Дойде време за поредната по-абстрактна статия, която обаче за мен е доста важна, тъй като в нея ще си поговорим/попишем за подходящите чаши за уиски. Отдавна се канех да я напиша и ето че дъждовното време навън се оказа подходящия мотивационен лакмус. И така, да започваме!
Не знам дали ви се е случвало в заведение да решите да се поглезите с някое уиски и да ви цопнат една огромна чаша насреща. Когато запитам имат ли чаши за уиски ми показват една от онези, приличащи на обърнат конус или такава, в която мога да си пъхна юмрука. Какво им е лошото? Нищо, ако искате да ги напълните с две бучки или с шепа лед или с кола /само при мисълта за иначе вкусно уиски, смесено с кола или фанта и настръхвам/. Аз лично не слагам лед, защото обичам чистия вкус и аромат на уискито. Дори и по-евтиното бленд уиски. Някой може да ме запита как да го пие, когато го почерпят и няма друго, а чистият му вкус се струва не до там приятен. Аз лично бих предпочел изобщо да не го пия ако не ми е приятно, отколкото да гоня количество. Ледът няма да го направи по-вкусно. Единственото, което ще причини е временно парализиране на устните ви рецептори. Никога не ползвам лед при моите уиски дегустации, не ползвам за уискито си и когато съм в заведение. Кубчетата с лед са пълнени с „чешмянка“ и нищо хубаво не очаква уискито ви. Не ползвам и популярните кубчета от метал. Комбинацията пък от уиски и газирано подсладено безалкохолно е „смъртен грях“. Никое уиски не заслужава подобна съдба. Ако ви се струва неприятно просто не го пийте. Уискито трябва да носи удоволствие, а не да служи за безцелно наливане.
Наскоро видях един клиент в бар, който си поръча Glenlivet 15 y.o. single malt whisky, наля го в огромна чаша и бухна вътре една кола. При това положение не беше нужно да си харчи парите за малц. Можеше да пие и уиски от туба, без да разбере. Явно не ценеше и усилията на хората, които на хиляди километри от тук са били ангажирани с производството му. От цялото му упражнение изгода имаше заведението. Да, навярно си казвате, че той си дава парите и сам решава как да си доставя удоволствие. Бих се съгласил с вас ако същият господин имаше избор и между двете или трите чаши би избрал едната, защото … Когато ти се предлага само „халба“ или „плувен басейн“ е трудно да си помислим, че го прави по избор.
И ако някой от вас все пак намира становището ми за прекалено крайно нека пробва следващия път уискито чисто, като след първите глътки добави малко минерална вода на стайна температура. Но затова е добре да разполагаме с подходящата чаша. Коя е тя?
Чаша 1.
Голямата отворена чаша, която освен в заведенията всеки от нас има в дома си, попаднала там покрай онези „изгодни“ пакетни предложения.
Изглеждат по подобен начин. Огромни, широки, обикновено брандирани с логото на някоя компания. Често вървят по две и за да изглеждат по-изискани са с дебело стъкло и стени. Идеята им изначално е да служат на евтините блендове / смес от зърнено уиски и малко малцов дестилат/, които се очакват да се пият, без да се държи сметка за качествата на напитката и които позволяват добавянето на лед, безалкохолни и каквото се сещаме. Аз ги ползвам като чаши за вода или натурален сок/безалкохолно и не ги препоръчвам за качествена наслада на уиски. Дори и по-ниско позиционираните уискита обичам да консумирам в съответната уиски чаша. Представата, че това са „правилните“ стъкла за уиски консумация е наслагвана от реклами и промоции с години и често ми се случва да обяснявам защо тези чаши стават за всичко друго, но не и за консумация на напитка с прекрасен ароматен профил, каквото е уискио.
Чаша 2.
Описват я като затворено лале. Вариациите при нея са много. Има такива със столчета, има и такива като Glencairn /Гленкирна/, при които стеблото е доста късо и масивно. Общото между тях е, че имат широко коремче, тумба или както го наричаме, и тесен отвор, през който ароматите излизат по-организирано и позволяват да ги уловим.
Това са само няколко от възможните чаши, които бих нарекъл подходящи за доставяне на уиски наслада. Обикновено се продават в специализираните магазини за алкохол, но може да ги срещнете и като част от комплект, в който влиза и някой вкусен малцов дестилат. Чашата най-вдясно е може би любимата ми сред тях. Това е ,,легендарният,, Glencairn/ Гленкирн, който е вдъхновен от тези вляво, които се водят малко ,,по-професионални,,. Именно формата на тумбата и функционалността им е вдъхновила създателите на Гленкирна, но столчето е скъсено, тъй като се предполага, че ще се ползват повече от любители и заведения, при които стеблата може да са по-скоро проблематични и натруфени. Освен, че концентрират аромата, същите позволяват и развъртането им, което освен, че изглежда много приятно отстрани спомага да прогоним събралите се в излишък алкохолни пари и да запазим ценния мирис на благинката. Гленкирна вече е достъпен и в България и може да се намери за около 8 лв. Цената му не е прекомерна и непостижима и горещо го препоръчвам на всеки от вас, който иска да се докосне до уискито по най-подходящия и стилен начин.
Добре, разполагаме в домашни условия с подобни чаши, но в заведението или при приятелите, на които гостуваме подобни стъкла не са налични. Тогава аз ползвам чашите за коняк/ ром /чаша 3/. Те са по-широки и малко по-неудобни за захват, но са за предпочитане пред стандартните барови чаши. Когато съм навън редовно ползвам именно по-малката чаша от ром.
