока комплексност и може би за някои би било неинтригуващо от тази гледна точка. За мен обаче това уиски бе приятна изненада и отчетливата му сладост и плодовост го правят идеално начално стъпало в света на японското уиски. При първа възможност бих си купил още една бутилка от него.
И като споменах Ника ще ви изложа няколкото реда фактология, които може би сте срещнали и при ревютата ми на други нейни продукти. Nikka Distilling company е основана от Масатака Такецуру, който почти навсякъде определят за „бащата“ на уиски производството в Япония. Такецуру произхожда от семейството на производител на саке. Знаете, че сакето е слабо алкохолна японска напитка, която векове наред радва народа от островната държава. И така до средата на 19-ти век, когато Япония се отваря към Света, в частност към САЩ. Засилват се търговските отношения и в японската култура навлиза, макар и не до там силно в началото, западното влияние. Една от проявните му форми е била и уискито като напитка, а и като начин на възприятие на света. Именно в средата на 19-ти век в пристанището на Токио акостира американския кораб, управляван от Матю Пери /съименник на актьора от „Приятели“/, с чиято поява се свързва първия по-съществен контакт между източната японска култура и западното уиски. В края на века японски компании вече пробват да дестилират уиски /натрупали и опит в производството на бира/, но им липсва опит и знания и напитката, добивана основно от царевица и ориз не се получава много добре. И така през новия 20-ти век на сцената се появяват две лица – на Тори и Такецуру, които променят тези неудачи и поставят началото на успешния процес на производството на японско уиски. Такецуру в началото на 20-те години на века работил в Settsu Shuzo Company и имал професионален уклон към химията. Била му поставена задача да изучи технологията на производство на уискито, поради което той си събрал багажа и потеглил към Шотландия. Основно опит попил в дестилерията на Hazelburn /към онези години отделна дестилерия в Кембълтаун, а сега бранд на Springbank/. По време на престоя си там се запознал Рита Коуан /Rita Cowan/, която ако не се лъжа била сестра на братята Haig, произвеждащи уиски, което като марка е достъпно и нашия пазар. Харесали се и се оженили, като Коуан му вдъхвала голяма доза себеувереност. След като приключил обучението си Такецуру и Коуан се върнали в Япония, но през 1922г. Settsu Company фалирала. Тогава Такецуру, натрупал вече опит като технолог, се присъединил към компанията Kotobukiya, основана от Шинджиро Тори, която по-късно щяла да стане Сънтори. Именно с помощта на Такецуру била построена и първата японска дестилерия за уиски – тази на Ямазаки. След около десетина години, Масатака основал собствена компания за производство на уиски, чиято първа дестилерия била Yoichi, разположена на о-в Хокайдо, който по климат наподобявал този в Шотландия. Компанията се казвала Dai Nippon Kaju, което се превежда като „Великата японска компания за производство на сок“. В началото се ползвали именно бъчви, в които се съхранявал плодов сок. През 1952г. името било променено на Nikka Whisky, което обединява в себе си първите срички на NIppon и KAju. Бизнесът потръгнал и през 1969г. на о-в Хоншу, в близост до градчето Sendai била построена и втората дестилерия на Ника – The Miyagikyo distillery /Такецуру няколко години търсел идеалното място за разположението `и и след като се убедил, че климатът и водните запаси на необходимото ниво изграждането стартирало/. Дори в началото на живота си дестилерията била известна като Sendai distillery. Идеята на тази дестилерия била да има спомагателно значение и малцовото `и уиски да бъде насочвано към смесените, бленд уиски на Nikka, което и се случило. На пазара все още могат да се намерят част от тези смесени уискита /Nikka All malt, Nikka Taketsuru, Super Nikka, Nikka Black/, но за нещастие дестилатите с означение на възраст ще бъдат спрени от разпространение поради недостиг на старо уиски. Това бе и една от причините да наруша обещанието си и да платя сумата от 50 лв за смесеното малцово уиски, което идва при 40% и навярно е с подсилен цвят.
В началото не знаех какво да очаквам от течността. По наложено от мен правило избягвам да купувам бутилка от непознато уиски, което до момента не съм пробвал като мостра, но по ред причини, някои от които пропускам, се реших на този ход. Реших, че уискито би било и интересна изненада за предстоящия през септември семеен повод и грабнах единствената бутилка. Какво се случи при отварянето `и?
Аромат – много сладникав, носещ първоначално далечен спомен за шери. В началото много ми напомни на ром El Dorado 15. Мирисът бе силно ликьорен, силен и пикантен /индийско орехче и черен пипер/, сливи – сладко от сливи, маслен, която асоциирах с палачинки и сладко от сливи. Открои се и нотка бърбън, спомен за череши, карамел и сметанов крем с ванилия /не подсладените сметани, а онези готварските, в кофичките/. С времето ароматът се разви. Споменът за шери и карамел се засили. Нотката сметанов крем също бе налична. Постепенно карамелът завладя течността, а впоследствие долових и нотка козунак с мармалад, слаб спомен за канела и слаб цитрус. Вкус – маслен, меден, почти отсъства пикантност при първата глътка, силно плодов, сладък, носещ спомен за шери, като ми напомни отчасти и на 18-годишният Jameson. При втората глътка изпъкна силната сладост, като по-късно ми се стори, че долових и нищожен спомен за торф /кратък и слаб/. Финал – траен, сладък /доста сладникав/, масленост, праскови, липсва горчивина или пикантност, спомен за млечен шоколад. При втората глътка освен споменът за плодове се появи и лека ментова ноткам /слаба пикантност/, както и още доволно количество сладост.
Оценка: 86,5/100. Цена: около 50 лв /засега/.
В обобщение: невероятно пивко уиски, което не предлага дълбока комплексност и може би за някои би било неинтригуващо от тази гледна точка. За мен обаче това уиски бе приятна изненада и отчетливата му сладост и плодовост го правят идеално начално стъпало в света на японското уиски. При първа възможност бих си купил още една бутилка от него.
