Такааа… Време е за ревю! Подготвил съм статии на Redbreast 15 y.o. single pot still whiskey и на Power`s John`s Lane 12 y.o. pot still whiskey, които обаче ще изчакат малко – може би ден или два. Причината този път е хубава и малцова, а именно представянето на 15-годишният Гленфидих /к/. Защо правя това разместване? Без много шикалкавене и протакане даваюм отговора. Бутилка от това вкусно уиски можете да спечелите по повод статия N 200 в блога, която между другото вече е „затрупана“ от няколко нови. Как можете да грабнете този малцов елексир? Просто следвайте стъпките, които съм поместил в предходната статия с регламента на играта и стискайте палци. 🙂
Понеже вярвам, че човек не следва да промотира или пропагандира колко вкусно е едно уиски, без да го е пробвал и без да му се е насладил /както правят някои търговци, цитиращи бележките на някой друг само, за да ни приберат парите, пишейки понякога абсолютни тъпотии – простете за откровението ми/ реших да ви запозная с моите впечатления. Тази разновидност на Гленфидих за последно я пробвах преди няколко месеца. Беше в заведение обаче и се досещате, че димът и шумотевицата около мен не ми позволиха още тогава да ви го представя /освен като снимка във Фейсбук/. За сметка на това, разполагах ей с тази бутилка, която чакаше реда си в шкафа за подробно ревю. И ето че той дойде вчера, когато ви разкрих подаръка по повод играта. Затова реших да ви подгрея с моите бележки за това наистина добре направено уиски.
За Glenfiddich вече нееднократно съм писал и говорил. Компанията е на повече от век и когато я е основал Уилям Грант надали е подозирал, че тя ще стане най-награждаваното шотландско уиски, което радва милиони хора в над 180 страни. Особено силно американците, част от които са с шотландски корени и тачат продуктите на компанията Уилям Грант и Синове. Повече за историята на марката може да откриете тук.
Какво можем да си кажем за течността? Освен, че се съхранява в познатата ни емблематична, триъгълна бутилка, с която са отличими продуктите на Грантс. Уискито е 15-годишно, т.е. най-младият малцов дестилат е на 15 години. И като споменах малц – уискито е едномалцово /single malt/, т.е. само уиски на Гленфидих се поклаща в бутилката, дестилирано от покълнал ечемик. Към него добавете вода от река Фидих /по-скоро от извора Роби Дю/, мая и качествени бъчви и магията е готова. Като споменах бъчви, та се присетих – уискито носи името „Solera Vat“. Солерата е термин, познат на винопроизводителите и представлява огромен съд, в който се налива шери или друго вино, в случая малцово уиски, който съд се оставя поне наполовина пълен след всяко пълнене на бутилки, като към него се добавя нова течност и така се получава нещо като „приемственост“ в характеристиките на уискито от различните партиди. Тъй като солерата не е бъчва, периодът на отлежаване на уискито в нея до пълненето му не се отчита при определяне на възрастта му. В случая нашият Гленфидих е изкарал 15 години в дъбови бъчви. Какви? Една част в бъчви от шери, друга част в бъчви от бърбън, а трета – в чисто нови дъбови бъчви, след което различните компоненти са се слели в съда. И това е накратко мистерията със солерата. Друго какво можем да си кажем за уискито? Филтрирано е /жалко/, с поидсилен цвят и с цена между 60 и 70/80 лв. Ако някой ви иска повече пари му пожелайте приятен ден.
Сега идва по-интересната част – моите бележки.
Аромат – мед, плодове, сред които за кратко долових киви, но предимно сушени плодове, водени от силното шери присъствие. Още с премахването на тапата се разнесе познатия готин мирис около мен. Долових още череши, виолетки /бонбони или като мирисът в Аперол Шприц/, дървесност, сладост, липсва спиртна нотка, каквато често може да се срещне, особено при по-млади дестилати. Напротив, мирисът беше доста спокоен и улегнал. По-зрял от този при Glenfiddich 12. Усетих още слаба пикантност-черен пипер, канела, силна плодова ликьорност, сушени сини сливи и стафиди, карамел. С вода се засили карамелът, споменът за шери и сладкото от сливи. Вкус – леко суховат, слаба пикантност, дървесност, нищожен спомен за торф, сушени плодове, солиден спомен за шери, восък, ликьорност, лешници и отново усещане за зрялост. С вода – сладост, още восък, сушени плодове и слаба горчивина. Финал – среден до продължителен, слаба сладост, слаба пикантност, микс от сушени плодове, доминирани от стафиди, сливи и кайсии, масленост. С вода – препечено, слаба горчивина, последвана от сладост и печени лешници.
Оценка: 88/100
Оценка: 88/100
В обобщение: вкусно уиски, което предлага добро съотношение между цена и качество.