Има и още една категория чаши, които се ползват за дегустации или за „извънкласна“ консумация. Това са чашите за вино /чаша 4/. По-конкретно тези за шери. Разполагам с подобни, които пълня обикновено с порто и някога с шери олоросо. Не са лоши, но са малко по-широки в отвора си. Тази от снимката е част от комплект, който намерих за около 15 лв, което за 6 чаши си е ок. Не е нищо особено, но пък за сметка на това е функционална.
Независимо коя от чашите ползваме важното е да ценим труда на хората, заети с производството на уиски и да не прекаляваме с употребата му, което често води до бъдещо стомашно разхищение. Тази течност е много повече от спирт, това не е някаква водка при която не можем да търсим красотата на аромата, и се създава, за да ни придружава в радостните моменти, а не да прикрива проблемите ни. Затова аз консумирам уиски, когато съм в добро настроение и се стремя да не прекалявам с употребата му.
Наздраве, приятели! 🙂
Whiskey Glasses
It’s time for another more abstract article, but for me it is very important as it will talk/ write about the proper whiskey glasses. I’ve long wanted to write it and now the rainy weather outside turned out to be the appropriate motivational litmus. So, let’s begin!
I don’t know if you happened, in the place where you decide to drink whiskey, to be served in a ridiculously huge glass. When I ask for a whiskey glass they show me one of those resembling an inverted cone or one in which I can stick my fist. What’s wrong with them? Nothing, if you want to fill them with two cubes, or handful of ice, or Coca-Cola /just the thought of anyway tasty whiskey mixed with Cola or Fanta makes me bristle/. I personally do not put ice, because I like the pure taste and aroma of the whiskey. Even the cheaper blended whisky. A person might ask me how to drink it, if being offered by someone and there is nothing else, but its pure taste seems not so pleasant. I personally would prefer not to drink it, if I don’t like it, rather than chasing quantity. The ice won’t make it tastier. The only thing that it will cause is a temporary paralysis of your taste receptors. On the other hand, the combination of whiskey and sparkling sweetened soft drink is a „mortal sin“. No whiskey deserves such a fate. If it seems unpleasant to you, just don’t drink it. The whiskey must bring pleasure, not to be used for aimless drinking.
I recently saw a client in a bar who ordered Glenlivet 15 y.o. single malt whisky, poured it in a huge glass and leaped inside Coca-Cola. In this case there was no need to spend money on malt. He could have drunk and whiskey from a tube, without understanding. Apparently, he also didn’t appreciate the efforts of people, which thousands of miles from here were involved in its production. The benefit of all this exercise was for the bar. And if any of you still consider my opinion too extreme, let’s try next time to drink the whiskey pure, as after the first sips add a little mineral water at room temperature. But it is also better to have a proper glass. What is it?
Glass 1.
The big wide open glass, which except in the bars each of us has at home, came along with those „attractive“ package offers.
They look similar. Huge, wide, usually branded with the logo of some company. Often come in pair and have thick glass and walls for more exquisite appearance. Their purpose was originally to serve the cheap blends /a mixture of grain whisky and a little malt distillate/, which are expected to be drunk without taking into account the qualities of the drink, and which allow the addition of ice, soft drinks and whatever comes to mind. I use these glasses for water or juice/ soda and do not recommend them for a qualitative enjoyment of whiskey. Even the lower positioned whiskies, I prefer to consume in the proper whiskey glass. How does it look like? It is often described as a closed tulip. There are many variations. Some have long stems, and others /like Glencairn/ are with quite short and solid stems. The common thing between them is that they have a wide belly, bowl or as we call it, and a narrow neck, through which the aromas pass more organized and can be more easily captured.
These are just a few of the possible glasses that I would call appropriate for whisky enjoyment. They are usually available in the specialized liquor stores, but you can also find them as a part of a set that comes with some tasty malt distillate. The glass to the right is probably my favourite among them. This is the „legendary“ Glencairn, which is inspired by those on the left, which are considered a little „more professional“. Exactly the form of the „belly“ and their functionality has inspired the creators of Glencairn, but the stem is shortened, as it is supposed that they will be used mainly by connoisseurs and bars, where the stems may be rather problematic and gingerbread. In addition to concentrating the aroma, they also allow rotation, which, except that it looks very pleasing to the eye, also helps to remove the excessive alcohol vapors and to preserve the precious aromas of the distillate. Glencairn is now available in Bulgaria and can be found for about 8 lv. Its price is not excessive and unattainable, and I highly recommend it to every one of you, who wants to touch the whiskey in the most appropriate and stylish way.
Okay, we have such glasses at home, but in the bar, or when we are visiting friends, similar glasses are not available. Then I use glasses for cognac/ rum. They are wider and a little more uncomfortable to hold, but preferable to standard glasses in the bars. When I’m out, I regularly use the smaller rum glass.
There is another category of glasses used for tastings or „extracurricular“ consumption. These are the wine glasses. In particular, those for sherry. I have similar, which usually fill with Port wine or Oloroso Sherry. They are not bad, but have a little wider neck. The one in the photo is a part of a set, which I found for about 15 lv., which is okay for 6 glasses. Nothing special, but at the expense of it is functional.
Regardless of the glasses we use, it is important to appreciate the work of people employed in the production of whiskey and not to overuse it, which often leads to further gastrointestinal waste. This liquid is much more than spirit and is created to accompany us in the happy moments, and not to hide our problems. That’s why I drink whiskey, when I’m in a good mood and try not to overuse it.
Cheers, my friends! 🙂