Dark Mode On / Off

Pedro Ximenez 12 y.o. sherry


 Хората са си го казали на етикета – много сладко, но кой ли да им повярва?! Здравейте, приятели! В следващите редове ще стане въпрос за гъстата и сладка напитка /вино/ шери Педро Хименез. Знаете е, че тук ревюирам предимно уиски, но има някои други напитки, които също попадат в чашата ми поради връзката им с любимия малцов елексир. Такова е това вино /не конкретната марка, а шерито Педро Хименез/, бъчвите от което се използват в уиски индустрията като финален елемент от процеса на производството на уиски. Връзката между шерито и уискито е еднопосочна – след престоя на виното в бъчвите от европейски или американски дъб често се използват от дестрилериите, поставяйки в тях уиски за допълнителен период на стареене. 

 Преди да ви запозная с моите бележки ви предлагам малко инфо за самото вино. Признавам, че в тази материя съм малко „бос“ и най-вероятно ще пропусна не малко полезни данни или пък ще бъда не до там прецизен. 

 От снимката може да си помислим, че шерито е тъмен сорт грозде. Всъщност, оказа се, че е бяло. Oсвен около Херез и в Андалусия може да се срещне и в Австралия и Чили, които са сериозни винопроизводители. Спекулира се коя е родината му. Някои твърдят, че това са Канарските острови, от които било пренбесено в Германия. Други сочат, че произхожда от Андалусия, а последни изследвания сочат, че Хименез се родее с грозде, пренесено от арабите, властвали над голяма част от Испания до времето на Реконкистата. Съществува и мнение, че е представено в Испания от холандците. 
 Особеност при вината, означени като шери PX или Педро Хименез е, че са сладки. Сортът грозде се отличава с висока захарност, която технолозите използват в процеса. От тях зависи и дали виното ще бъде подсилено с бренди или не. Традиционно това вино като повечето шерита се консумира добре в Англия. От векове виното се внася на Острова, заедно с португалската мадейра. Такава е и моята бутилка. Тъй като никъде в България не намерих такова шери, а исках да го опитам, помолих приятели, живеещи в Англия да ми го купят /наздраве Дидо, Нели/. Бутилирано е за разпространение за верига английски магазини и струва около 8£ /0,500мл/. Нищо непостижимо, но тук няма пазар за него.

  В началото започнах с констатация относно сладостта му. Наистина, много е сладко. Гъста, сладка течност, която ми напомня на петмез/ маджун. Капне ли някъде и веднага започва да лепне. С тази му сладост мисля, че би било идеално за някакъв летен коктейл. Също е и много ароматно – мед, кленов сироп, споменатият маджун, сладко от круши, сладко от сини сливи, сок от праскови и карамел. Следи от бренди аз не открих. Вкус – гъстата течност напомня на плодов концентрат, кафе, огромна сладост, круши, но може би леко запечени с масло. Печена тиква, покрита с вкусна карамелизирани коричка от разтопената захар, пропита с ванилия /мисля си, че идеално биха се гарнирали сладкиши с това вино – и печени, и торти, и сладолед/. Финал – сравнително къс. Сладост и плодове очаквано. Никаква горчивина и следи от танини. Сини сливи, препечен маслен сладкиш и стафиди. 

 Хареса ми. Аз обичам сладкото и си го пия. За повечето хора обаче може да се стори прекалено сладникав. Ползата от срещата ми с него аз разглеждам на плоскостта на връзката му в уискито. Ако ми се отдаде възможност бих пробвал и други разновидности на Педро Хименез.




 Pedro Ximenez 12 y.o. sherry





 It is stated on the label – very sweet, but who would believe it?! Hello, my friends! The subject matter of the following lines will be the thick and sweet drink /wine/ Pedro Ximenez. You know that I review mostly whiskey here, but there are some other drinks that also fall into my glass due to their relation to the favorite malt elixir. Such is the wine in question /not a particular brand, but Pedro Ximenez sherry/, casks of which are used in the whiskey industry as a final element of the whiskey-making process. The relationship between sherry and whiskey is one-way – after a stay of the wine in the casks of European and American oak, they are often used by the distilleries, putting the whisky in them for a further period of aging.

 Before I introduce you to my notes, I offer you some information about the wine itself. I admit that I’m not very adept at this matter and most probably will miss not a few useful things, or I won’t be precise enough.   
 Judging from the photo we may think that sherry is a dark grape variety. Actually, it turned out to be white. Except in the region of Jerez, Andalucia, it can be found also in Australia and Chile, which are serious winemakers. There are speculations about its country of origin. Some argue that this are the Canary Islands, from where it was later brought to Germany. Others state that  it originates from Andalucia, and recent studies suggest that Ximenez is related to a grape variety, brought in from the Arabs, who ruled over most of Spain until the time of the Reconquista. There is also an opinion that it was presented in Spain by the Dutch.
 A special thing about the wines labeled as PX Sherry or Pedro Ximenez is that they are sweet. The grape variety is characterized by a high sugar content, that is used by the technologists in the process. It depends on them whether the wine will be fortified with brandy or not. Traditionally, this and the most of the Sherries are consumed well in England. Together with the Portuguese Madeira wine, this wine is imported into the UK for centuries. Such is my bottle. Since I couldn’t find such a Sherry nowhere in Bulgaria, and I wanted to try it, I asked friends living in England to buy it for me / Dido, Nelly – Cheers!/. It is bottled for distribution in chain stores in England and costs  around £8 /0,500ml/. Nothing unattainable, but there is no market for it here.
 At first, I started with estimating its sweetness. It is very sweet, indeed. Thick, sweet liquid, which reminds me of treacle/ mastic. Dropped somewhere, it immediately begins to stick. With this amount of sweetness I think it would be perfect for some kind of summer cocktail. It is also very fragrant – honey, maple syrup, the mentioned mastic, pear jam, prune jam, peach juice and caramel. I didn’t find any traces of brandy. Taste – the thick liquid reminds of fruit juice concentrate, coffee, massive sweetness, pears, but maybe slightly baked with butter. Roasted pumpkin, covered with delicious caramelized crust of melted sugar, soaked with vanilla /I think this wine can be perfectly combined with desserts – baked ones, cakes and ice creams/. Finish – relatively short. Expected sweetness and fruits. No traces of bitterness and tannins. Prunes, toasted butter cake and raisins.


 I liked it. I love sweet and I drink it. For most people, however, it may seem too sweet. I see benefit of meeting it, because of its relation to the whiskey. If I get the chance I would try other varieties of Pedro Ximenez too.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram